Послание
В името на Отца и Сина, и Светия Дух.
По Божията благодат предстоятелите на светейшите православни автокефални църкви изпращаме до православните вярващи навсякъде по земята, до братята християни по света и до всеки човек с добра воля благословение от Бога и целувка на любовта и мира.
„Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего“ (1 Сол. 1:2-4).
1. Събрахме се с благодатта на всеблаг Бог по покана на архиепископа на Константиновия град и Вселенски патриарх Вартоломей във Фенер между 6 и 9 март 2014 г. и обсъдихме с братска любов занимаващите днес светейшата ни Църква въпроси. Като служихме на Господа във всечестния патриаршески храм „Свети Георги“ в този благознаменателен и великоименит ден – неделя на Православието, отправяме към вас слово на любов, мир и утеха.
Нашата една, свята, вселенска и апостолска Православна църква, която пребивава в света, тя живее и с предизвикателствата пред човека във вряка епоха. Христовата църква, вярна на свещената традиция, се намира в непрекъснат диалог със съответната епоха, страда заедно с хората и споделя техните тревоги. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8).
Изкушенията и предизвикателствата на историята са особено подчертани в наши дни и православните християни не можем да сме безучастни или безразлични към тях. Затова се събрахме заедно, за да обсъдим изкушенията и проблемите, пред които е изправено днес човечеството. „Отвън - нападения, отвътре - страхове“ (2 Кор. 7:5) – тези думи на апостола са в сила и днес.
2. Даваме си сметка за мъката на хората по света и изразяваме своето съчувствие за мъченичеството и възхищението си за свидетелството на християните в Близкия Изток и Африка, и навсякъде по света. Ние си спомняме за тяхното двойно мъченичество: за вярата им, както и за запазването на историческата им връзка с хора от други религиозни убеждения. Осъждаме смутовете и несигурността, които карат християните да напускат земята, в която се е родил нашият Господ Иисус Христос и откъдето се е разпространило благовестието по целия свят.
Страдаме заедно с всички жертви на трагедията в Сирия. Осъждаме всеки вид тероризъм и религиозно поругаване. Отвличането на митрополитите Павел и Йоан, на други клирици, както и на монахините от светата обител „Св. Текла“ в Маалюла представлява отворена рана и ние настояваме за незабавното им освобождаване.
Отправяме призив към всички замесени в конфликта за незабавно прекратяване на военните операции, освобождаване на пленените и установяване на мира посредством преговори. Християните в Близкия Изток представляват закваската на мира. Мир за всички хора ще означава мир и за християните. Ние подкрепяме Антиохийската патриаршия в нейното духовно и хуманитарно служение, както и нейните усилия за възстановяване на областта и за завръщането на бежанците.
3. Горещо се молим за провеждането на преговори за мир и за помирение в молитва за изход от продължаващата криза в Украйна. Осъждаме заплахите за насилствено превземане на свети обители и храмове и се молим за завръщането на нашите братя, които днес се намират извън общение със светата Църква.
4. Световната икономическа криза представлява основна заплаха за справедливостта и мира на местно и световно равнище. Нейните последствия са очевидни във всички слоеве на обществото, където отсъстват такива ценности като достойнство на личността, братска взаимопомощ и справедливост. Причините за тази криза не са само чисто икономически. Те имат духовна и морална природа. Противно на съобразяването със световните идоли на властта, алчността и стремежа към наслаждения ние подчертаваме, че нашето призвание е да преобразяваме света, прилагайки принципите на справедливостта, мира и любовта.
Вследствие от егоизма и злоупотребата с власт много хора подценяват свещеността на човешката личност и не се интересуват да открият Божия образ в нашите най-малки братя и сестри (ср. Мат. 25:40-45), а мнозина остават безразлични към бедността, към болката и към насилието, които се явяват бич за човечеството.
5. Църквата е призвана да формулира своето пророческо слово. Изразяваме нашето искрено безпокойство за местните и глобалните тенденции, които подриват и разяждат принципите на вярата, достойнството на човешката личност, институцията на брака и дара на творението.
Подчертаваме безспорната свещеност на човешкия живот от зачатието до естествената смърт. Признаваме брака като съюз на мъж и жена, който отразява съюза на Христос и Неговата Църква. Наша задача е съхраняването на околната среда, бидейки стопани, а не нейни собственици. В този период на светия и велик пост ние насърчаваме нашия клир и народ да покажат дух на покаяние, да живеят в чистота на сърцето, смирение и прошка, давайки пред обществото свидетелство за вечно валидните наставления на нашия Господ Иисус Христос.
6. Това събрание на предстоятелите представлява за нас благословена възможност да препотвърдим нашето единство чрез общението и сътрудничеството. Потвърждаваме нашата привързаност към принципа на съборността, която е от върховна важност за единството на Църквата. Вслушваме се в думите на Цариградския архиепископ св. Йоан Златоуст, че „името на Църквата не е име на разделение, а на единство и съгласие”. Сърцето ни е обърнато към дългоочаквания Свят и велик събор на Православната църква, за да засвидетелстваме нейното единство, както и отговорността й и грижата й за съвременния свят.
Събранието се съгласи, че подготвителна работа за събора трябва да стане по-интензивна. Специална междуправославна комисия ще започне своята работа през септември 2014 г. и ще я завърши светата Пасха на 2015 г. Ще последва предсъборно всеправославно съвещание през първата половина на 2015 г. Всички решения както при работата на събора, така и на подготвителните му етапи ще бъдат приемани с единодушие. Светият и велик събор на Православната църква ще бъде свикан от Вселенския патриарх в Цариград през 2016 г., освен ако не възникнат непреодолими препятствия. Съборът ще бъде председателстван от Вселенския патриарх. Неговите братя предстоятели от останалите православни автокефални църкви ще седят отляво и отдясно на него.
7. Неразривно свързано с единството е и мисионерството. Църквата не живее сама за себе си, а е длъжна да свидетелства и да раздава Божите дарове с близки и далечни. Участвайки в божествената литургия и молейки се за цялата вселена, ние сме призвани да продължаваме литургията и след светата литургия и да споделяме с цялото човечество даровете на истината и на любовта съгласно последната заповед и уверение на Господ: „Идете, научете всички народи,… и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“
(Мат. 28:19-20).
8. Живеем в един свят, когато мултикултурата и плурализмът представляват неизбежна и постоянно променяща се действителност. Знаем много добре факта, че нито един въпрос на нашето време не може да бъде разглеждан или решен без връзка със световното, както и че всяко поляризиране между местното и глобалното довежда до промяна на православната мисъл.
Затова пред лицето на все още съществуващи несъгласия, разделения и разграничения сме решени да възвестяваме словото на Православието. Признаваме, че диалогът е винаги по-добър от конфликта. Отстъпването и изолацията никога не са били наш избор. Потвърждаваме задължението си да бъдем открити за диалог с другия, с другите хора, с другите култури, както и с другите християни и хората с други религиозни убеждения.
9. Независимо горните предизвикателства ние проповядваме благовестието на Бога, Който „толкоз обикна света“, че „се засели сред нас“. По този начин ние, православните, оставаме изпълнени с надежда. Затова въпреки трудностите смеем да имаме упованието си в Бог, Който „Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят“ (Откр. 1:8). Затова ние помним, че последните слова – слова на радост, любов и живот – принадлежат на Него, Комуто подобава всяка слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.
Във Фенер, 8 март 2014 г.
Следват подписите на:
+ Цариградски Вартоломей
+ Александрийски Теодор
+ Буенос-айрески Силуан (представител на Н. Бл. Антиохийския патриарх Йоан) – неподписал
+ Йерусалимски Теофил
+ Московски Кирил
+ Сръбски Ириней
+ Румънски Даниил
+ Български Неофит
+ Грузински Илия
+ Кипърски Хризостом
+ Атински Йероним
+ Варшавски Сава
+ Тирански Анастасий
Митрополитът на Буенос Айрес, Аржентина, Силуан от Антиохийската патриаршия:
„Ние сме братя, църквите ни са сестри, живели две хилядолетия една до друга и сега един проблем ни раздели. Йоан иска едно, Яков иска друго, а останалите десет слушат и недоумяват. Това положение, което е създадено между нашите две патриаршии не бива да продължава. Ние съжаляваме, че заради политическите отношения на страните ни не можем да се посещаваме, да общуваме. Това, което се случи в Катар, трябва да се преодолее. Ние сме едно и трябва да останем едно тяло, една Църква, едната свята, вселенска и апостолска Църква.“
Митрополитът на Бостра Сава: „Позволете ми да сложа пръста си в раната и да говоря открито, да назова нещата с тяхното истинско име. Братята от Йерусалимската патриаршия след 2000 години откриха, че територията на Катар им принадлежала в църковно-юрисдикционно отношение. Обърнахме се към Вселенската патриаршия за посредничество и направихме една среща в Атина под егидата на министерството на външните работи на Гърция. Пергамският митрополит беше представител на Вселенската патриаршия там. Помолихме Йерусалимската патриаршия да промени титлата на своя архиепископ в Катар. Но първоначално месеци наред нямахме отговор от Йерусалимската патриаршия. След пет месеца получихме писмо, от което не личеше тази патриаршия да приема стореното в Атина. Напротив, Йерусалимският патриарх настояваше ние да оттеглим своя епископ от нашата канонична територия. Пожелахме да поставим въпроса на сегашната среща в самото начало, преди да започнем нашата работа, но не намерихме отклик тук. Дойдохме с най-добри намерения и с надеждата тук да се реши този въпрос. Сега не можем да се върнем в нашата църква и да се изправим пред народа и клира ни, без да им носим разрешение на проблема. Нашият народ така или иначе страда от сегашното положение в нашите страни и тази болка наистина му идва в повече. Можем ли да им кажем, че сме се отказали от правата им, от правата на нашата Църква? Надеждата ни беше в това свещено събрание. Молим ви да ни разберете, че ние очакваме от вас словото на истината.“
Йерусалимски патриарх Теофил: „С цялото си уважение към нашите братя искам да подчертая, че етнофилетизмът е осъден от Църквата. По време на срещата в МВнР в Атина не беше постигнато никакво споразумение. Катар е проекция на Саудитска Арабия и ако Антиохийската патриаршия не признава, че Саудитска Арабия е под йерусалимска юрисикция, тогава няма за какво да говорим.“
Цариградски патриарх Вартоломей: „Чухте, че двете страни настояват на своите позиции и се обвиняват една друга. Не можем да направим друго всички тук освен да призовем двете църкви да продължат диалога помежду си и да намерят разрешение на спора си. Призоваваме помощта и молитвите на всички поместни православни църкви в тази насока.“
Кипърски архиепископ Хризостом ІІ: „Положителното в случая е, че в Катар няма нито един постоянен жител православен християнин. Всички православни там са временни работници, идващи от чужбина. Затова и целият проблем ми изглежда напълно изкуствен. Предлагам четирите православни църкви от Близкия Изток да се съберем и да спомогнем за разрешаването на този въпрос.“
Митр. Силуан: „Благодаря на Кипърския архиепископ за предложението, но трябва с голяма болка да ви заявя, че при това отношение ние няма да можем да подпишем заключителните документи и да служим утре заедно с вас.“
Патр. Вартоломей: „Това не съм очаквал, след като три дена работихме заедно, обсъждахме и се споразумяхме за тези документи, които сега ще подпишем. А утре да не служите с нас, аз не виждам никакво основание за такова отношение и ви моля да се обадите на вашия патриарх и да дойдете утре с нас на светата литургия.“
