„Братя, и да падне човек в
някое прегрешение, вие духовите поправяйте такъв с дух на кротост, като се
пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и
така изпълнявайте закона Христов.” (Гал. 6:1-2)
Братя и сестри,
Това
ни съветва апостол Павел днес, това и увещава, това ни учи. Да сме винаги в мир
първо със себе си, а после и с другите. Ако успеем да укротим себе си, ако
придобием силата да се опомним, да се поправим ще помогнем и на другите като
нас да се изправят. Апостола се обръща към Галатяните и им казва: „вие
духовните поправяйте такъв...” т.е. някой прегрешил. Но кои са духовните? Тези,
които редовно посещават богослуженията? Тези, които се молят много или четат
постоянно духовна литература? Това ли са духовните? Или може би други са...? За
да разберем кой е духовен първо трябва и ние да се постараем , да заживеем по
Бога и тогава с Негова помощ, Бог дава да видим първо колко сме зле, а после
кой е по-добре от нас и към кой можем да се обърнем за помощ. Бог показва кой може да ни помогне да ни изтегли
от греховната кал.
Апостол Павел казва, че
плодът на Св. Дух е любов, любов, която е дълготърпелива, пълна с благост, тя е
такава дето не завижда дето на лошо не се радва, а се радва само на правда.
Тази любов, на Духа всичко прощава, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко
се надява и на края всичко претърпява. Но това е само един от плодовете, ами
другите? Радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие и вяра, кротост и
въздържание. Това са плодовете на Духа, който Бог праща, Който идва ако Го
търсим, ако Го викаме. По тези критерии по тези плодове да познаваме кой е
духовен и кой не, а не по нашите човешки грешни критерии. Защото, както
продължава апостола по нататък, ако живеем по дух т.е. ако сме духовни, ако
гледаме духа то трябва и така да постъпваме по дух, духовно.
Ако някой, който ходи на
богослужение и дори се причастява, но е гневлив, няма мир нито със себе си нито
с другите то той на живее духовно, а лицемерничи, преструва се. Апостола казва
ако някой брат или сестра падне в грях и тези, които са духовни т.е. тези които
имат очите да видят греха без да осъдят човека, който го върши, да го поправят,
но как? С дух на кротост. Тоест с Духа Божи, с молитва, с благост не да се отнасят с него като с престъпник,
а като с изцапано дете.
Когато майката види детето
си изцапано тя му прави забележка, но веднага сваля мръсните дрехи изпира ги, а
на тяхно място му дава нови, чисти. Така е и в Църквата, когато види някое свое
дете паднало и изцапало се от греха, то тя го увещава кротко, спокойно, твърдо.
И веднага изповядвайки греха си изцапаното дете получава нови дрехи, още
по-хубави от предишните, по-нови, с които радостно отива на Небесно-земната
Тържествена трапеза, а именно св. Литургия.
Днес мнозина изобличават другите за
греховете им без да осъзнават, че вместо изобличение те сипят обиди и вместо
поучение нанасят на душата само мъка и терзание. Защо е така? Защото в
изобличението няма кротост, няма любов, а има гордост и надменност. Авва Исаия
казва: „Ако се случи да си в гневно състояние и да не можеш да се владееш, но
се налага да изобличиш брата си за нещо, то в този момант въздръж се и изобщо
нищо не казвай, за да не би да се разлютиш още повече. Говори едва тогава,
когато си отново в кротко и мирно състояние, но не с укор или изобличение, а с
голямо смирение обясни нещата”.
Човешката душа е много друдно разбираема,
в книга Притчи Соломонови се казва: "Не
изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър;
научи праведния, и той повече ще напредне в знание." (Притчи. 9: 8-9)
Не изобличавай онзи, който няма да те
чуе, онзи който ще те намрази. Не изобличавай глупавия. Но кой е глупав? Не
онзи, който не може да смята или чете. Не! Глупав е онзи, който не иска да те
чуе с вътрешните си уши, да не чуе онези духовните. Той постъпва глупаво за
това е и наречен глупав. Но изобличи мъдрия, дай съвет на онзи, който ще те чуе
и вместо да те намрази ще ти благодари.
Братя и
сестри,
Да понасяме един
на друг теготите си, да се търпим един други, да не бъдем постославни, както
казва апостола, а да бъдем духовни изпълнени с мир, с благост. Да не си
завиждаме, да не се дразним един друг, а точно обратното да си прощаваме, да се
обичаме. Защото иначе как ще покажем на света, че не сме от света? Единствено с
прошката и с любовта ще посрамим всички философстващи мъдреци, които си мислят,
че са достигнали мъдростта. Да покажем наистина, че следваме Живото Слово на
Христа Бога. Той това ни остави – Своята Любов. Да я вземем, защото Църквата
щедро ни я дава, да я вземем и ние да дадем щедро, защото даром получихме даром
да даваме. Амин.
Автор: Ангел Карадаков
