3 април 2014 г.

Християнинът не трябва да е фанатик...

Веднъж попитах един човек: „Какъв войн смяташ че си?“ Войн на Христа или войн на изкушението? Знаеш ли, че  злото на изкушението също има свои войни?“
Християнинът не трябва да е фанатик, той трябва да притежава любов и съчувствие към всички хора. Тези, които необмислено правят коментари, дори да са истина, могат да навредят.
Веднъж срещнах един богослов, който беше много вярващ, но имаше навика да говори на светските хора около себе си с безцеремонна откровеност, с  този негов маниер така дълбоко проникваше у хората, че ги наскърбяваше жестоко. Веднъж ми каза: „На едно събиране казах това и това на една жена.“ Но начинът, по които ѝ ги бе казал тази неща я смачка. „Виж, казах му,   може да подхвърляш златни корони с диаманти по хората, но начинът, по който ги подхвърляш може да разбива глави,  и то не само  чувствителните, но и здравите глави.“
Нека не замеряме нашия ближен с камъни по тъй нареченият „ Християнски начин.“ Човек, който, в присъствието на други укорява някого, за дето е съгрешил, или говори възбудено за друг човек, то той не е подбуден от Св. Дух, а е подбуден от друг дух.
Методът на Църквата е ЛЮБОВТА, този метод се различава от този на буквоядците, на книжниците.  Църквата подхожда към всичко с любов и се опитва да помогне на всеки един човек, каквото и да е сторил или колкото и да е съгрешил.

Наблюдавал съм особен вид логика в даден тип вярващи хора. Тяхната вяра е добро нещо, както и тяхната добродетелност, но определена духовна проницателност е нужна, за да не бъде тяхната вяра  придружена от тесногръдие или силна замъгленост. Този, който наистина е в духовно състояние  трябва да притежава и да показва духовна проницателност, иначе завинаги ще остане прикрепен към „буквата на Закона“, а буквата на Закона може да бъде погубваща.
Наистина, смиреният човек никога не се държи като учител, той ще слуша и ако поиска, ще отговори кротко. С други думи, ще отговори като ученик. А този, който  смята, че е способен да поправя другите е изпълнен с егоизъм.
Човек, който започва нещо с добри намерения и накрая достигне до крайно състояние, значи на такъв човек му липсва истинска проницателност. Неговите действия показват прикрит егоизъм,   но той не е наясно с това, защото не се познава добре и ето за това стига до крайности.

Много  често,  хората започват нещо с добри намерения, но докъде могат да стигнат!? Така е било и в миналото с поклонението на самите образи на  иконите и с иконоборчеството : и двата случая са в крайност! Първото представлявало изстъргване на образа от иконите в светия Потир, за да се „подобри“ Светото Причастие, а второто пък представлявало пълно непочитание и унищожаване на иконите. За това Църквата е поставяла иконите на по-високи, недостъпни места и, когато спорът приключил, ги върнала обратно, за да ги почитаме и така да отдадем полагащата се почит на хората, изобразени на тях.

Автор: Старецът Паисий Светогорец

Превод от Английски: Божин Дончев
Редактор: Ангел Карадаков
Източник: http://tokandylaki.blogspot.ca/

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.