"Очите
ми видяха Твоето спасение
що
си приготвил пред лицето
на
всички народи..." (Лука 2:30-31)
Братя и сестри,
Това са думите на стареца Симеон,
прекарал целия си живот, очаквайки Емануил - Спасителя на света.
Когато размишляваме върху тези
думи, ние започваме да оценяваме дълбоката същност на това събитие и неговата
връзка с нас и нашата вяра.
Има ли на света нещо по-радостно
от срещата с този, когото обичаме? Наистина, да живеем значи да очакваме
срещата.
Празникът припомня и съзерцава
едно събитие, записано в Евангелието на св. ап. Лука. Четиридесет дни след
рождението на Иисус Христос във Витлеем Йосиф и Мария, спазвайки религиозните
правила по онова време, довеждат Младенеца в Йерусалим, за да Го представят
пред Господа, както е записано в закона Господен. Там, в Храма ги очаквал
праведния Симеон.
Преданието разказва, че старецът
Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от
еврейски на гръцки. На Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И
когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка,
като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат
името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел
Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да
умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи". Той с вяра
очаквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че
няма да умре, докато не види Христа Господен...
Праведният Симеон е чакал.
Той е чакал през целия си живот и
със сигурност е размишлявал, молил и вглъбявал в очакването си така, че накрая
целият му живот се е превърнал в едно постоянно радостно очакване. Този старец
е прекарал целия си живот, очаквайки светлината, която озарява всички, и
радостта, която изпълва всичко.
Не е ли време да запитаме себе
си: Какво очакваме ние? За какво ни припомнят нашите сърца все по-настоятелно?
Дали животът ни постепенно се е превърнал в очакване на срещата с Бога? Това са
въпросите, които поставя Срещата.
В този празник човешкият живот е
разкрит като превъзхождаща красота на съзряващата душа, освободена и изчистена
от всичко дребно, незначително и случайно.
Дори остаряването и смъртта,
земната съдба, която всички ние споделяме, са толкова просто и убедително
показани като растеж и изкачване към този момент, когато, изпълнени с
благодарност, от цялото си сърце казваме: "Готов съм да си замина. Видях
Бога. Бях с Бога. От нищо не се страхувам. Нищо не ми е непознато. Сега всичко
е мир, благодарност и любов."
Братя и сестри,
Нека като си спомняме днешното
събитие да осъзнаем, че празниците в църковния календар са тези малки срещи с
древността, които дават смисъл на човешкия живот.
Иначе животът ни щеше да
представлява един бездушен низ от числа, едно безсмислено редно броене и в него
щяхме да съзираме само отминаващите години от нашия живот.
Това е, което носи срещата с
Бога. Това е празник на срещата на душата с Любовта, срещата с Онзи, Който ни е
дал живот, и сила, Който е постоянно с нас през целия ни живот. Който ни
съпътства и в смъртта, за да ни възкреси за вечния живот. Амин.
Автор: Симеон Тричков
Автор: Симеон Тричков
