23 октомври 2013 г.

„МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА В КОНТЕКСТА НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИЛЮСТРИРАНИ РЪКОПИСИ” 3- ЧАСТ

Добавката на писача, разположена на лист 147 r се отнася към разказа за кан Крум, който започнал война в Тракия срещу император Лъв V. Първоначално българите отвоювали победа и започнали да преследват неприятеля. Българите опиянени от предстоящата победа проявили невнимание, от което се възползвала ромейската войска, при последвалата нова битка българите били разгромени, канът за малко не загинал. Тази добавка е илюстрирана в f 148 v , българският владетел препускащ на кон е следван от император Лъв V и неговата войска. Тази сцена илюстрира едно от големите поражения на българските войски. Тази и други миниатюри отнасящи се до загуби на българската войска, редица изследователи допускат да са били представени в евентуалния прототип.


На f 155 r се намира една от важните за българската история прибавки – Кръщението на българите  при император Михайл ІІІ и неговата майка Теодора (имената им са упоменати в текста на прибавката). Миниатюрата илюстрираща това събитие е поместена на f 163 v. Тя представя Михаил ІІІ и императрица Теодора, с протегнати напред ръце в знак за приемане на своя кръщелник, намиращ се в голям купел в центъра на композицията. До тях един прислужник налива вода в купела. Новопокръстеният е обърнал поглед надясно към духовник облечен с полиставрион. Той благославя с едната си ръка, а в другата държи Евангелие. Зад фигурата на духовника е представена група чакащи, да бъдат покръстени. В хрониката на Йоан Скилица също е представено това събитие на f 68 v. Тук, освен фигурата в купела и епископа, извършващ кръщението представен само един прислужник, държащ кърпа и фигура, която Ат. Божков идентифицира като Анна, сестрата на княз Борис12 . В Йоан Скилица миниатюристът не е сметнал за нужно да разработва присъстващите фигури, лишени от всякакъв детайл, те само са оцветени. Ето, защо можем да допуснем, че в евентуалния прототип, дори тази сцена да е присъствала тя едва ли е била така детайлно предадена. Българският миниатюрист и писачът, добре запознати със събитията свързани с покръстването на българите, са сметнали за нужно да акцентират върху имената и образите на византийския владетел и неговата майка. На f 172 v е поместена прибавката на българския писач, чиято илюстрация виждаме на същата страница. Тук са представени две отделни сцени – първата пирът даден в чест на цар Симеон във Влахернския дворец. Отляво се вижда висока сграда с две порти. Пред широка маса е представена фигурата на цар Симеон (отляво), до него е разположен византийския император Константин VІІ Порфирогенет. Виждаме и фигурата, вероятно на  патриарх Николай Мистик (според Иван Дуйчев). В другия край на масата се виждат група прислужници, единият от който поставя блюдо на масата. Долната част на миниатюрата представя сражението между две войски. Сцената илюстрира добавката на българския преписвач на f 173 r, където се говори за битката между цар Симеон и император Константин, в която византийският император бил смъртоносно ранен. Един изключително важен момент в българската история – официалното признаване титлата на цар Симеон. Император Константин VІІ е трябвало да признае титлата на българския владетел, само, че на Симеон бива дадена титлата „Rex”, от която той не бил доволен и предприел военни действия, отразени в следващите миниатюри. Тези две илюстрации на събития свързани с българо-византийските отношения, могат да се тълкуват, като опит на илюстратора или на поръчителя на Кодекса и неговата илюстративна програма, да покажат  изменчивостта на византийските владетели. Първо приемащи българския владетел, като равен на тях по сан и след това отказващи да признаят ранга му.
 Двете миниатюри, намиращи се на ff 174 v и 175 r представят сцена от разказа за Цар Симеон. Опожаряването на “Богородица живоносен източник” или Пиги. Втората миниатюра на F 175 r, илюстрира две събития. Първото – смъртното ложе на владетел с надпис “Тук, умира Симеон, цар на българите”. Втората  миниатюра  се явява изключително неясна: двама души с царски одежди и корони, следвани от множество хора, влизат в крепост. Надписът гласи “Константин син Лъвов”. На пръв поглед, тези имена не би трябвало да бъдат свързани с откъса за цар Симеон, защото той умира в периода на царуването на император Роман І Лакапин. Ето защо, Иван Дуйчев и  редица други учени след него, допускат миниатюрата да се



отнася до прибавката за цар Петър, намираща се в следващата глава, където се упоменава смъртта на българския владетел. Ив. Дуйчев смята, че писачът, е сгрешил и надписът на миниатюрата е “Смъртта на цар Петър”, а съседният епизод, трябва да се отнася до последващо събитие – завръщането на синовете на Петър в Преслав.
При това четене на двете сцени се явява разминаване с историческите факти и иконографията. Синовете на цар Петър Борис и Роман няма как да се завръщат в Преслав, тъй като Борис е убит още преди да влезе в българските земи, а Преслав е превзет . Дори да не се съобразим с историческите факти, които са били известни  по време на преписа, то трябва да обърнем внимание на сигнирането на двамата владетели. Дори да бяха представени двамата сина на Петър – владетелят е един т. е. Борис. Ако се обърнем към съпътстващия надпис не можем да намерим доказателство за твърдението на Иван Дуйчев: императорите Лъв и Константин не се отнасят по никакъв начин към прибавката за цар Петър или историческите факти от периода на неговото царуване. Не може писачът да е сгрешил цар Симеон с цар Петър, а Борис и Роман с императорите Лъв и Константин. Трябва да разгледаме двете миниатюри в историческа последователност и отнасящи се до царуването на един и същи владетел. Логическото тълкование, би могло да е следното: цар Симеон опожарява едно от най-почитаните религиозни места извън стените на Константинопол – Богородица живоносен източник. То, се свързва с името на византийския владетел Лъв ІІІ, който според легендата намира изворът изцеляващ болни. Логическото Божие наказание, според всеки християнин би било смъртта на цар Симеон – разположена в следващата миниатюра. В този контекст имената на византийските императори звучат логично, но все пак остава неясна иконографията на сцената. От историческите извори знаем, че византийския император напуска Константинопол по изключително важни събития, като военни действия, например. Ето защо, трябва да се  търси значително събитие поради, което да  бъде представена сцената на владетел, влизащ в града. Това може да бъде само възстановяването на Пиги. Това би обяснило голямото множество от хора, следващо фигурите на императори, една от която се явява символична – тази на Лъв ІІІ..
Излагайки и трите събития, чрез това тълкование миниатюрите се явяват назидателни. Те нямат нужда от обяснение в основния текст. Примери за такива сцени по време на исихасткото движение и реформи през ХІV в., могат да бъдат намерени във всички ръкописи поръчани от Иван Александър. Трябва да  се има в предвид и предназначението на ръкописа. Толкова богато илюстриран Кодекс, явно е служел за лична употреба на владетеля и членовете на неговото семейство, и сцени с подобен характер са имали ясно предназначение – владетелят да не допуска оскверняването на Божият дом.
Миниатюрата на f 178 r, илюстрираща, нашествието на Киевския княз Светослав в българските земи, разположена на цял лист, в два регистъра. В тази, както и в следващата миниатюра на цяла страница, откъс отразяващ отношението на българи и руси – опустошаването на българските земи от княз Светослав, прибавката се намира на f 177 v. Княз Светослав е представен, напускаш  българските територии с войници, а пред тях са изобразени фигурите на животни, които най-вероятно символизират, взетата от русите плячка. Сцената на долния регистър, отразява нападението на Йоан Цимисхи над Дръстър (Силистра), което става ясно от легендата.
На f 183 r, отново на цял лист и два регистъра, са илюстрирани събитията за действията на Йоан Цимисхи над русите (пояснено от българската прибавка f 182 r) . Отдясно се вижда крепост с четири кули, а пред нея има три фигури които се покланят на пристигащия, със своята конница византийски император. Долният регистър илюстрира събитията около превземането на българската столица от Василий ІІ. В крепостта влиза, конник който е извърнал тялото си назад и стреля с лък срещу препускащата византийска конница (прибавка от  f 184 r ). На обратната страна на същия лист (f 183 v ), се намира илюстрация на прибавката от f 184 r. Първият регистър, представя войските на Василий ІІ и цар Самуил. В долният регистър са илюстрирани две сцени едновременно -  представянето на ослепените български войници пред царя, който е седнал на престол, пред сграда с плосък покрив, от дясната му страна стои телохранител. В лявата част на композицията, виждаме вече владетеля, който лежи в елипсовидно ложе и е подпрял главата си с една ръка, и същият този телохранител, който с една ръка посочва групата на ослепените български войници. Илюстрациите, отнасящи се до българските прибавки към оригиналния текст на Константин Манасий правят силно впечатление, чрез гореспоменатите илюстративни акценти. Въпреки, че прибавките към оригиналния текст на Константин Манасий, не дават обстойна информация българските миниатюристи са подчертали тяхното важно значение, чрез илюстрирането им на цяла страница. Подбраният от художниците метод за акцентиране върху важните моменти, нарушава общата подредба на миниатюрите в ръкописа. Нарушаването на фризовото разпределение, не е характерно и за другите две познати илюстровани хроники. Както отбелязва А. Джурова13, тук става въпрос за избор на илюстратора. Но тя задава един съществен въпрос, защо редом с големи победи на българските владетели (каквато е победата на кан Крум над император Никифор) са илюстрирани и фатални загуби за българската история, каквито са например събитията около смъртта на цар Самуил и краят на Първата българска държава14. Според А. Джурова „няма причина”, опустошаването на българските земи от русите, превземането на българската столица, да бъдат изведени на цяла страница, докато сцени показващи покръстването на русите (което става благодарение на активната роля на българската книжнина), да бъдат  поставени редом с другите миниатюри в рамките на текстова колона. Тук, тя намира доказателство за прототип, в който тези сцени са били така разположени, т. е. илюстративният акцент е бил предварително зададен. Но това лесно може да бъде оспорено, ако се вземи предвид свободата при изпълнение на самите сцени, а също така историческите събития в периода на управление на цар Иван Александър. Доказателство, че трябва да търсим  умишлено разполагането на отделни сцени на цяла страница, ни дават отделни елементи на композиционните решения. При сцените описващи военните действия около периода на управление на кан Крум, забелязваме интересен елемент при украсата на един от щитовете – емблема полумесец и кръст. Появата на това,  на пръв поглед нетрадиционно съчетание, можем да обясним със съвместните действия между цар Иван Александър и турския султан 15 Подборът на сцени, отразяващи тежки за българската история моменти, можем да обясним с цялостната политика на цар Иван Александър спрямо Византийската империя. На няколко пъти в своето управление българският владетел нарушава, сключените с византийския император споразумения, също така цар Иван Александър се съгласява да финансира част от кампанията на византийския император срещу турците, но след това не изпраща помощ16.
При анализът на миниатюрите от Четвероевангелието на цар Иван Александър, виждаме, че в неговите страници българският владетел е направил опит да легитимира новата си съпруга Теодора ІІ, и като вземем под внимание думите на монах Симеон, че след изписването на Четвероевангелието то е бил изложен на показ. Можем да допуснем, че чрез страниците на Манасиевата летопис и нейните миниатюри, цар Иван Александър е мотивирал цялостната си външна политика. Трябва да се вземе под внимание фактът,  че често българските историци обвиняват цар Иван Александър, че не е подкрепил византийската кампания срещу турците, обвиняват го и за водената пасивна политика спрямо Византия. Същите обвинения са били отправяни към него и от политическите му противници16. Цар Иван Александър е намерил подходящ начин да обоснове политиката провеждана спрямо Византийската империя от страниците на хрониката.
Бележки:
12. БОЖКОВ, А. Миниатюрите от Мадридската летопис на Йоан Скилица. София, 1972. 200
13. ДЖУРОВА,Аксиния.Фототипно издание на Манасиевата хроника. София, 2007.
14. Ibi dem
15. БОЖИЛОВ, Иван Ангелов Фамилията на Асеневци (1186 - 1460) : Генеалогия и просопография  - София :, 1994. 
Автор: Николина Александрова
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.