13 септември 2013 г.

14 СЕПТЕМРИ - ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН (КРЪСТОВДЕН)

"И носейки кръста Си,
Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;
- там Го разпнаха."
(Иоан.19:17-18)

Братя и сестри,

В днешното Евангелско четиво отново си припомнихме за кръстните страдания на Господа Иисуса Христа. И чухме как Той носеше кръста си. Не много преди Разпятието Му Той говореше на учениците си така: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва." (Марк.8:34)
Ето и ние сега сме ученици на нашия Господ Иисус Христос, защото сме християни. И ние сме призовани пред лицето на Господа в този свят храм, за да слушаме Неговото учение.

Всички носим своя кръст и затова го празнуваме не само един път в годината. Всеки ден честваме честния Кръст в нашия личен живот, всеки ден носим нашия личен кръст, проливаме нашата лична сълза и имаме нашата лична мъка. В нашето сърце се извършва тайната на разпването, разпва се нашето его, боли ни, минаваме през болести, проблеми и бедност. Всеки има свой кръст, всички празнуваме тези дни и всеки ден – Въздвижението на честния Кръст. 
 На Твоя Кръст се покланяме, Владико,
и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим.“ -
 - Така днес Църквата славослови Кръста Христов.
 Празникът Въздвижение на Честния кръст ни напомня за изкупителното дело на Божията сила и Божията премъдрост, която трябва да придобием в сърцата и душите ни.
Нека да си спомним как в ония древни времена Иерусалимският патриарх Макарий, участник в разкопаването и откриването на истинския свети Кръст през IV в., го изправя и накланяйки го към четирите посоки благославя насъбралото се множество. От мига на това въздигане и въздвижение на кръста, до ден днешен се чества обредът въздвижение в деня на празника Кръстовден. По-късно е тържествено осветен и новопостроения от св. Елена храм „Св. Възкресение”, на мястото където са намерени кръстът и гробът на Възкресението Христово.
       И тъй, носим ли своя кръст, както ни указва Христос? Имаме ли кръст в живота си? Блажени сме, ако е така. Ако носим кръста си с почтеност, смирение, без да протестираме, без да казваме постоянно „защо, защо”  на Бога.
       Тогава вървим по пътя на светците. Вървим по пътя, по който са вървели милиони хора, които са стигнали до рая. Не съществува друг път, един е пътят, който води към рая и той е нанагорнище. Той е Голгота, личната голгота на всеки. Но трябва да знаем, че нашата голгота е много малка, много по-малка от тази на Господ.
       Имаме цял живот, за да осъзнаем тази реалност, а именно, че кръстът е единственият път за спасение, че без кръст няма възкресение, че радостта идва чрез болката, че ако не поплачем, не можем да се засмеем, че тези, които са плакали и изпитали болка, знаят истински да обичат, знаят да се усмихват с блажената усмивка на светците. Тези, които приеха Христа и Той тях. Ето и ние сега имаме вярата и стремежа да кажем заедно с ап. Павел - "Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене". (Гал. 2:20)
Днес празнуваме честния Кръст. Празнуват и всеки ден тези, които носят кръста си с почтеност, смирение, без ропот, с насълзени очи, но с търпелива душа, вяра и любов към Христос.
Знаем ли наистина какво е да носим кръста си и да обичаме Христос? Велико нещо. Много трудно нещо, най-трудното – да носим кръста си и да обичаме Христос, да Му казваме „Господи, обичам Те!”
А Той да ни отговаря „И Аз!”. И на другия ден пак да ни дава кръст. И да знаем и помним, че в това се изразява Божията любов – Бог иска непрестанно да бъде с нас и ние с Него истински, за да ни спаси. И понеже не съществува друг път за това Той ни дава честният кръст, понеже ни обича.
Няма друг път. И ние ще изпитаме болка и трябва да разберем, че само така ще бъде стъпкано нашето его. Само така ще видим Бога. Не съществува друг път, един е пътят – кръстът.
Чудни неща. Как ще се научим да понасяме кръста си, да не се противим на кръста, върху който Христос ни слага. Това е голяма чест, казват светците, Христос да ни постави на Неговия Кръст. Да ни даде кръст, сякаш ни слага да седим на престола на Неговата слава.

Братя и сестри,

Това е най-хубавото – да живеем кръста в личния живот и да видим Неговите чудеса. Нека честният Кръст покрива нашата душа и я прави да благоухае.
Нека напредвайки по този път, в общението ни с Бога, да усещаме все по-голяма сигурност и безстрашие, знак, че сме възлезли на Пътя на Кръста, който е Кръст на любовта и истината.
Наистина е достойно да се покланяме на св. Кръст, защото върху него беше разпнат живият Христос, нашият Господ, Който и в смъртта Си беше пълен с живот, който ни дари. И Неговият живот вече може да стане наш живот! Амин.

Автор: Иван Тупаров 

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.