В името на Отца и Сина, и Светия Дух.
Днес Създателят на Вселената влиза в
Йерусалим. Но Той не е възседнал бял жребец, ескортиран от стохилядна армия,
като Вавилонски Цар. А като Цар Йерусалимски Той е възседнал младо осле,
най-низшето от създанията, и е ескортиран от уличните деца. Защото Той не е
Вавилонския Цар, който е Цар на войната, на гордостта, на богатствата. той е Йерусалимския Цар,
Цар на Мира и на Смирението. И това е така, защото името „Йерусалим“ значи
„градът на Мира“, а Христос, като Цар на Мира, е неговият законен Цар.
Посрещайки го с палмови клонки, които са
символ на победата, децата викат „Осана“, което значи: „Спаси, молим се“. Те не
знаят колко велики са техните викове и техните дела, защото поради тяхната
детска невинност те говорят и вършат истината, защото Христос ни спасява,
когато се молим на Него. А палмовите клонки наистина са символ на победата,
защото тя идва чрез дървото на Кръста. Ала това не е само едно историческо събитие, а
момент, който се повтаря с всяко Причастие. И винаги, когато търсим мир и смирение, сякаш
възседнали осле, чисти като децата които викаха: „Спаси, молим се“, Христос
влиза в нашите души и ги превръща в Йерусалим, който е вътре в нас.Както
знаем, освен децата, освен „бебетата и
сукалчетата“, които Го посрещаха в Йерусалим, е имало и други – книжници и
фарисеи, които , както казва Евангелието „възнегодуваха“. Те бяха тези, които
искаха светски водач, човек на насилието, съперник на римляните и те заведоха
Христа на Голгота, предпочитайки неразкаял се разбойник пред Божия Син. За няколко дни нашият Господ страда, защото бе
невинен. И цялото страдание на света вече е затворено у Господа.
А разделението на бебета и сукалчета и на
книжници и фарисеи се повтаря във времето и пространството и всеки един от нас
е заемал поне един път в живота си и едната и другата страна. И когато грешим
сме на страната на книжниците и фарисеите, а когато извършваме праведни дела
сме на страната на бебетата и сукалчетата. Но да се замислим на коя страна сме
днес и коя страна ще заемем идната седмица?
Защото през тази идна Велика и Свята седмица,
Страстната седмица, Църквата ни зове да последваме Христа. В понеделник,
вторник и сряда ще изживеем драматичните събития, случили се в Йерусалим през
Страстната седмица. В четвъртък сутрин ще отбележим Тайната Вечеря, която е била
и е първата Литургия. В четвъртък вечер е красивата служба на 12-те Евангелия,
когато Църквата подробно ни разказва за предателството на Христос от Юда, за
Съденето на Христа, за Пилат, за бичуването Му и Разпъването Му на Кръстта. В
петък следобяд Христос е свален от Кръста, а в петък вечер е погребан и тогава
всички заедно ще пеем на Христовото опело. В събота сутрин ще присъстваме на
първата възкресна литургия, когато одежди в храма се сменят от лилави в бели и
в полунощ ще отбележим Христовото Възкресение. Това е моментът, когато Христос
се връща отново на земята и ние усещаме най-силно присъствието Му сред нас.
Може
ли да не присъстваме на тези служби и въпреки това да се наричаме Православни? Може ли да не последваме Христа през всички
събития от тази Велика Седмица, които промениха историята на целия свят? Нека
бъдем като бебетата и сукалчетата, нека да оставим на страни житейските си
грижи и да се освободим от ленивостта си и да бъдем заедно с Божието семейство,
с Божията Майка и св. ап. Йоан и нека последваме Христос до Кръста , за да Го
последваме до Възкресението Му, до Победата и Триумфа, и за да бъдем възкресени
и ние заедно с Него. Амин.
Автор: Архим.
Андрей (Филипс)
Превод от Английски: Божин Дончев
Редактор: Георги Германов
