Главната цел на монашеския живот е единението на монасите с Бога, Който е краят на желанията. Когато човек е съединен с Бога и Бог обитава в сърцето му, тогава той няма нужда от нищо. Вътре в него, в душата му, няма никаква пустота. Но и от нищо веществено, което е необходимо за живота, не е лишен. И това е още едно доказателство, което показва, как Бог обича слушащите Го.
Средство за такова тясно единение с Бога е молитвата. И говорейки за молитвата, ние разбираме не само молитвата пред иконите, която също трябва да я има. Но заедно с това монахът употребява пет думи, които казва и когато работи, и когато яде, и когато седи, и когато върши нещо друго, казва ги без прекъсване! Тези думи изговаряме или с устата, или с ума, или със сърцето: Господи Иисусе Христе, помилуй ме!
Нас не ни изморява това, че произнасяме тези думи непрестанно. В началото е необходимо да проявим малко усърдие, но след това свикваш и произнасяш молитвата с голяма лекота и не искаш да спреш. Произнасяйки я, чувстваш такова душевно ликуване, че и в най-трудните минути, които се случват, не се смущаваш и дори не скърбиш, но с търпение прибягваш към Христа, Когото молиш за помилване и Христос те утешава и ти дава радост. Колко прекрасно е всяка минута да молиш Бога и да произнасяш Неговото свято име със своите земни уста! Нима може да има по-голяма чест?
В тези думи е цялата наша вяра. Казвайки Господи, ние вярваме, че сме Божии раби, а Той е наш Господар. И с това се въздава чест на Христа, Когото ние правим свой Господар и също така се въздава чест и на нас, защото ние сме служители на такъв Господар, Който е Бог.
Когато казваме Иисусе, което е човешкото име на Бога, ни идва на ум целият земен живот на Христа, от Неговото Рождество до Възнесението.
Когато казваме Христе, което означава “помазан от Бога”, “Цар на Небето и земята”, тоест, с други думи, означава “Бог”, ние изповядваме и вярваме в това, че Христос е наш Бог, Който е сътворил всичко, намира се на Небето и ще дойде отново, за да съди света.
Казвайки помилуй ме, ние молим Бога да ни изпрати Своята помощ и милост, защото признаваме, че без Божествената помощ не можем да направим нищо.
Ето накратко обяснението на тези свети думи. Който ги произнася, от опит научава много.
С цялата си душа желая пресладкият наш Иисус да дарува на душата тази молитва вътре и тя за свое укрепване да вкуси от духовната сладост.
Автор: Архимандрит Ефрем Светогорец
из "СЛОВА ЗА ИИСУСОВАТА МОЛИТВА - БИСЕРИ ОТ ПОДВИЖНИЧЕСКАТА МЪДРОСТ".
