"Защото Сам Бог е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“;
тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник и няма да се побоя:
какво ще ми стори човек?“ (Евр 13:5-6)
Днес е
единствения ден в годината, когато неделно богослужение се извършва в събота.
Така съботата, денят, в който традиционно поменаваме и усилено се молим за
скъпите ни мъртъвци, става неделя – денят на радост и отбелязване на живота и
възкресението. Защото днес си спомняме за това чудо на чудесата, което извърши
Спасителят във Витания – Лазаровото възкресение. Един човек бе въздигнат от
мъртвите не защото е Божий любимец или необикновен мъж, или апостол, не за да
живее вечно и да не познае смърт, не за да тържествува или се възгордее. А за
слава Божия и за обещание за спасение и възкресение за всеки от нас. Защото
всеки, който е срещнал Бога, Го е възлюбил и Бог е възлюбил него, както възлюби
Лазара, защото сме слаби и податливи на болест и на греха – който не е нищо
друго, освен същото за душата, което е болестта за плътта, защото сме смъртни,
както смъртта идва за нас чрез греха, когато, ние, в греха, сме мъртви за Бога.
Но ето, Той отличава коя болест е за слава Божия и то още докато боледуваме.
Спира по пътя си и чака. Да се опомним, да се обърнем към Него, да потърсим
изцеление в лечебницата – Светата Православна Църква с нейните тайнства, да
приемем еликсира на живота – Светото Причастие от ръцете на внимателните и
загрижени лекари – любимите ни духовници.
И често не ни дочаква не защото няма
търпение, а защото ние сами трябва да изминем поне част от пътя си към Него,
поне няколко крачки от бездната, която Той прекоси, за да е до нас, отвъд
времето и пространството в ограничените ни човешки измерения – Той е винаги и
навсякъде, същия. Всемогъщия. Нашия Бог. Личен Спасител, любим приятел,
приказен събеседник, Отец и Син и Свети Дух в едно, с неизброимото ангелско
воинство, целия сонм светци, всички безплътни сили. За нас, човеците. За нашето
спасение. Не само се въплъти и стана човек, но и бе разпнат и умря на кръста в
немислими, нечовешки, незаслужени мъки.
И чудото на Лазаровото възкресение се превърна в Негово обещание за всеки
от нас – дори да Ме няма в мига на смъртта ти, даже да не ме почувстваш до теб,
да си уверен че съм някъде далеч, Аз те обичам, знам и разбирам всичко, което
се случва и ще те посетя. Аз съм твоят
Бог, мога всичко и ще го извърша заради теб – само бъди мой причастник,
възлюбен син и смъртта не ще ни раздели. Кой друг би
могъл да ни даде такова обещание и да го защити по-убедително от Господ, нашия
Бог, Който Сам е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“; тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е
помощник и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“. Затова и всички
християни-мъченици, и днес празнувания преподобен Василий Изповедник, епископ
Парийски, и светият мъченик Лазар Български, чиято памет отбелязваме идната
седмица, в Светла Сряда и самият Лазар от Витания, и всеки от нас следва с
твърдост, любов и отдаденост да следва Бога, да пази вярата, за да се удостои с
венеца на правдата. Тогава става възможно и чудото на възкресението за всеки от
нас, и като символ на възраждането за живот след болестта и смъртта, причинени
от греха, и наистина, буквално разбирано като възкресение в тяло, което
изповядваме и очакваме като християни. Затова и нямаме оправдание за
простъпките си и особено за осъзнатите грехове, защото сме осъдени на
безсмъртие, защото имаме до себе си най-могъщия Покровител, но и най-справедливия
Съдия, най-любящия Отец, но и Всевиждащ Господ, който ще въздаде всекиму според
делата му, когато дойде в слава (Мат. 16:27).
Да, велико е чудото на
възкресението, повече дори от въплъщението на Бога в човешка плът, от живота Му
в семейството на дърводелеца, от изпитанията, от изкушенията, от безгрешния
живот, от чудесните изцеления и знаменията. Невероятно е. Четиридневен мъртвец,
вече изцяло повреден от тлението на плътта, да стане отново човек – това
прекрасно Божие творение с ръце, крака, очи, усмивка, и повече, способно да
мисли, чувства, да обича, да се радва... да е самият живот, Боговдъхновен. Да
го вдигне от праха и калта, в която е започнал да се превръща, да го върне от
света на сенките. Да е пак жив, пак човек. Невъзможно! „Аз съм възкресението и
животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва
в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?“ – пита Господ. „Тя Му дума: „Да,
Господи, аз вярвам...“ (Йн. 11:25-27). И Господ извърши чудото и така стана
невероятно и невъзможно да не повярваме в Него, така и всеки, който вярва в
Бога и живее в Него, сиреч изпълнява заповедите Му, ще възкръсне и няма да умре
вовеки!
Бог ни обеща живот, и то живот с Него в царството
Му, което няма да има край. Доказа всичките си думи на дело. Той знаеше всичко,
което Го очакваше, но изпи чашата докрай, възкреси Лазар, което стана причина
за гоненията и собствената Му смърт, но после сам Той ще възкръсне, ще победи
дявола и с него ще възкръснат мнозина от гробовете си и за всеки от нас ще го
има пътя към вечния живот. Но на днешния ден, когато все още ни предстои
най-тежката седмица в годината – на Христовите страсти и мъчения, като сме в затворени
в пещерата на битието си, мъртви за света и вонящи в греховете си, има един
въпрос – вярваме ли? Защото още като поемем въздуха на молитвата, за да
прошепнем „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“ (Мат. 9:24), още преди
думичка да изречем, ще видим как камъкът на страха и самотата, на нашата обреченост
и безнадеждност бива отместен от братята и сестрите ни в Христа и ще чуем зова
Му, както когато извика на Лазар с висок глас: „Лазаре, стани и излез“. И ще
възкръснем, защото както името „Лазар“ означава „Бог е мой помощник“, така и нашите
имена на кръстени православни християни, със светците ни покровители и ангелите
ни хранители вопият към Бога и Той ще ни призове да бъдем с Него, в светлина и
любов, завинаги. Само да вярваме. Само да устоим. И ще възкръснем, защото Той
ще ни призове. Амин!
Автор: Деян Петров
