27 април 2014 г.

Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.

 Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!“ (Йн. 20:26-28)

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри! Христос Воскресе!

Днес Светата Православна Църква, в първата неделя след Възкресение Христово е отредила да поменем чудното явяване на възкръсналия наш Господ на Св. Ап. Тома и паметта на Св. Свщмчк Симеон, брат Господен по плът – епископ на Йерусалимската Църква 40 години, завършил живота си на кръста на преклонна възраст. Живота си, но не и делото си – твърдостта на вярата му запазила живо преданието дълги години и споменът за него укрепявал християните в тежките изпитания на живота им.  Така и Св. Ап. Тома живял и страдал за вярата, строил и укрепвал Православната Църква, пострадал мъченически, но и досега запомнен, обиколил почти целия свят, стигнал най-далеч от всички апостоли – чак в Индия, където и намерил смъртта си. Цял живот борел се с човешкото неверие и утвържавал вярата. Неговото дело и живот се честват на 6 октомври и на 30 юни – заедно с другите Апостоли. Днес обаче е празник, на който отбелязваме денят на вярата, актът не на самото повярване, на събуждането за духовния живот, за единението с Бога, а Възкресението на Вярата, пострадала и дори умъртвена, но възкръснала наново от досега с Господа. Затова денят днес наричаме Томина Неделя - Неделята след Възкресение Христово.
Всички знаем какво се е случило тогава, в седмицата след Разпятието. Как Иисус се връща от мъртвите, явява се на мнозина и на самия Тома. Наричаме го „Неверни“, а той е всъщност „Повярвалият Тома“ – повярвалият отново Тома, Тома с възкресената вяра. Винаги делата на Господа и думите му имат значение както за всички хора, така и за всеки един от нас. Така и животът Му, любовта Му, делото и страданията Му, смъртта и Възкресението съвсем наистина, на дело стават част от живота ни и ги преживяваме. Всеки от нас върви по този път, бидейки християнин. Учи се, обича другите, напредва във вярата, умира и възкръсва. Затова казваме, че Иисус Христос ни е образец и Го следваме, и повтаряме пътя Му.  И са блажени тези, които завинаги остават във вярата след като го изминат веднъж, без да се налага да повтарят или потретват едни и същи уроци в живота си. Както св. ап. Тома – усъмнил се и поискал утвърждение на вярата си като сложи пръст в раните и ребрата на Господа, било му дадено да Го срещне в плът. И никога повече не се поколебал, проповядвал отвъд океана, най-далеч от всички апостоли, в страната, изобилстваща от суеверия и най-различни „божества“, демони и какви ли още не създания. Прочул се и до днес следван от милион и половина последователи със знамето на вярата. Но отново да се върнем към мига на срещата с възкръсналия Иисус. Дотук, както можем да очакваме – Божията милост се проявява към Тома – пази го и го подкрепя. Но щом го вижда, щом Иисус сам се обръща към него и го приканва да приближи и се увери, че е истина, идва мигът на изпитанието, на възможността Тома да се прояви, да изрази вярата или неверието си. И на поканата на Иисус да се приближи и да сложи ръката си в раните Му, да се увери, Тома отговаря просто като възкликва „Господ мой и Бог мой!“ Това е изповедта на истински вярващия, това е пробуждането на вярата, не мъртва, а спяща, това е върховния миг в живота на Тома, еманацията на вярата му, защото той видя Бог! Не Го отрече, не посегна, за да го докосне, въпреки, че се беше поколебал във вярата си, не каза нищо друго, а само това величествено: „Господ мой и Бог мой!“ – едновременно изповед, радост и обещание. Само тук в целия Нов Завет Иисус Христос е наречен Бог. Само от блажения Тома, а ние помним думите на Господа „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8). Нека си припомним – по пътя към Емаус Лука и Клеопа Го срещнаха, но не Го видяха, не Го познаха. Това е силата и величието на днешния празник – тържеството на вярата, подкрепена от Божието присъствие. И не само със силата на чудото и утвърждението чрез близостта на Бога, но и с Иисусовите думи, изречени толкова ясно и недвусмислено „не бъди невярващ, а вярващ“, след които и ако и ние като Тома видим Бога и го изповядаме, ще бъдем блажени, защото самият Господ го обеща и каза – и на Тома, и на всички верни християни.
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Нека се стремим да търсим Бога непрестанно и да се молим за дара на Светия Дух, който, по думите на св. Силуан Атонски ни дава това велико чудо – душата ни отведнъж да разпознае своя Създател и Неговата любов. Само чрез Светия Дух ние, земните създания можем да познаем Бога и да възкликнем: „Господ Мой и Бог Мой!“, подобно на светия апостол Тома и така да се уподобим Нему и да помним обещанието Му, което и днес ни бе напомнено: „...и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“ (Мат. 28:20)

Автор: Деян Петров
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.