11 април 2014 г.

Всички ще възкръснем, защото Той ще ни призове.



"Защото Сам Бог е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“; тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“ (Евр 13:5-6)

       
Днес е единствения ден в годината, когато неделно богослужение се извършва в събота. Така съботата, денят, в който традиционно поменаваме и усилено се молим за скъпите ни мъртъвци, става неделя – денят на радост и отбелязване на живота и възкресението. Защото днес си спомняме за това чудо на чудесата, което извърши Спасителят във Витания – Лазаровото възкресение. Един човек бе въздигнат от мъртвите не защото е Божий любимец или необикновен мъж, или апостол, не за да живее вечно и да не познае смърт, не за да тържествува или се възгордее. А за слава Божия и за обещание за спасение и възкресение за всеки от нас. Защото всеки, който е срещнал Бога, Го е възлюбил и Бог е възлюбил него, както възлюби Лазара, защото сме слаби и податливи на болест и на греха – който не е нищо друго, освен същото за душата, което е болестта за плътта, защото сме смъртни, както смъртта идва за нас чрез греха, когато, ние, в греха, сме мъртви за Бога. Но ето, Той отличава коя болест е за слава Божия и то още докато боледуваме. Спира по пътя си и чака. Да се опомним, да се обърнем към Него, да потърсим изцеление в лечебницата – Светата Православна Църква с нейните тайнства, да приемем еликсира на живота – Светото Причастие от ръцете на внимателните и загрижени лекари – любимите ни духовници. 

И често не ни дочаква не защото няма търпение, а защото ние сами трябва да изминем поне част от пътя си към Него, поне няколко крачки от бездната, която Той прекоси, за да е до нас, отвъд времето и пространството в ограничените ни човешки измерения – Той е винаги и навсякъде, същия. Всемогъщия. Нашия Бог. Личен Спасител, любим приятел, приказен събеседник, Отец и Син и Свети Дух в едно, с неизброимото ангелско воинство, целия сонм светци, всички безплътни сили. За нас, човеците. За нашето спасение. Не само се въплъти и стана човек, но и бе разпнат и умря на кръста в немислими, нечовешки, незаслужени мъки.
        И чудото на Лазаровото възкресение се превърна в Негово обещание за всеки от нас – дори да Ме няма в мига на смъртта ти, даже да не ме почувстваш до теб, да си уверен че съм някъде далеч, Аз те обичам, знам и разбирам всичко, което се случва и ще те посетя.  Аз съм твоят Бог, мога всичко и ще го извърша заради теб – само бъди мой причастник, възлюбен син и смъртта не ще ни раздели. Кой друг би могъл да ни даде такова обещание и да го защити по-убедително от Господ, нашия Бог, Който Сам е казал: „няма да те оставя, нито ще те напусна“; тъй че ние с дръзновение да казваме: „Господ ми е помощник и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?“. Затова и всички християни-мъченици, и днес празнувания преподобен Василий Изповедник, епископ Парийски, и светият мъченик Лазар Български, чиято памет отбелязваме идната седмица, в Светла Сряда и самият Лазар от Витания, и всеки от нас следва с твърдост, любов и отдаденост да следва Бога, да пази вярата, за да се удостои с венеца на правдата. Тогава става възможно и чудото на възкресението за всеки от нас, и като символ на възраждането за живот след болестта и смъртта, причинени от греха, и наистина, буквално разбирано като възкресение в тяло, което изповядваме и очакваме като християни. Затова и нямаме оправдание за простъпките си и особено за осъзнатите грехове, защото сме осъдени на безсмъртие, защото имаме до себе си най-могъщия Покровител, но и най-справедливия Съдия, най-любящия Отец, но и Всевиждащ Господ, който ще въздаде всекиму според делата му, когато дойде в слава (Мат. 16:27).

Да, велико е чудото на възкресението, повече дори от въплъщението на Бога в човешка плът, от живота Му в семейството на дърводелеца, от изпитанията, от изкушенията, от безгрешния живот, от чудесните изцеления и знаменията. Невероятно е. Четиридневен мъртвец, вече изцяло повреден от тлението на плътта, да стане отново човек – това прекрасно Божие творение с ръце, крака, очи, усмивка, и повече, способно да мисли, чувства, да обича, да се радва... да е самият живот, Боговдъхновен. Да го вдигне от праха и калта, в която е започнал да се превръща, да го върне от света на сенките. Да е пак жив, пак човек. Невъзможно! „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?“ – пита Господ. „Тя Му дума: „Да, Господи, аз вярвам...“ (Йн. 11:25-27). И Господ извърши чудото и така стана невероятно и невъзможно да не повярваме в Него, така и всеки, който вярва в Бога и живее в Него, сиреч изпълнява заповедите Му, ще възкръсне и няма да умре вовеки!


        Бог ни обеща живот, и то живот с Него в царството Му, което няма да има край. Доказа всичките си думи на дело. Той знаеше всичко, което Го очакваше, но изпи чашата докрай, възкреси Лазар, което стана причина за гоненията и собствената Му смърт, но после сам Той ще възкръсне, ще победи дявола и с него ще възкръснат мнозина от гробовете си и за всеки от нас ще го има пътя към вечния живот. Но на днешния ден, когато все още ни предстои най-тежката седмица в годината – на Христовите страсти и мъчения, като сме в затворени в пещерата на битието си, мъртви за света и вонящи в греховете си, има един въпрос – вярваме ли? Защото още като поемем въздуха на молитвата, за да прошепнем „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“ (Мат. 9:24), още преди думичка да изречем, ще видим как камъкът на страха и самотата, на нашата обреченост и безнадеждност бива отместен от братята и сестрите ни в Христа и ще чуем зова Му, както когато извика на Лазар с висок глас: „Лазаре, стани и излез“. И ще възкръснем, защото както името „Лазар“ означава „Бог е мой помощник“, така и нашите имена на кръстени православни християни, със светците ни покровители и ангелите ни хранители вопият към Бога и Той ще ни призове да бъдем с Него, в светлина и любов, завинаги. Само да вярваме. Само да устоим. И ще възкръснем, защото Той ще ни призове. Амин!

Автор: Деян Петров 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.