"Безумецо, нощес ще ти поискат душата, а това, което си приготвил, кому ще остане?"
(Лука 12:16-21)
Братя и сестри,
Това е
откъс от ״притчата за безумния богаташ", както светата Църква справедливо
е нарекла тази притча. В нея се разказва как на един богат човек нивата му
родила изобилни и преизобилни плодове, ала той вместо да поблагодари на Господа
и да отдели една част от тях за храма и за бедните, започнал да крои планове
единствено за това, как най-добре да се ползва от натрупаните блага.
Народът ни има поговорка „Бели пари за черни дни.“.
Човекът, поучен от превратностите в живота винаги се е стремил да скътае нещо
от спечеленото за време на голямо притеснение. Има и такиве, обаче за които
трупането на имане е радост и страст, на която не могат да устоят. Доста често
обаче човешките сметки се оказват криви. Точно когато мислим, че вече сме
натрупали достатъчно и сме се защитили чрез събраното, една болест или края на
живота може да обезсмисли всичко.
Св. вангелист Лука
единствен от четиримата евангелисти
единствен е записал притчата за безумния богаташ, която чухме на
днешната литургия. В тази притча Спасителя нарича „безумен“ онзи, който не
богатее в Бога, а събира имане за себе си. Но какво е това да бъдеш богат в
Бога. Въпреки че днес сме свикнали да чуваме непрекъснати оплаквания отвсякъде,
ние ако се вгледаме внимателно, ще видим, че между нас има много богати хора.
Някои са богати с пари и имоти, други с здраве и сила, трети са богати с
таланти в различните области на живота. И също както пред богатия от притчата
при вида на богатството си, и пред нас стои въпроса „Какво да направя?“
He случайно богатството в
притчата е представено като една добра реколта. Знаем колко несигурна е всяка
реколта. От засяването до хляба има много грижи и често пъти горчиви изненади. Heвярващите
наричат успеха шанс, сиреч, сбор от щастливи случайности. За вярващия всеки
успех е Божие благословение! От тези две позиции зависи и отговорът на въпроса,
който богатият от притчата си задаваше: „Какво да правя c богатството си?“. Той
може би считаше, че богатата реколта е само негово дело и затова е справедливо
да го използва само за себе си. „Ще
съборя житниците си и ще изградя по-големи и ще събера там всичките си храни и
благата си и ще кажа на душата си: Душо, имаш блага, приготвени за много
години, почивай, яж, пий, весели се". Колко много мислим като него.
Преди още дори да сме видели богатата реколта ние мечтаем за благата, c които
ще осигурим живота си. Но душата придобива истински блага тогава, когато я
храним не с материални неща, а с истински духовни добродетели. Когато богатеем
не с това, „дето го яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат“, а с
вечните „съкровища на небето“, там – в Царстовото небесно, където е
жилището на всички, които се веселят в Бога.
Братя и сестри,
Колко много от нас, обаче
оставаме излъгани като богаташа, като си мислим, че богатството ще ни направи
щастливи.
Дори когато житниците са
пълни, ако здравето се разколебае, радостта от натрупаното тук си отива, ако
пък дойде краят, всичко се обезсмисля. Затова Бог нарече богатия от притчата
„безумец“, който няма дори на кого да остави наследството си.
Нека се замислим за
духовното богатеене в Бога. Да се замислим как използването на земното богатство
за добро може да ни помогне и да забогатеем в Бога.
Може да отвори вратите на
рая и така следвайки Христовите повеления, когато и да ни завари смъртта, да
достигнем във вечния покой, и да помним, че Христос е истинското веселие и радост
на ония които го обичат. Амин!
Автор: Симеон Тричков
