Някои от нас, които сега сме
част от екипа на ”Вяра и общество”, имахме удоволствието да го познаваме
отблизо и да работим с него изключително
ползотворно. Помним го и с дълбоката му духовност, и с неподправения му
калугерски хумор, и с нелекия му на моменти характер. И с тъга констатираме, че
архиереи от неговия калибър в нашата православна църква са все по-голяма
рядкост. Благодарни сме му, че като Главен секретар на Светия синод направи
възможното Светият синод за първи път да бъде спонсор с неголяма сума на
телевизионно предаване – „Православен речник” – нещо, което след него никога
повече не се случи. Помним сърдечната му помощ при пътувания на наши екипи до
Сърбия и Света гора, както и широко скроения му характер – той не робуваше на
бюрократични условности и макар да нямаше мобилен телефон, винаги можеше да
бъде открит на работното си място. Дядо Геласий остава в сърцата ни преди
всичко с верността си към светото Православие, с перфектното познаване на
църковния типик, с желанието си да подстригва все повече и повече монаси за
нашата Църква.
Днес все още ни радва споменът
за посещението през май 2000 г. на частицата от Христовия кръст и чудотворната
икона на св. Богородица Йерусалимска, но почти никой не си спомня, че инициатор
на всичко това бе митрополит Геласий – негова е заслугата да се случи онова
небивало дотогава поклонение в историята на Българската църква. А също и
голямото всебългарско шествие година по-рано – пренасянето на везаната плащаница
с лика на св. Йоан Рилски по пътя на неговите мощи от Търново до Рилския манастир
– в чест на 530-та годишнина от това събитие.
Без много шум помогна за
спасяването на Зографския манастир от домогванията на руски монаси – имаше
голям авторитет сред монасите и бе единственият български архиерей с над 30
поклонения на Атон. Доколкото му позволяваха възможностите, беше съпричастен и
към съдбите на православните ни сънародници в Западните покрайнини. Потомък на
български преселници от Ресен (Вардарска Македония), следеше и проблемите с
непризнатата Македонска архиепископия и често казваше: „Нашата Църква няма да
се върне на тамошните екзархийски тронове, но нека в Македония да знаят че за
тях Църква-майка не е Сръбската патриаршия, а Българската!”. По време на
страшните сблъсъци около парламента вечерта на 10 януари 1997 г. дядо Геласий реагира мигновено
и само за няколко часа събра на извънредно заседание по телефона митрополитите
заедно с патриарх Максим – на следващия ден Светият синод вече имаше обръщение
за ситуацията в страната, призовавайки гражданските власти към мир и
спокойствие.
Знаем, че за дядо Геласий продължават
да се разпространяват различни пошлости – било ли е, не е ли било – само Бог
знае! Виждали сме и картончето му като агент на ДС с псевдоним „Веселин”
(делото е унищожено). Като всеки човек неминуемо е допускал и грешки. Но всичко
това вече е в ръцете на справедливия Съдник, Който отдава всекиму заслуженото.
А ние все така да помним дядо Геласий с добрите му дела, които не са никак
малко. Да го помним и с най-важното: с това, че обичаше хората и те го обичаха.
Бог да прости волните ти и
неволни грехове, многообични владико, и да настани душата ти в селенията на
праведниците. Моли се на Всевишния да укрепва вярата ни, да сподоби Българската църква с достойни архиереи и с авторитет
сред обществото!
Горан Благоев, автор и водещ на предаването "Вяра и Общество".
Ваня Гъркова, редактор на предаването.
Текстът и снимката са взети от страницата на предаването "Вяра и Общество" във facebook. - Вяра и Общество
