Един селянин, на име Павел, необикновено добродетелен и с извънредна сърдечна чистота, бил женен за една много красива, но безнравствена жена, която дълго време водила греховен живот без той да подозира. Но божественият промисъл пожелал да си послужи с това обстоятелство за по-голямо благо на Павел и един ден неочаквано го довел от нивата вкъщи и изненадал жена му, която вършила своя срам с любовника си.
Вместо да поревнува и да се разгневи, той се засмял и рекъл на любовника: "Добре, добре! Аз нямам нищо против това! Но тако ми Иисуса, че вече никога не ще се докосна до нея. Вземи я ти, заедно с децата й! А аз заминавам да стана монах". И без да каже някому дума, запътил се към осемте манастира, а оттам към блажения Антоний и похлопал на вратата му. Излиза Антоний и пита: "Какво искаш?" Павел казва: "Монах искам да стана". Антоний отговаря: "Ти си старец на шестдесет години и вече не можеш да станеш монах. Я се върни в селото си, па си живей благочестиво и си гледай работата! Строгият пустинен живот е твърде тежък за такива като теб". Старецът отвърнал: "Заповядай ми, каквото обичаш, всичко ще извърша". Антоний настоял: "Аз ти казвам. Ти си стар и не можеш. Но ако искаш непременно да станеш монах, иди в някой манастир. Там живеят много монаси заедно и те по-лесно ще могат да бъдат снизходителни към твоята слабост. А аз съм сам и чакам да минат пет дни, за да приема храна, като при това никога не ям до насита". Той искал да го изплаши с такива думи; затворил вратата пред него и не излязъл дори по естествените си нужди цели три дни. Но Павел не мръднал от мястото си. Понеже на четвъртия ден Антоний бил принуден най-сетне да напусне килията си, отново му рекъл: "Върви си по пътя, стари човече! Защо се измъчваш? Каквото и да правиш, не ще можеш да останеш тука". Павел отвърнал: "Мене ми е безразлично, де ще умра - тука или другаде някъде". Като се поогледал, Антоний забелязал, че чужденецът не носи със себе си нито хляб, нито вода, и следователно, ето вече четвърти ден издържа гладен. Затуй го пуснал в килията си, като рекъл: "Ще вземеш да умреш пред вратата ми, че ще опетня душата си с теб!" И Антоний заживял през ония дни така строго, както не бил живял дори на младини. Натопил във вода палмови вейки и казал: "Сега вземи ми помогни да плетем въжета!"
Старецът започнал да плете и старателно изплел до към деветия час петнадесет сажена. Антоний пристъпил да провери работата му и се престорил на недоволен. "Лошо плетено", рекъл той; "всичко това ще го разплетеш, за да го изплетеш отново!" Той правил това с умисъл да разсърди и прогони стареца, който все още стоял гладен. Павел разплел всичко и с още по-голямо старание го изплел втори път, тъй като вейките са били вече разкривени и измачкани. Това, че той нито веднъж не въздъхнал печално, нито пък се отегчил, променило настроението на Антоний. Затова при залез слънце той рекъл: "Да хапнем ли късче хлебец?" Павел отговорил: "Както благословиш, отче". А това, че той не веднага се нахвърлил на яденето, щом чул да се помене, а предоставил на него да рече, спечелило му още повече неговото сърце. Антоний сложил трапезата, донесъл хлебчета, нарочно изсушени, по шест унции всяко едно и накиснал във вода едно за себе си, а три за Павел. После запял един псалом, който знаел наизуст и го изпял дванадесет пъти, като прибавил и дванадесет молитви, за да подложи Павел на изпитание. Но последният търпеливо се молил с него, понеже вероятно той би бил по-съгласен да носи скорпиони в пазвата си, отколкото да живее с прелюбодейна жена.
Подир дванадесетте молитви най-после седнали. Било вече късна вечер. Антоний изял едно хлебче, второ не взел. Старецът ядял бавно и не бил свършил още с първото. Антоний чакал да свърши, па му рекъл: "Изяж още едно хлебче, отче!" Павел отговорил: "Ако ти изядеш, ще изям и аз". Антоний рекъл: "На мене ми стига това, защото аз съм монах". Павел отвърнал: "И на мене ми стига, защото аз искам да стана монах". Антоний станал, произнесъл дванадесет молитви, изпял дванадесет псалми, поспал малко време, вдигнал се към полунощ и до настъпването на деня се занимавал с псалми и молитви. Като видял, че старецът неуморно вършил всичко наравно с него, рекъл му: "Ако се наемаш така да живееш, остани при мен!" Павел казал: "Не зная, дали ще ми заповядаш нещо повече; но което видях досега, наемам се да го изпълнявам". Антоний му отговорил: "Ето сега ти си монах!"
Подир няколко месеца Антоний се убедил, колко съвършена с Божията благодат и проста е неговата душа, та му построил отделна килия на три-четири мили от себе си и му казал: "Ето, ти си вече монах. Остани сега сам, за да те подложат на изпитание и дяволите!" Живял Павел една година в усамотение и му била дадена власт да изгонва зли духове и да лекува болни. Така веднъж довели при Антоний един човек, обладан от мощен бяс, който произнасял хули дори против Небето. Антоний чул това и рекъл на ония, които го били довели: "Това не е моя работа, понеже не ми е дадена власт над този род зли духове. Това нещо е за Павел". Той се отправил към него и рекъл: "Отец Павле, изгони този дявол от човека, за да отиде здрав у дома си!" Павел попитал: "Защо ти не извършиш това?" Антоний отговорил: "Аз нямам време. Аз имам друга работа". И си заминал. Тогава старецът станал, молил се с всичка сила и думал на обхванатия от злия дух: "Отец Антоний ти заповядва да излезеш от този човек!" Но дяволът почнал да хули и да вика: "Няма да изляза, стари негоднико!" Павел взел кожуха си, удрял го с него по гърба и думал: "Ти трябва да излезеш! Отец Антоний заповядва!" Но дяволът още по-дръзко хули и Антоний, и него. Най-после Павел рекъл: "Махни се! Иначе - тако ми Христа! - ще отида и ще му кажа. Той тежко ще те накаже". Дяволът отново почнал да хули и да вика: "Не, не излизам!" Сега вече Павел се разсърдил на злия дух и посред върло пладне напуснал своя подслон. А жегата под египетското слънце прилича на вавилонската пещ. Той застанал върху една скала на планината и се молил: "Иисусе Христе, разпнат при Понтийския Пилат, погледни! аз не ще сляза от тази скала, - не ще ям и не ще пия, докато загина, ако не освободиш този човек и не изгониш дявола от него!" И още не бил доизрекъл думите си, когато злият дух завикал: "Горко ми! Сега трябва да излизам. Препростият Павел ме изгонва. Къде да отида?" Моментално излязъл, превърнал се в грамадна, седемдесет стъпки дълга змия, която пропълзяла към Червено море. Така се изпълни словото: "Помислите на праведниците са правда" Такова чудо извършил Павел, когото всички братя наричали "препростия".
Из - ЛАВСАИК или животоописание на Св. Отци.
