В името на Отца и Сина и Св. Дух
Братя и сестри,
Днес е ден радостен, ден тържествен, днес Църквата премъдро отреди да празнуваме паметта на обичния ни светец Атанасий от Св. Гора. Този велик за пустиножителите, а и не само светец живял през далечния X век. Неговото рожденно място е град Трапезунд, при неговото свето кръщение бил наречен Аврамий на великият баща на много народи Авраам. По Божи промисъл още в ранното си детство бъдещият светец останал сирак.
След като пораснал отишъл да се учи в царският град Константинопол, там се запознал с науките, и не само се запознал, но и ги усъвършенствал. Но както птиците не се чувстват добре, когато са в клетка, така и св. Атанасий още от малък искал усърдно да служа на Владиката Христа. Станал ученик на преподобния Михаил Малейн и бил постриган в монашеският чин под името Атанасий. След като поревнувал за още подвизи отишъл на Св. Гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички своята ученост, и великите си дарования, които му били дадени от Владиката Христа. Но по Божи промисъл вместо неговите дарования и знания да се скрият, те се показали. Разчуло се за неговите знания, разчул се и неговият добродетелен и свят живот, живот в монашество.
След дълго време Атанасий построил и свой манастир наречен Велика Лавра. Получил от Бога дар на чудотворство. С усърдна молитва той извел изобилна вода до своя манастир и до днес стои това изворче, което сега носи неговото име. Св. Атанасий завършил живота си богоугодно той свършил пътя и вярата опазил прочее очаквала го е само наградата Христова. Земният му път завършил в края на X век.
Ето днес, братя и сестри имаме възможноста имаме повода да си поговорим за великото монашество, за великия подвиг на иночеството. И макар да не сме иноци можем поне да си поговорим за него. Какво е монашеството? Монашеството не е само начин на живот, то е живот по Бога, живот в и за Христа. За монашеството много са писали светите отци на Църквата. Св. Йоан Лествичник пише тридесет стъпала за духовното усъвършенстване, стъпала на монашеският живот, и който ги спазва несъмнено ще отиде при Бога в Неговите вечни селения.
Самата дума "монах" произлиза от гръцки език и означава "уединен", сам, единствен. Така се наричат понеже те, монасите, напускат този свят и отиват да се подвизават в пустинята. Там пред Бога и пред духовни я си наставник прекарват три (или повече години), в послушание, за да се изпитът дали стават за този велик подвиг, след това дават три обета, три обещания на Бога, че се отричат от всичко земно, че нищо няма да притежават, че ще бъдат в пълно покорство на волята на игумена и на своя духовен отец и третият обет е, че ще пазят целомъдрие и девство до края на живота си. Това са трите обета на великия монашески подвиг.
Но най-важното е да помним, че светците и подвижниците не са се подвизавали, за да бъдат забелязани, не са се интерсували дали ще бъдат почитани или унижавани, те са искали да живеят само и единствено с Бога в непрестанната молитва. Подлагали са се на пост, земни поклони, бдения и дълги молитви, лишения и понасяне на различни скърби. Те са онези, които се молят за всички, защото чрез тяхната молитва на всички онези монаси и монахини, които се подвизават добросъвестно, Бог държи още света.
Нека, братя и сестри, усърдно да се молим на всички онези светии подвижници, та Подвигоположникът Господ Иисус Христос да ни помилва, да ни дари всичко потребно за спасението на душата ни. И най-вече нека онези, които искат да живеят по-усърден живот да вземат пример от днес чествания Св. Атанасий Атонски, който не се поколеба, а смело застана на невидимата борба с поднебесните духове на злобата, които открай време мразят човека и не искат спасението му. Амин.
Автор: Ангел Карадаков
