5 май 2014 г.

Новите свещи

-Отче Йоане, благослови! – Наведе се иподяконът, закъснявайки отново за службата.
-Бог  да благослови! – Измърмори отец Йоан, показвайки своето недоволство по този начин. Все пак тази вечерна служба беше празнична, а на отеца му се наложи да си приготвя сам първата кадилница. Празнична беше, защото утре предстоеше празника на св. Георги, по-известен сред народа като Гергьовден.
-Да се обличам ли за входа?
-Ти как мислиш? – Контрира го отецът с недоволство.
-Знаете ли отец- каза Николай, така се казваше момчето- че днес Св. Синод е решил да почне да прави свещите от восък и да вдигне цената им тройно? Това го правят, за да избегнат увреждането на стенописите от пушека, който имат сегашните свещи. Благослови, владико, стихар сурарем! – продължи Николай, извадил вече своя стихар и орар.
-Благословен Бог наш, сега и винаги и вовеки веков!
-Амин!

Знаеше отец Йоан какво е замислил Синода. Може и да клонеше към третата възраст, с която се шегуваше, че по-скоро е втора младост, но все пак използваше компютър, и то доста добре. Дори създаде страница на храма във социалните мрежи. Та беше прочел в Интернет за намерението на Св. Синод и си мислеше, дотам ли стигнахме, че най-важното за решаване е пушека от свещите. И като увеличат цената на свещите няма ли клисарката, която вечно мъмреше бабичките, дошли да запалят по една свещ на празника, че си палят техни свещи, евтини, по-лоши и от сегашните църковни свещи, но пък струващи 4 стотинки, когато се закупеха от някой мургав амбулантен търговец или пък от погребално бюро, да се побърка. На входа на храма, знаеше отец Йоан много добре, че стоеше окачен призив от църковното настоятелство  да не се палят т.нар. „цигански свещи“. Но хората не се зачитаха, идваха да си запалят просто една свещичка, а клисарката, негова сестра между другото, ги мъмреше и заплашваше, че ще ги изгони. Мислеше си отецът, че само баби идват, в неделя едвам се събират 20 човека. Имаше и много преминаващи, за да запалят свещ, но не се съдържаха. Нямаше ги и младите, въпреки катехизаторската дейност на отец Йоан в Интернет.  „Бабите, дето се скъпят за 5 стотинки и си купуват тия евтини цигански свещи, даже не си купуват най-евтините в храма от 10 стотинки, а като станат скъпи свещите и те няма да идват насам. Дали да не изнеса свещниците в двора, хем ще продаваме старите свещи, хем стенописите няма да се зацапат? Не че от влагата не изпопадаха де, ама то остава половината да са опушени, другите хич пък да ги няма. То сега едвам се издържаме от тия свещи, пък камо ли като поскъпнат. Абе да го решат в Синода и сетне да видим какво ще стане.“ – помисли си свещеникът и насочи ума си към службата.
Иподякон Николай пак закъсня. Литургията за празника бе започнала, храмът бе пълен, а този млад църковнослужител сякаш искаше да покаже на дошлите девойки в храма, да запалят свещ заради празника, че може да влиза в олтара и  да носи кадилница. Това беше сгоден случй да го забележат, иначе нямаше друг път да го видят тук, защото те просто не идваха.         - Айде бе, момче, обличай се, че почна първия антифон. – Пак го смъмри отец Йоан.
И докато завършваше мъмренето си, чу отвъд дверите, точно досами тях, около свещника пред Господнята икона, гласът на своята сестра:
-Госпожа, тия цигански свещи да не ми ги палите тука. Друг път да не съм Ви видяла, че ще ви изгоня.
-Няма да ме гоните, щото аз няма и да стъпя повече. Божи хора, пък може ли да сте толкова груби. Как не Ви е срам бе? Дошла съм свещичка да си запаля, а Вие ме хокате!
-Моля Ви, госпожа, тук е домът Господен и разберете, че храма се издържа от продадените в него свещи, затова и Ви се скара Неда. – Намеси се една от редовните мирянки, стояща наблизо.
-Тук Господ няма нищо общо! – отсече жената, обърна се и се запъти към входа. – Какъв Господ, тук е църква и аз съм дошла да си запаля за свещ здраве и успех! – продължи да нарежда тя, като остави десетината цигански свещи на един свещник отстрани, преди да излезе.
Самият отец Йоан, слушайки тази словесна престрелка, беше забравил да благослови Николай, който видимо изглеждаше притеснен, държейки своя стихар и се чудеше защо отецът не го благославя, да не би да му е сърдит, че все закъснява. Но отецът друго си мислеше. Доизслушваше хора, т.е. хорът за стари градски песни, който пееше в храма, съставен предимно от баби и разсмишляваше върху новите цени на свещите, отношението на миряните към вярата, храма и свещта и фалшивото пеене на хора. И повтори едно полугласно: „Ужас, ужас.“
А Николай като го чу, съвсем се обърка.



*Всички лица и места са измислени. Ако някой се припознае, нека не се сърди, защото аз самият разпознавяйки се в  Николай, не си се сърдя.

Автор: Божин Дончев
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.