"И
се преобрази пред тях;
и
лицето Му светна като слънце,
а
дрехите Му станаха бели като светлина" (Мат.
17:2)
Братя и сестри,
Празникът Преображение Господне разкрива
пред нас славата на създаденото от Бога творение. Той е проява на Неговото небесно
величие и царственост.
Събитията от живота на Иисус Христос имат важно
значение за нас, тези, които сме тръгнали
по Неговия път.
Св. отци и богословите казват, че човекът е образ на
Иисус Христос, а някои допълват и на Светата Троица.
Прониквайки в образа на Спасителя и следвайки Неговия път в
света,
можем да разкрием и действителния път
на човека в този живот и свят. За да придобием известно понятие за състоянието
и образа на човека във вечността, ни
помага тайнството на Преображението. Това събитие представлява разкриване на Божественото
чрез нетварната светлина, излъчваща се от Божествения свят.
Душата на
човека е
център на Божественото начало в него. В
душата са
скрити всички възможности на човека без оглед на времето,
като същевременно тя се проявява във времето. Човешката душа е способна да възприема благодатта и действията на Божия Дух.
Тялото на човека е много високо ценено от Отците на Църквата и християнското богословие, защото то е Божие творение и
храм на Светия Дух (1Кор.З:16,6:19,20). В православието тялото не е обект
на унижение и презрение, нито на възхваляване и обожествяване. Според християнската антропология тялото е
съвършен инструмент на Духа, чрез което Духът се проявява творчески и съзидателно.
Преображението, при което нетварната светлина е
станала видима Иисус Христос не
става различен, а показва Божествената слава чрез тялото Си, доколкото това
може да се види с очите, обвързани с телесната природа. "Когато Христос се преобразява, той всъщност
не става друг - казва св.Йоан Дамаскин - но отваряйки очите
на Своите ученици и от слепи, превръщайки ги в зрящи, Той се явява такъв,
какъвто е бил"
Защо в Евангелието е написано, че Господ,
възлизайки на планината със Своите ученици, “се преобрази пред тях”? (Мат. 17:2). Изразът - “пред тях” - е написан от
евангелистите с особена цел: за изясняване на това, че не за Себе Си се
преобрази Христос. Просвещавайки лицето Си като слънце, Той не се нуждае от
просвещение, защото Сам е “сияние на славата” на Отца (сравни Евр. 1:3),
нямаща в себе си никаква тъмнина. Той се преобрази заради нас, за да просвети
нашата тъмнина и да ни преобрази от роби на греха в истинни Свои раби, и от
синове на гнева - във възлюбени синове на Бога.
Целта на Христовото пришествие, която Той
осъществи, е превръщането ни в Божии чеда.
Братя и сестри,
Човекът съшо е призван за вечността, той е
участник в нея посредством духа си, а след Второто илване на Господ Иисус
Христос, ще бъде и с тялото си. Човекът е образ на Бога (Бит. 1:26. 27), Който е светлина (Йоан 1:5), която светлина
Спасителят изяви чрез преображението Си. Следователно тялото на човека във
вечността ще излъчва подобна светлина, то ще бъде преобразеното човешко тяло,
на което ще е чужда сегашната земна плът: "А нашето жилище е на небесата, - ни поощрява и учи св. ап. Павел - небесата,
отдето очакваме и Спасителя,
Господа нашего Иисуса Христа. Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то
да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да
покорява на Себе Си всичко" (Фил. 3:20,21).
Тогава Божествената светлина видимо ще се
отразява от човешкото тяло. Това ще бъде преобразеното тяло на човека (Фил.3:21) с преобразеният
негов ум (Рим
12:2),
които той ще има след Второто идване на Иисус Христос на земята.
И нека още от сега, заедно с апостола възкликнем: "А ние всички с открито лице, като в
огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в
слава, като от Духа Господен" (2Кор.3:17). Амин.Автор: Христо Димитров
