Игумен Михаил (Семенов) по пътя на монашеството
Юлия Пасашко
Еднопосочния билет
- Оптина
ли беше вашия първи манастир?
- Това е интересна история.
От начало не знаех нищо за Оптина. Светското ми име беше Сергей и покровител ми
беше Св. Сергей от Радонеж. Прочетох за неговия живот и много се удивих, така
че отидох в манастира Св. Сергей Радонежски
с намерение да остана там. От
наивност обаче не си взех паспорта мислейки си, че на монах паспорт не му
трябва. Това се случи през времената, когато можеше да пътуваш през страната
без документи, никой не ти ги искаше. Така, че тръгнах без паспорт и пристигнах
в манастира. Първото нещо, което поискаха да видят е паспорта ми. Казаха, че не
пускат никой без паспорт. Казах им, че няма как да се върна обратно. Бях решен
да вървя само в една посока, без връщане назад. Същия ден поговорих с един
свещеник които ми каза: „Иди в манастира в Оптина.“ Каза ми, че там не са
толкова строги. Аз отидох и ме приеха. Пристигнах
през 1992 година, в деня на празника на Св. Амвросий Оптински, който се чества на 23 октомври. Година по-късно, н 15 август
1993, бях вече в Кликово.
- Защо толкова бързо сте напуснали Оптинския манастир?
- Дойдохме тук с благословение
да построим Кликовския манастир. Исторически, тук никога не е имало такъв.
Имало е само преди време малка селска църква. Когато пристигнахме, нямаше почти
нищо, само една къща, която беше на свещеника на селото, и останки от църква.
- Колко от
вас дойдоха тук? Не ви ли беше трудно?
- Разбира се, въобще не ни
беше лесно от начало, но всички бяхме млади и за това не мислехме. Бяхме 7
работника от Оптина, и още не бяхме сложили расото. Имахме голямо желание да
живеем и да се молим далече от света. Две години едва оцелявахме. Нямахме
никакви пари и пребивавахме сами и се осланяхме на Божията воля. Понякога
не знаехме даже какво ще ядем следващия ден. Също така ни трябваха пари за
реставрация на църквата, но ние нямахме и стотинка. За да преодолеем това
препятствие отидохме да помолим Схимонахиня Сефора да се помоли за нас.
- Как
взехте благословия от Схимонахиня Сефора?
 |
| Схимонахиня Сефора |
- Тя ни чакаше. Стана така,
че когато през 1993, когато Схимонахиня Сефора се молила на Божията Майка да й
покаже къде, в кой манастир ще свърши дните си, Св. Богородица се явила пред
нея и й казала: „Чакай отците, те ще те отведат там.“ Тя чакала 2 години. От
начало, просто нямаше къде да я настаним. Ние самите живеехме в много лоши
условия. Строяхме една от сградите и когато я срещнахме през 1995 тя беше едва
на половина построена. Тя започна да ни смъмря, за да побързаме: „Хайде,
построите я по-бързо, аз ще дойда да живея там с вас.“ Направихме каквото
можахме за да довършим сградата колкото се може по-бързо и точно преди
Рождество Христово 1996 я взехме при нас.
- Къде за първи път се срещнахте със Схимонахиня Сефора?
- За първи
път я видях в Оптина. Бях там вече месец и много усилено се заговори за нейното
идване. Всички много я уважаваха. Казваха че е много добра и опитна монахиня и, че изключително много се молила.
Естествено,
всички се опитваха да поговорят с нея; много от нас бяхме още послушници и
имахме много въпроси. Аз също се опитах да ида да говоря с нея. Казаха ми обаче,
че имало дълга опашка и, че няма да бъде лесно. Първата вечер не успях да я
видя и си казах, че сигурно няма и да мога никога да я видя, тъй като не съм
единствения който желае това. На следващия ден, когато излизах от църквата,
градинаря ми каза: „Ето я, монахиня Сефора! Хайде да идем да ни благослови.“
Тогава още не знаех как се взима благословия от монахиня. Видях я обаче как
внимателно с три пръста благославяше всеки който срещаше. Отидох до нея, тя ме
благослови и ме попита: „Кой си ти?“
Казах че се казвам Сергей. Отговори ми някак си учудено: „И какво правиш
тук?“ За момент останах безмълвен, и тогава отговорих: „Работя с отците и им
помагам.“ За момент замълча и след това каза: „Но ние ще живеем
заедно!“ Нейната съкилииница ми каза: „Слушай какво казва майка Сефора. Никога
не греши когато говори.“ Стояхме
безмълвни за малко и след това монахиня Сефора ми каза: „Хайде, тръгвай сега.
Имаш работа за вършене.“ Тръгнах си объркан. Какво точно имаше предвид?
Къде трябваше да живеем заедно? След това просто забравих случката. Спомних си
отново за този случай чак, когато карахме майка Сефора към Кликово, където и
живя до смъртта си.
Мощите на Схимонахиня Сефора са изложени на почит в
Оптинския манастир.
- Не е ли
опасно, в този случай от духовна гледна точка, толкова много хора да идват тук
в манастира, при мощите й и да й се молят, не за да търсят да укрепнат личната
им връзка с Господа Бога, а за решаване на ежедневните си проблеми.
- Да, така е. Често хората
имат лошо разбиране за Бог и за това как Той действа. Обаче, когато им се случи нещо
необичайно, някакъв вид чудо, естествено по Божията воля и благодат, то в
повечето случаи тяхната вяра се укрепва.
След като това чудо се случи, Господ чака да види промяна в човека. Затова,
често, чудо е нужно, за да се запали това пламъче, което кара човек да се
промени.
- И с вас
ли се случи същото. Някакво чудо ли ви накара да повярвате изцяло?
- Не. Аз не търсех да видя
чудеса, не ми беше това целта. Единственото нещо, към което се стараех е живота
ми да бъде богоугоден и се надявах Господ да ми даде от това, от което имам
нужда. Много се надявах да науча неща от различни опитни старци и Бог ми помогна
в това, като ме запозна с неколцина.
*Очаквайте и другите части от прекрасното интервю на Юлия Пасашко с отец Михаил Семенов.
Превод от Английски: Георги Германов
Редактор: Ангел Карадаков
Източник: http://www.pravoslavie.ru/
