2 юли 2013 г.

1 Година от смъртта на Архимандрит Павел Стефанов

На 3 юли се навършва една тъжна година от смъртта на обичния на маса богослови и православни хора Професор Архимандрит Павел Стефанов, който почина на 63 години миналата година. Един плодовит автор на множество книги и статии, знаков богослов и най-вече клирик на БПЦ-БП през последните няколко години.
Той поддържаше и свой блог (тук), на който като заглавие пише: "БЛОГЪТ ЩЕ БЪДЕ ПОДНОВЕН, АКО И КОГАТО ОЗДРАВЕЯ. О. ПАВЕЛ". С натежало сърце публикуваме проповед на отец Стефан за втората Неделя след Петдесетница - Неделя на всички български светци.

Да възхвалим сега славните мъже и отците на нашия род: много славни дела Господ е явявал чрез тях със Своето величие отвека (Иис. Сир. 44:1-2)  Всеки от нас има свой имен ден, посветен на православен светец или празник. Втората неделя след Петдесетница е именният ден на цяла България – денят на всички български светии. Редица протестантски секти отхвърлят почитта към светиите и св. Богородица. Парадоксално е, че същевременно някои от тях като мормоните наричат себе си “светии”, което издава прекалена самоувереност и липса на смирение. Почитта към светиите е ярко изразена в Новия Завет на Библията и е твърде характерна за древната Църква, чиито приемници сме ние. Почитането на светиите (veneratio) нито замества, нито противоречи на преклонението (adoratio), което отдаваме само на Бога. 

Най-характерният елемент в култа към светиите е подражанието във вярата и доброто. Христос е нашият съвършен пример. На Него подражават Христовите апостоли, които просвещават цялата земя със своята проповед. На свой ред на апостолите подражават равноапостолите на българската земя – първият наш мисионер св. Енравота, св. княз Борис, учениците на св. Кирил и Методий начело със св. Климент и Наум. 
Те са били първенци в своите царства и прочути по сила мъже; те са давали разумни съвети, възвестявали са чрез пророчества (ст. 3) 
След апостолската епоха за древната Църква започва времето на мъчениците. Повече от триста години римската власт с огън и меч се стреми да изтреби самото име “християнин”. На ранните мъченици подражават нашите многобройни мъченици от османското робство – както мъже, така и жени, както духовници, така и миряни. Сред тях блестят имената на трима млади мъже, свързани със Североизточна България – св. Райко Шуменски, св. Йоан Омуртагски и св. Прокопий Варненски. Древната църква се гордее с най-блестящите умове, най-извисените богослови, най-проникновените тълкуватели на Словото Божие. Техни следовници са българските епископи от Златния век на цар Симеон, включително патрона на Шуменския университет Константин Преславски, и духовните водачи на нашия народ като св. патриарх Евтимий и св. Софроний Врачански. 
Те са били ръководители на народа в съвещания и книжно обучение; мъдри думи имало в тяхното учение (ст. 4-5) 
Много от светците в календара са монаси и монахини, отдадени на молитва и аскеза. Те са пример и идеал за следване от българските иноци и инокини, като се започне от родоначалника на нашето монашество св. Иван Рилски и се стигне до преп. Паисий Хилендарски. 
Ние сме дали православието и писмеността на другите славянски народи, които имат повече светци в календарите си от нас. 
Трябва сериозно да се помисли за канонизирането на великите и благочестиви наши царе като Иван Асен ІІ, Иван Александър, отказалия да приеме исляма Иван Шишман. Не заслужава ли ореола на светостта един титан със световни мащаби като Екзарх Йосиф, който отдаде живота си за обединението и напредъка на Българската църква и българския народ? 
Между тях има такива, които са оставили след себе си име да разглася тяхната хвала (ст. 8) 
От друга страна трябва много внимателно да се подходи към настойчивите призиви да бъдат канонизирани известни националреволюционери. Разколниците прибързано обявиха йеродякон Игнатий (Васил Левски) за светец. Следва да се прави разграничение между идеология и вяра, между политика и религия, между хората, борили се с оръжие в ръка за освобождение на страната и загинали в тази борба, и светците, следвали Христовия идеал на ненасилието и любовта дори към враговете. 
Неслучайно гърците наричат хората от първата категория „етномъченици”, а не православни мъченици. Освен това, евентуалната канонизация трябва да се опира не само на доказано свят и чист живот, но и други фактори като нетление на мощите, извършени посмъртно чудеса и др. 
Трябва най-сетне да се вземе решение за причисляване към сонма на светците на редица български духовници, зверски изтезавани и убити от комунистите преди и след 9 септември 1944 г. 
Има и такива, за които не е останал спомен, които са изчезнали, като да не са съществували (ст. 8)
Нека в днешния ден, посветен на българските светци, да изпросим тяхното молитвено застъпничество пред Божия престол за многострадалния българския народ, който притежава много добродетели и заслужава по-добра съдба.

Проповедта е взета от блога на отец Павел.
По молитвите на всички светии Бог да засели душата на отец Павел в своите вечни селения. Бог да го прости и помилва.
   
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.