Рилския манастир е най-големият манастирски комплекс в България, важен културнопросветен център. Разположен в северозападната част на планина Рила, на височина 1100 м, между Рилска река и р. Друшлявица; на 3 км източно от гр. Рила. Според едни автори е основан от св. Иван Рилски, според други – от негови ученици, през X в. През X-XIV в. манастирът е собственик на пасища, гори, ливади, ниви, пчелини и зависимо население в пл. Рила и в Разложко, Станкедимитровско, Софийско, Благоевградско и Мелнишко. Даряван е щедро от царете Иван Асен II (1218-41) и Калиман I (1241-46). През 1378 цар Иван Шишман (1371-93) потвърждава привилегиите на манастира и разширява владенията му. До XV в. Рилския манастир е във ведомството на Бълг. Патриаршия и на Търн. Патриаршия. При нахлуването на османските завоеватели манастирът запада. Патриотична демонстрация на българския народностен дух е пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469. Разрешение за това е издействувано от султана от братята-духовници Давид, Теофан и Йоасаф (синове на крупнишкия митрополит Яков) от с. Граница, Кюстендилско. За да запазят ценностите на Рилския манастир, през 1466 те сключват договор за взаимна помощ с руския манастир „Св. Пантелеймон“ в Света гора. През 1558-59 монаси от Рилския манастир събират помощи в Русия; негови пратеничества спомагат за разпространението на кулата към св. Иван Рилски в Русия (през 1671 в типографията на Киево-Печорската лавра е отпечатана Служба с житие на св. Иван Рилски) и за запознаване на руската общественост с политичните проблеми на българите. Същевременно манастирът получава от Русия много и различни черковни утвари, книги, одежди и др. През XVI-XIX в. Рилския манастир е известен във всички балкански земи. Поддържа връзка с манастирите в Света гора, Сърбия, Влашко и Молдова и е даряван от влашки боляри и сръбски духовници. освещаван е и е даряван от българи от Мизия, Тракия, Македония и Добруджа. До 1766 манастирът е в диоцеза на Ипекската патриаршия, след което минава към Цариградската патриаршия (до обявяването на Бълг. Екзархия 1870).
Първоначално Рилския манастир е разположен в местността „Белите килии“. През 30-те г. на XIV в. феодалър Хрел ьо Драговола построява манастирските сгради на естествено укрепената тераса между Рилска река и р. Друшлявица, а в центъра на манастирския комплекс изгражда висока каменна кула и малка черква (1343). Рилския манастир неколкократно е ограбван, разрушаван и опожаряван. Днешния му вид е от XIX в., когато монасите вземат решение да го възобновят. Стр-вото започва през 1816 и продължава около 30г. Манастирския ансамбъл е затворен комплекс с обща площ около 8800 м². Организиран е около вътрешен двор, който заема площ около 3200 м² и има форма на неправилен четириъгълник. В манастирския двор като самостоятелни обеми се издигат разположените една до друга Хрельова кула и главната манастирска черква „Рождество Богородично“ – голяма пластично раздвижена 5-куполна постройка, дело на майстор Павел Иванович, изградена през 1834-37 на мястото на старата Хрельова черква. През 1844 до Хрельовата кула е долепена камбанария. Първоначално са построени северното (1816-17), източното (1817) и западното крило (1819) от майстор Алекси Рилец. През 1833 голяма част от тях са унищожени от стихен пожар, но през 1834 са възстановени и доизградени в днешния си вид. С изграждането на южното манастирско крило (1847) от майстор Миленко се сключва целият монументален ансамбъл. В 4-етажните жилищни крила има над 300 монашески килии и 4 параклиса. Плановата схема на параклисите се доближава до кръстокуполните черкви. Покрити са с висящо куполи върху пиластри. Само параклисът „Св. Св. Сава и Симеон“ завършва с изявен над покрива на крилото купол върху барабан. В източното крило са разположени параклисите „Св. Йоан Богослов“ (на I етаж над Самоковската порта) и „Св. Св. Сава и Симеон“ (на II етаж). В западното крило са параклисите „Св. Йоан Кръстител“ (над Дупнишката порта) и „Св. Архангели“ (на II етаж). За посрещане на многобройните поклонници в северното и източно крило са обзаведени гостни стай, наречени на името на селището, дало средства за създаването им – Тетевенска, Копривщенска, Чирпанска и др. Стените и таваните им са украсени богато с живопис (растителни орнаменти, архит. и градски пейзажи в медальони) и дърворезба. В крилата има и складови, домакински и стоп. помещения. Особено интересна с оригиналното си конструктивно изграждане е магреницата (манастирската готварница), дело на майстор Алекси Рилец.
Худ. ефект е основан на контраста между суровия крепостен характер на външните масивни каменни стени, прорязани от малки прозоречни отвори и от 2 монументално оформени порти, и напълно противоположното раздвижване и многоцветното третиране на жилищните крила към двора и черквата. Етажите и жилищните крила са опасани от всички страни с дълбоки чардаци. Масивните аркади в приземния етаж и аркадите в следващите 2 етажа, обединени от голям архит. ред, са измазани с бяло или са изписани, Над тях е ажурният силует на изградения от дърво последен етаж с изящно издадени и различни по форма кьошкове. Обединяваш център на комплекса е оригинално оформената група от Хрельовата кула и манастирската черква, с богато разчленен контур и обем, изящен архит. детайл и многоцветна стенописна украса; в интериора има дърворезби с високи худ. качества.
Рилския манастир има богата стенописна украса. В изписването на манастирската черква, параклисите и допълнителните пристройки участвуват зографи от известни худ. центрове (школи) – Банска художествена школа, Самоковска художествена школа‘ личи влиянието на атонската живопис и резба и др. Монументалната декоративна живопис е от XIV в. Със стенописи са били покрити Хрельовата черква и параклисът „Преображение Христово“ в Хрельовата кула. Дн. живописта в параклиса е реставрирана и представлява ценен паметник на българското ср.-век. Изкуство. Възрожд. стенописи и дърворезбата в манастирския комплекс продължават традициите на ср.-век. изкуство, но не могат да се считат като пряко продължение на местна манастирска школа. Монументалната украса на Главната (Съборната) черква е дело на известни художници от Възраждането. Единствено Захари Зограф подписва и датира своите стенописи (1844). За останалите художници се знае, че са работили през 1795-1847. Авторството им се предполага по стила на изписването и според споменаването им в манастирската кондика – Хр. Димитров и Ст. Доспевски, К. Вальов и Ив. Николов, Т. Вишанов, Д. Молеров и С. Молеров. С помощта на дарения параклисите в крилата на манастира са богато изписани, главно от самоковски зографи. Украсата им се отличава с точно рисунка, ярък колорит и сложни цветосъчетания. Запазена е иконографската схема на изписване, обогатена с нови по съдържание моменти. В притвора на параклиса „Св. Архантели“ са изписани български светци, накои от които са малко популярни – мъченик Лазар от с. Дебел дял, Свелиевско, преподобний Игнатий от Стара Загора, Анастасия Търновска, Онуфрий Габровски и др., което разкрива нац. съзнание и патриотизма на българския народ. Ктиторските портрети на хаджи Михаил и съпругата му Мария, на малолетния Йованчо Хаджиматеович и др. са изписани от Д. Молеров с присъщия за банската худ. школа реализъм.
Дърворезбата заема голям дял в украсата на Рилския манастир – изящно изработени иконостаси, ажурни парапети, тавани, чардаци и кьошкове. Един от дървените кьошкове на северозап. жилищно крило е изработен от Кръстьо Дебралията. В музея на манастира са запазени дърворезбената врата и трон от Хрельовата черква, които разкриват стила и техниката на резбарското изкуство от XIV в. – изработени са с плосък плетеничен орнамент. Характерни за възрожд. дърворезба са пищната релефна раст. орнаментика, символичните изображения на животни, полихромията, позлатата и др. Иконостасите са изработени в духа на атонската резба (в Главната черква от А. Теладур, в параклисите – от неизвестни майстори).
Извън манастирския комплекс, но принадлежащи към него, са няколко сгради. На изток от Р.м., в св. скат на Рила, е старата постница „Успение на свети Иван Рилски“. Стенописната ѝ украса е от неизвестен автор (1820). В притвора са запазени 4 сцени от живота на Иван Рилски. На ок. 200 м. южно от Р.м., десния бряг на Рилска река, е гробищната черква-костница „Въведение Богородично“. Тя е двуетажна каменна постройка от 1795. Стенописите от същата година отразяват белезите на монументалната живопис на границата между късното средновековие и Възраждането. На ок. 3к, източно от манастира се намира постницата „Свети Лука“ – архит. худ. ансамбъл в общ двор с у-щето на Неофит Рилски от 1843, черквата „Св. Лука“, жилищна сграда от XIX в. и черквата „Покров Богородичен“. Черквата „Св. Лука“ е създадена в памет на племенника на Иван Рилски (живял през X в., който е бил послушник в манастира и умрял на това място). Сегашната черква е построена през 1898-99 със средства на Ив. Калпачкий, занаятчия от Стара Загора, по-късно – хайдутин, а след това – монах в Р.,. под името Игнатий. Тя е каменна, еднокорабна, засводена с тристенна апсида и 2 притвора от запад. По свода в наоса са разположени помпозиции, които изобразяват сцени от Празниците Христови и Страстите Христови и от Богородичния акатист, на зап. Стена има сцени от живота на св. Лука. Особено интересни по жанр са 3 от композициите, свързани с преданието, че св. Лика е бил иконописец и е рисувал икони на Богородица. Рядкост за иконографията от този период са изписаните лечителни чудеса на Христос (според евангелието на св. Лука) и Зодиакът (в слепия купол, около изображението на Христос Вседържител). С много реализъм е изпълнен и ктиторския портрет н Игнатий монах На цялата изт. Страна на притвора е разположена монументалната композиция „Страшния съд“, съставена от 35 сцени и множество фигури. Всяка от сцените съдържа социални моменти с възпитателно значение. Черквата „Покров Богородичен“ е построена през 1805 от майстор Михаил от с. Рила (дн. град). Постройката е каменна, еднокорабна с тристенна апсида и пристроен притвор с дървена конструкция. Изписана е в 1911 от Т. Вишанов (Молера). Голямо постижение за бълг. Портретна живопис е изображението на ктитора-проигумен Теодосий. Стенописите от притвора са решени в раздвижение композиции. Интересен е цикълът „Митарства на душата“ – съдържа 18 сцени от сев. Стена и 7 на зап. стена, изобразяващи наказания за различни грехове (пиянство, сребролюбие, празнословие и др.), на които са противопоставени съответните добродетели. Рядко използвувана тема в религ. Живопис е композицията „Седемте качества на Богородица“, изписана заедно със сцени от Акатиста на свода. Действуващите лица са обикновени жизнени и радостни хора от народа. В местността „Пчелина“, на ок. 4 км западно от Р. м., е разположен метохът „Пчелино“ – състои се от стоп. и жилищни постройки от XIX в. и черквата „Успение Богородично“ (на ок. 800 м северно от план. скат). Черквата е еднокорабна, с правоъгълна апсида и галерия от запад. Градена е от необработен речен камък, споен с кал. Покрита е с дъсчен четирискатен таван, оцветен отвътре в синьо. Стенописите са изписани през 1834 – 35 от Д. Молеров; средствата дават монахът Севастиян и ученикът му Рафил от Р.м., които са изобразени на зап. Стена в наоса. Рядко срещана композиция е „Богородица Небесна царица на трон с младенеца“. Иконите от царския пояс са рисувани от Захарий монах (1789). На цялата зап. Фасада е разположена многофигурната композиция „Страшния съд“. Интересна е живописната техника – масло и темпера в цокълния пояс. Преобладава топлият колорит, умело уравновесен от студените сини фонове. В метоха „Орлица“ Н. Образописов рисува внушителната композиция „Пренасяне мощите на св. Иван Рилски“ (1863).
След Освобождението 1878 Р.м. укрепва финансово и става собственик на няколко предприятия. Братството на манастира е към Св. синод на Бълг. Православна църква.
През 1961 Р.м. е обявен за Национален музей „Рилски манастир“, през 1976 – за Нац. Истор. Резерват; от 1983 е под егидата на ЮНЕСКО. През 1980 получава „Златната ябълка“ – награда на ФИЖЕТ (Междунар. Федерация на журналистите и писателите по туризма).
Административно Р. м. е включен в Кюст. Окръг, Рилска община. Нас. 281 ж. (1983). Територия от 2586,7 ха ок Р. м. е обявена за защитена местност (1966). Манастирът е обект на вътрешния междунар. туризъм (посещава се годишно ок. 600 000 д. ) През 1983 се създава турист. предприятие „Балкастурист-Рилски манастир“ (4 ресторанта, хотел търг. обекти). Редовна автобусна линия София-Станке Димитров-Р. м., ж.п. линия София-Кулата (използвува се автобусна връзка от гара Кочериново за манастира).
Р. м. е едно от най-важните бълг. Културно-просветни и книжовни средища; в него се съхраняват някои от най-ценните бълг. книжовни паметници. Въпреки че ръкописното му наследство многократно е унищожавано, предполага се, че още със създаването на манастира той не е само верско, но и книжовно средище. От XIв е запазен един глаголически фрагмент от Паренесиса на Ефрем Сирин – т. нар. Рилски глаголически листове. Според данни от по-късно време на пергамент е запазен заветът на св. Иван Рилски но неговите късни копия поставят под съмнение автентичността му. Запазени са 2 пергаментни изборни евангелия от XIII в. и т. нар. Рилско евангелие на монах Симеон от 1361. Интерес представлява вградения тухлен надпис (1334/35) на Хрельовата кула.
След падането на Б-я под осм. иго Р. м. се издига като водещо духовно, културно и книжовно средище. Манастирът достига голям книжовен разцвет през II пол. на XV в., когато в него работят изтъкнати книжовници – Владислав Граматик, Мардарий Рилски, Давид Рилски, Спиридон Рилски, поп Радослав, монах Пахомий у др., и анонимни преписвачи, които създават ценни ръкописни паметници. Преписват се и се съставят сборници от тълкувания на библейски текстове и сборници от панегричен тип, които включват произведения от ср.-век. бълг. писатели, предимно от представителите на Търновската книжовна школа. Едни от най-ценните ръкописи от това време са Рилският панегирик (1479) на Владислав Граматик (макар че не е писан в Р. м., той е предназначен специално за неговата библиотека), панегриците от 1483 и 1509 на Мардарий Рилски, Сборникът от слова и жития от 80-те г. на XV в., Шестодневът (1480) на Св. Йоан Златоуст, Сборникът от служби, канони и жития на св. Иван Рилски от края на XV в. и много др. Благодарение на грижите на монасите-книжовници през XV в. Р. м. става хранилище на някои от най-важните търновски ръкописи от XIV в., като ти спасява от унищожение – повестта „Варлаам и Йоасаф“ (III четвърт на XIV в.), Теодисиевата лествица (1364), „Тактикон“ (последната четвърт на XIV в.) на Никон Черногорец и др. През II пол. на XV в. в манастира се създават редица оригинални агиорафски и химнографски творби. Окончателно се оформя целият химнографски цикът за Св. Иван Рилски, обединен с 3 осн. големи композиции – службите за 1 ютли, 18 авг. и 19 септ.; създава се и нов цикъл канони за полунощницата. Възникват „Рилска повест“ на Владислав Граматик, Житие с похвала на св. Иван Рилски от Д. Кантакузин и 2 стишни проложни жития, посветени на пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рила, дело на анонимни рилски книжовници
През XVI и XVII в. в Р. м. продължават да се създават ценни писмени паметници – най-ранният запазен препис от службата и житието на Георги Нови Софийски (I пол. на XVI в.), Сборник от жития на Иван Рилски (1563), Служебник, служба и житие на св. Иван Рилски (1602) от йеромонах Никифор, Сборник от канони на св. Иван Рилски (1656) и др. В резултат на тесните културни и книжовни връзки със светогорските манастири, с рус. и рум. книжовни центрове манастирската библиотека се обогатява с ценни в худ. отношение писмени паметници – Крупнишко евангелие и Сучавско евангелие от XVI в.
През XVIII и XIX в. Р. м. е един от центровете на Възражането. През XVII в. Йосиф брадати работи като килиен учител в манастира. Негови ученици са преписвачите Никифор Рилски, Теофан Рилски и др. От рилската школа на Йосиф Брадати е и Паисий Хилендарски. С Р. м. е свързана книжовната дейност на Партений Павлович, който оставя свой приписки по полетата на много рилски ръкописи, и на йеросхимонах Спиридон, на книжовниците поп Йоаникий и монах Теофил Рилец. Рилските книжовници развиват и оригинална лит. дейност – въз основа на съществуващите агиографски творби за Иван Рилски създават нови жития и повести за живота на светеца и за пренасяна на мощите му. През 1839-48 Неофит Рилски е секретар на манастира и преподавател в манастирското у-ще, което подготвя духовници за цялата страна. Неговата организационна, преподавателска и книжовна дейност издига значително авторитета на манастира. На Неофит Рилски принадлежат и първите печатни книги, свързани с историята на Р.м.
Днес книжовният фонд на библиотеката на Нац. Музей на манастира притежава 32 000 т. От тях 9000 т. Са старопечатни издания – старобългарски, руски, сръбски, гръцки. Ръкописната сбирка е една от големите български културни ценности. Тя включва ок. 250 книжовни паметника от XI до края на XIX в., 75 от ръкописите са библейски и богослужебни книги, 40 са псалтики, останалите са с агиографско, богословско и смесено съдържание. Ок. 20-те г. на XIX в. в Р.м. се създава графично ателие (щампарница), чийто пръв ръководител е Архимандрит Исай.
Понастоящем в библиотеката на Р.м. Се съхраняват ок. 100 нотирани ръкописа до края на XIX в. Те свидетелствуват за съществуването в манастира на певческа школа, в която са писани, набавяни или преписвани муз. ръкописи. Представители на школата са прочутият светогорски певец Йоасаф, ученикът му йеромонах Иларион (даскал Иларион), проигуменът Теодосий, ученикът му йеромонах Йеротей и първият известен засега муз. деец от началото на Възраждането – Йоасаф, който подписва ръкописите си с титлата „проигумен Рилски“. Дейността му не е само с тясно нац. значение. Творбите в грц. ръкописи разкриват участието му в реформирането на късновиз. музика от края на XVIII в. и нач. на XIX в. Неофит Рилски, Аверкий Попстоянов, Акакий, Атанасий и др. работят по усвояването в бълг. литургическа практика на новогрц. Хурмузиево-Хрисантова нотно-муз. система, въведена в Р.м. Към 20-те г. на XIX в. Те създават и писмена певческа практика на бълг. език за целогод. богослужебен кръг. От 1847 се издават черковнопевческите сборници на Н. Триандафилов, А. Севлиевец, Т. Икономов и Коян Хармосин Охридски.
Източник: Енциклопедия България, том 1, 5.
Източник: Енциклопедия България, том 1, 5.
