† ВАРTОЛОМЕЙ
ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ — НОВИЯ РИМ
И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА,
БЛАГОДАТ И МИР ОТ СПАСИТЕЛЯ И ГОСПОДА НАШ ИИСУС ХРИСТОС
И ОТ НАС МОЛИТВА, БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОПРОЩЕНИЕ
”Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!” (2Кор. 6:2)
Възлюблени в Христа братя и чеда в Господа,
Нашата Православна Църква ни е постановила в този период да насочим нашето внимание към истинното покаяние, «горнило на греха», съгласно Златоустия Йоан. Именно покаянието е основният предмет на проповедта на нашия Господ Иисус Христос и представлява същността на християнското учение. То е и ежедневният призив на Църквата към всички нас.
Въпреки това, много от нас, християните, не сме преживели реално покаянието. Понякога ни се струва, че то няма отношение лично към нас, заради това, че ние не сме „дошли на себе си”, за да осъзнаем и почувстваме, че сме извършили някой грях. Но въпреки това, както ни поучава мъдрият учител на духовния живот Исаак Сириец и както утвърждават, на основата на опита, повечето от Отците на нашата Църква: «покаянието е необходимо дори за съвършените». И това така, защото покаянието не е само съжаляване за сторените от нас грехове и, като следствие, решимост да не ги повтаряме, но и промяна на възгледите ни към по-добро, така че непрестанно да се извършва подобряване на нашето възприятие относно Бога и света, нарастване в нас на любовта и смирението, на очистването и умиротворението.
В този смисъл, покаянието е безкраен път съвършенството по Бога, към който сме длъжни да стремим и непрестанно да вървим. И тъй като усъвършенстването по Бога е безпределно, то нашият път към богоподобието е също безпределен и безкраен. Винаги има ниво на съвършенство по-високо от онова, на което се намираме. И затова винаги трябва да преследваме духовен напредък и преображение, както ни увещава и възнеслият се до трето небе и съзерцаващ неизречимите тайни св. ап. Павел, пишейки: „Ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен” (2Кор. 3:18).
Колкото повече се очиства нашият вътрешен мир, толкова повече се очиства духовното ни зрение, толкова по-ясно виждаме себе си и всичко наоколо. И това изменение, това подобрение на нашето зрение за нещата от света и духовното ни състояние, е именно покаянието, като едно по-ново и подобрено състояние на нашия дух от онова, на което сме се намирали допреди това. В този смисъл, покаянието е основната предпоставка на духовния напредък и достигане богоуподобяването в нашия живот.
Покаянието, разбира се, за да е реално трябва да бъде съпътствано и от съответни плодове, и то особено от опрощаване греховете на нашите ближни и от благодеяния към тях. Основният критерий за истинското покаяние е движението на нашето сърце в любов да приема другия и да покрива нуждите му според силите си. Така или иначе, пътят на истинското покаяние е съзнаване на греховете ни и тяхното изповядване в непаметозлобие, гореща и искрена молитва, милостиня, смирение, любов към всички, победа на доброто над злото, отбягване встрани от користолюбие и суетна надменност, изпепеляваща мигновено всичко постигнато.
Борбата в нашата душа ни открива „различието между Митаря и Фарисея...” и ни призовава да „възненавидим горделивия глас и да възревнуваме благоумилителанта молитва”, молейки се непрестанно със сълзи: „Боже, прости съгрешенията ни и помилуй ни”.
Светата и Велика Четиридесетница, настъпваща в разгара на обхваналата целия свят икономическа криза, ни дава възможността да проявим материална и духовна подкрепа към нашите ближни – другите човеци. Така, когато ние действаме човеколюбиво и изявяваме на практика своето преобръщане - от досега индивидуалистичното и фарисейско възприемане на живота към едно съборно и алтруистично негово възприемане, подобно на Митаря - тогава ние ще придобием велико покаяние и полза, променяйки егоцентричното си възприятие и ще сме преживели покаянието като един значим момент от живота ни чрез нашето пренасяне от греха на егоцентризма и тщеславието към добродетелта на любовта към другия „възревнували митаревото смирение и нрав, принесли му Божието опрощение”.
Встъпвайки в този спасителен период на очистване на нашето сърце и дух, за да посрещнем Страданието, Кръста, Гроба и Възкресението на Господа наш, не само символично и абстрактно, но реално в нашия живот, от патриаршеския трон на св. Йоан Златоуст - проповедника и опитния учител на покаянието, заедно със светителя и ние, най-малките сред неговите приемници, увещаваме и се молим, и просим: „чрез покаянието да се обновим, да съблечем вехтата дреха на прегрешенията, да се освободим от ветхостта и обновени да работим... в това е пълнотата на благодатта”.
И така, братя и чеда, пред нас е благоприятно време „за печал” – арена за бодърстване и подвизание, за да можем „преди да отмине театърът на този свят да се погрижим за нашето спасение” в истинско и преживяно сърдечно покаяние за всички наши „съгрешения, беззакония, неправди..., които сторихме, без съблюдаване на каквото ни е заповядал” Господ, за да „се погрижи за нас Въздеприсъстващият и всичко Изпълващият” Христос Бог, според Неговата велика и непостижима милост, Чиято спасителна благодат да бъде с всички вас.
Света и Велика Четиридесетница 2014 г.
† Константинополски патриарх,
пламенен за всички молитвеник пред Бога
източник: Българска Патриаршия (http://www.bg-patriarshia.bg)
