27 февруари 2014 г.

Плетката на бял и червен конец ще ни донесе щастие?


 Популярен езически обичай, привнесен в християнския живот, е носенето на мартеници. Смята се за българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства и в Северна Гърция, Македония, Румъния и Молдова. Някога в България носели мартеници само жените и децата, но от средата на XX век някои мъже също започнали да носят. А сега кой носи мартеници? Почти всички от хората, считащи се за православни християни. Носят ги „за здраве, щастие и късмет” и т.н. Приятно самозалъгване. Всеки знае, че това е безсмислено, но… такава е модата. Езическата мода. Не бива ние, християните, да се съобразяваме с нея. Вярването, че плетката на бял и червен конец ще ни донесе щастие, здрав и късмет е празна, безсмислена и суетна. Не носенето на конци ще ни донесе щастие, а изпълняването на Божествения закон. Защото само така ще получим Божествената благодат и вечния живот, който е постоянно блаженство и неописуемо щастие. Несъмнено е, че мартеницата от край време е била езически атрибут. Така например Иглика Мишкова, етнолог и уредник от Националния етнографски музей, ясно заявява, че в миналото мартеницата е изпълнявала ролята на амулет, който задължително е трябвало е трябвало да предпази този, който я носи, от беди и нещастия. Затова и изработката на мартеници била свързана със спазването на различни условия, които да осигурят „магическата сила”. Например оставяли мартениците да престоят една нощ под трендафил, защото уж трендафилът имал силата да отпъжда всички вредни излъчвания и се смятало, че той предава „духовна сила” на мартеницата. В други региони се правели рано сутрин на първи март, преди изгрев слънце и се считало, че ако тя не се усуче до изгрев, нямало да има „своята вълшебна и магическа сила”. Според тези нехристиянски традиции, на първия ден от месец март най-старата жена в свмейството връзвала на ръцете на децата пресукан бял и червен конец „за здраве и против уроки”. И досега на някои места с мартеници украсяват сватбените китки, също и котлето в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница завързват събраните на Еньовден билки. С други думи, ако трябва да обобщим, повсеместна е заблудата на хората да чакат здраве и закрила от два преплетени конеца… Докога се носят езическите мартеници? В някои краища ги носят три дни, в други райони ги свалят, когато видят първия щъркел (или лястовица) и ги завързват на клончетата от цъфнало дърво или храст. Понякога ги носят чак докато започне жътва. Но има едно правило, което се спазва винаги, и което носи онзи застрашителен привкус, типичен за повечето суеверия: „мартеницата не трябва да се изхвърля, защото ако човек го направи, то той изхвърля късмета си”. Без да изпадаме в повече излишни подробности ще кажем: всички „забавни” обичаи за носене на мартеници, а после и за тяхното сваляне, представляват една суеверна традиция, която уж предпазва човек от болести и беди, „носи късмет”, но в действителност още повече го отдалечава от Бога. Не на бял и червен конец трябва да се надяваме ние, християните, а на Всемогъщия Цар и Бог. 

из книгата Суеверия сред днешните християни Монастир „Св. Вмчк. Георги Зограф” Света Гора, Атон
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.