"Твоята светлина, Господи,
сияе върху лицата на Твоите
светии"
Първата неделя на Великия пост се празнува като Тържество на
Православието. Исторически този празник е свързан с окончателната победа над
ереста на иконоборството, което в продължение на столетия разтърсва
православния свят.
На някои от нас се струва, че иконопочитанието е само частен и
маловажен аспект на православното богословие. Понякога ние недоумяваме защо
като триумф на Православието се отбелязва именно победата над иконоборската
ерес, а не над някоя друга.
Иконоборците в древност и сега твърдят, че Бог не може да бъде
изобразен. А православните отци, които защитават преданието на Църквата,
поставят почитанието на иконите в най-тясна връзка със самите основи на
християнството.
Действително Бог е непознаваем, неизразим и неизобразим. Но в лицето на
Христос Той благоволява да се роди като човек. Бог, Който е невидим, става
видим чрез приемането на човешката природа. "Словото стана плът" –
пише св. Йоан в началото на своето Евангелие. Боговъплъщението на Христос прави
възможно съществуването на иконата.
Човек може да бъде православен, без да има икони. Но човек не може да
бъде православен, ако отхвърля иконите. Този, който не допуска възможността да
има икони, отрича християнското свидетелство за Бога, Който стана човек заради
нашето спасение. Затова не е случайно, че денят на тържеството на
иконопочитанието е празник на цялото Православие.
В зората на четвърти век във формата на иконата - форма, невиждана
дотогава, изкуството предава живата вяра в Бога. Като мост между видимото и
невидимото св. отци ни учат, че: “Това, което Писанието ни казва с думи,
иконата възвестява с цвят и го прави да обитава между нас”.
Малко прах от този свят, дъска, няколко цвята, няколко линии - и
красотата е тук. В грандиозната си цялост, иконата е виждане на невидимите
неща. Тя свидетелства за присъствието на Бога. Тя е място на богоявлението,
теофанията, но е преминала през Кръста и смъртта. Ето ни отново - както във
времената на катакомбите - между живота заради смъртта и смъртта заради живота.
Нашето молитвено съзерцание преминава през иконата, за да достигне до
живото Божие присъствие. Така иконата се превръща в образ на богопознанието и
откровението. В нея е въплътено вътрешното дихание на Светия Дух. Абсолютно
новото произтича от есхатологичното връщане към източниците, които са в бъдещия
век. Това е изкуството на апокалиптичните времена: Св. Григорий Нисийски казва:
“Спомняме си това, което ще бъде”.
Има осквернени икони, изпочупени и обезобразени от човешка злоба, и те
ни стават толкова скъпи, сякаш са мъченици; иска ни се да защитим такива икони,
да ги обкръжим с любов, да ги опазим, защото толкова са пострадали от човешката
неправда...
Нека да гледаме един на друг като на икона на Бога и когато видим, че някой
от нас е обезобразен от греха, когато е ранен, когато е толкова трудно да
прозрем в него красотата и Божията слава, тогава трябва дълбоко да се вгледаме
в този свят и осквернен образ, тогава трябва да вложим всичките си усилия,
цялата си любов и благоговение, за да може иконата, нарисувана не върху дърво,
а в душата на човека, да се очисти, изцели, да се освети отново и да стане
икона на Божията слава. Амин.
Автор: Цаньо Петров
