26 април 2014 г.

„Око да види, ръка да пипне”.

Миналата неделя радостно и тържествено се поздравихме, а и сега се поздравяваме, с най-радостния поздрав: „Христос Воскресе”. Миналата неделя видяхме, срещнахме и преживяхме великото, дивното и славно Христово Възкресение. Миналата неделя съпреживяхме радостта, а днес... Днес ще се уверим заедно със св. ап. Тома, който хората не правилно наричат „неверни”, защото той е вярвал в Бога, но се е усъмнил. Аз няма да ви преразказвам евангелския текст, който се чува на днешния ден от Църковните амвони. Няма и да ви убеждавам, че св. Тома не е невярващ. Напротив, ще ви накарам да се замислите, за това, което се е случило на днешния ден. Св. Тома е закъснял за Възкресението, не го е видял, не е видял и Христос, никой не е видял, за това и не вярва. Може би верен на древния принцип „око да види, ръка да пипне”, ап. Тома се усъмнил във Възкресението и пожелал сам да види Христос и да се убеди. Но защо св. Тома се усъмнява, защо Христос като Бог не е направил така, че и св. Тома да бъде там, свидетел на Пасхата, на Възкресението?

Много от Св. Отци на Църквата казват, че по Божи промисъл св. Тома закъснял, за да види Христос, за да се усъмни в Христовото Възкресение. Така както и онези, които след момента на Възкресението се съмняват в Христовото Славно Въздигане, онези, които не повярват и на Писанието да повярват на човека Тома, на апостола, който се усъмнил. Сам св. Тома е искал да пипне раните на Христа, за да се увери. И може би чрез него и всички неверници, всички съмняващи се, се докосват до раните Христови и се допират до тях.

Апостолите казали на св. Тома: "Видяхме Господа", но той не повярвал. Не постъпваме ли и ние като него, не отказваме ли и ние да повярваме на Христовото Възкресение, да повярваме на Самия Бог, който за нас възкръсна и за нас Си даде живота, пострада на кръста и ни изкупи от греха? Не приличаме на св. Тома! Не, не приличаме, защото той се усъмни, да, това е факт, но той повярва, а и Бог нали му каза: “Блажени са онези, които не са видяли, а са повярвали. Вярва ме ли ние днес? Или чакаме и ние сам Бог да ни се яви и да ни покаже раните си.
Св. Тома, за който днес четем в св. Евангелие утвърди повече вярата ни отколкото да я поклати. Той се усъмни, но даде урок на всички бъдещи безбожници и неверници, че Господ Бог наистина, действено и непоколебимо е Възкръснал, не привидно, не въображаемо, не измислено.
Нека в съмнението на св. Тома да се утвърдим във Вярата, защото това усъмняване не е без Божи промисъл, не е без Божията воля. Нека да сме като св. Тома винаги да се усъмняваме, но не в Божиите неща, а в нашите човешките, в човешките ни постъпки и дела, мисли и чувства, а може би най-вече в чувствата.
Нека да бъдем и като останалите апостоли. Като ап. Павел – пламенни и истински, на дело проповедници. Като ап. Петър – твърди във вярата и неоспорими в покаянието. Като ап. Йоан – живеещи в любовта Христова, та да станем любимци Божии.
Нека всяко съмнение да отмине от нас и тържествено като на Великден да си кажем пак: Христос Воскресе!

Автор: Ангел Карадаков
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.