20 април 2014 г.

„Вие се поздравявате с „Христос възкресе“ и вярвате, че вашия Бог е възкръснал, но умирате!“

Събитието на Възкресението и нашето Възкресение
Един философ предизвикал млад християнин, казвайки: „Вие се поздравявате с „Христос Възкръсна“ и вярвате, че вашия Бог е възкръснал, но умирате!“
Това е разумно и логично изявление. И как да отговорим ние на него? Вярата ни във Възкресението се крепи на Христовото обещание. „Колко скъп е, О Христе, и колко сладък е твоят глас, който ни обеща, че ще сме заедно с Теб до края дните.“ Няма друго доказателство, че няма да умрем освен Възкресението на Христос и Неговото обещание към нас, както той се молеше на Отец, че където и да е Той иска да бъдем с Него там и както Той е в слава, ние ще участваме в нея с Него и ще бъдем като Него. В последното възкресение, Той ще ни даде това тяло, което Той е отнел при Възкресението. И така въпросът е: възкръсна ли наистина Христос. И ако обещанието Му е истина, то тогава нашето възкресение е неминуемо последствие. Затова и апостол Павел казва: „ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.“ (1Кор. 15:14).
Доказателствата за Христовото Възкресение започват мъчениците за Христа и апостол Павел е един от първите, които свидетелстват за Христовото Възкресение, виждайки Христа пред портите на Дамаск. Където и да отидел апостолът, той разказвал за това как Го видял и че Той е жив. Като него много мъченици погинали заради това свидетелство, разказвайки за Христовото Възкресение. И все пак някой може да каже: „ Въпреки нечие свидетелство и мъченичество за вярата му, в случая вярата му във Възкресението, това доказва искрената му вярата, но не е задължително да доказва, че свидетелството му е истина.“

Но има второ доказателство, което да утвърди християнското свиделство за Възкресението на Господа, което доказателство е много силно. Това са външни свидетелства за Господнето Възкресение от не-християните по това време, иудеи и езичници, както и много исторически ръкописи и книги.
Но най-силното, най-утвърдителното и последно доказателство, за което няма съмнение, е Възкресението на Църквата. Всички си спомняме, в молитвите си, как Господните ученици Го изоставиха (те се върнаха към своите занаяти и към риболова. Така е и с примера на учениците, пътуващи към Емаус, които не съживиха своята попарена надежда, въпреки всичко, което Господа им бе обяснявал от писанията, докато не преломи хляба за тях. Фактът, че тези които бяха избягали, се върнаха да проповядват Евангелието, се дължи на това, че те откриха истината за това, което знаеха (а те са порядъчни и надеждни хора) и те сега са носители на най-важната истина за човешкия живот, която е Възкресението на Христос.
Св. Йоан Златоуст казва: „Възможно ли да възкресяваш от мъртвите и да даваш живот, както правеха апостолите, в името на някого,  Който е умрял?“ Затова и Църквата определя „Деяния на Апостолите“ да се четат сега, започвайки от денят на Възкресението, защото формирането на Църквата беше по силата на Възкресението, след като учениците преди това се бяха пръснали. Възкресението е причината и целта на Църквата. Църквата идва от Възкресението и нейната цел е да възвести Възкресението.

Всички Евангелия се състоят от въведение, последвано от добрите новини за Христовата смърт и Възкресение. Във въведението е описан животът и учението на Христос, следват добрите новини за Христовата смърт и Възкресение. Апостол Павел е познал в учението на Спасителя новината за Неговото Възкресение.
В ранната Църква са били кръщавани първо възрастни, а не деца. Затова и Кръщението е входът на възрастните в Църквата и затова всеки обърнал се към вярата е трябвало да изчака периодът на Великия Пост, за да научи християнското учение и за да се научи на покаяние, и сетне на Велика Събота или на Великден е бил кръщаван. Великден, като ден на Възкресението, е бил предназначен за ден на кръщаване на тези, които са чули, повярвали и запазили вярата в благата вест за Възкресението. Възкресението е било новата добра новина за тях и на самия ден на Възкресението те започвали своят нов християнски живот. По тази причина, Великден е бил, и трябва да остане, свързан с пълната промяна на човешкия живот от езичество към Христос. От това следват и някои традиции в християнския култ като свещите, белите одежди, светлините и други, които от кръщелната служба навлезли в Великденската служба.
И тук се връщаме към първия въпрос и предизвикателство, който беше  - Каква е ролята на Христовото Възкресение в нашия живот? Това е предизвикателството, че това е наистина доказано историческо събитие Христовото Възкресение, което събитие винаги се нуждае от доказателство и доказателството, което е в нашите ръце и  нашата воля е това животопроменящо събитие, както Великден е в началото на живота на Църквата.
 „Христос Възкръсна“ е израз на надеждата. Израз на радост. Израз на възрадването. Но в същото време е много труден израз и сериозно предизвикателство.  „Христос Възкръсна“ значи, че смъртта е потъпкана и нашият „град“ не е свързан и ограничен от времето, а вечен.  Това не значи, че ние се разполагаме за постоянно тук, а по-скоро, че  се стремим към истинския живот.
Няма съмнение в Христовото Възкресение, а предизвикателството по-скоро е на ниво да отразим Възкресението Му и да го приложим  в нашия живот

Христос Възкръсна! Наистина Възкръсна!

Автор: Митрополит Павел (Язиги)




Бележка - 
Митрополит Павел (Язиги) е митрополит на Алепо и Искендерун към Антиохийската Патриаршия.  Беше отвлечен на 22 Април 2013 година заедно със Сиро-яковитския архиепископ Йоан-Ибрахим. Цялата му биография на английски, както и негови творения могат да бъдат прочетени на този адрес - http://orthodoxwiki.org/Paul_(Yazigi)_of_Aleppo  .







Превод от Английски: Божин Дончев
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.