3 юни 2014 г.

Моят дом, моята енория, е малък и много уютен храм, носещ славното име „Св. Цар Борис I Покръстител“.

Имаме честта да ви покажем първия текст от нашата нова рубрика: "Православният храм - частица от твоя живот"


От много места днес ще чуем недобри думи за нашата църква и неините свещенослужители. Но колко пъти чуваме добри думи за тях, колко от нас знаят за добри свещеници или църковен храм, където може да намериш топлота и истински задружна християнска общност? Пиша това най-вече за хората, който по някаква причина все още не са прекрачили прага на Христовия дом поради една или друга причина. Именно това и новата рубрика на „Добротолюбие“ ми дава повод да разкажа за една бързорастяща и задружна енория – моята енория, моят дом.
На първо място бързам да направя едно уточнение, което ми се вижда невъзможно да бъде пропуснато за тези, които не са размислили по темата. А именно, че всеки свещеник е настоятел на Божия дом и нямаме право да го осъждаме, най-малко, поради това, че всичко се случва по Божие допущение и Бог ще бъде нашият Съдник, когато му дойде времето и всички ще отговаряме за делата си. Обаче много ми се иска да призова всички да размислят за това, че всеки свещеник все пак е преди всичко човек и не може да очакваме (разбира се, че трябва да изискваме адекватно отношение) той да бъде съвършен. Още повече хората, които са в църквата, се отнасят с онова топлочовешко осезаемо отношение (а малко хора биха повярвали, че може да съществува) и макар направена забележка, наприемер за църковния ред, това те правят по един много обикновен и нормален за мен начин, от който е добре да се поучим. Човек трябва да придобие едно по-разсъдително, ако мога така да го нарека, отношение към църквата и да се пази от охлаждане на вярата му, въпреки множеството факти, които му се представят от медиите или от хората, които волно-неволно могат да го накарат да се откаже от посещаването на храма Господен. Реално погледнато добрите хора, хората от храма, те не са тук и няма да ги срещнем, докато не го посетим. Ето тъкмо за това, опитвайки се да откриете повече информация за енорията – няма да може да откриете.
Моят дом, моята енория, е малък и много уютен храм, носещ славното име „Св. Цар Борис I Покръстител“. Той се намира в столичния квартал „Овча купел“ 2. Там, на тиха улица, срещу блок 33, е скътан този Божий дом, в който пристъпват все повече и повече хора, слава на Бога. Ще се очудите на разнообразието във възрастта на миряните – от много родители с дечица, през възрастта на тинейджъри и младежи в студентска възраст, до 92-годишен човек, който е най-възрастното чедо на отец Димитър. Отецът е строг, но справедлив в своите очаквания към духовните си чеда и е пример за това как с любов и подход се печелят сърцата на миряните за Христово спасение. Ако сега влезете в храма, ще видите тетрадка, в която са поместени над 2000 подписа на миряните за назначаването на втори отец, поради именно това нарастване на енорията ни. Наистина отецът и презвитерата отдават всичките си сили на службата, но вкрайна сметка тя е никак лека и е безкрайно отговорна, надявам се всеки разбира това. В неделна сутрин на Светата Литургия може да чуете най-хубавите песнопения, които изпълват храма. Отчето и презвитерата са отлични певци и много пъти чувам да казват, че в православната ни църква няма песнопения, както в католическите храмове. Това обаче далеч не е така. Откровено казано не ни е нужен цял хор, а само тези двама певци.
Относно това как попаднах на именно този храм - дълго време обмислях своето кръщение в Христа и търсих подходящо място за повода. Но по Божия воля това място се оказа по-близо, отколкото бях очаквала – близо до моя дом. Така на 26 години и аз приех Светото Кръщение. Сега, година по-късно, кръстихме моята малка племеница. Отивайки към храма, видях целия двор в разцъфнали цветя, украсен с балони и готов за тържество. Млада двойка празнуваше своята венчавка, а там бяха се събрали някои от миряните, които са на всяка неделна служба. Трябва да си призная, че се впечатлих много. Това беше най-хубавата идея за сватба. Надявам се и се моля някой ден да имам и аз такава венчавка.

На кръщенето на племеницата ми се случи нещо, за което не искам да пропусна в разказа си и искам пред вас да свидетелствам в истинноста на чудесата, случвайки се днес. Когато моята сестра диктуваше своето и на бащата имената, отецът, пишейки вероизповеданието на двамата (изписваше правоЗлавен...), че един от тях (вслучая сестра ми) не е кръстен. Тогава и двете останахме в недоумение, макар че това несъмнено бе Божие дело. Малко по-късно попаднах на един цитат на схиархимандит Касиан, който бих използвала за случая – „Науката казва докажи ми и ще повярвам, а вярата казва повярвай и ще ти докажа!”. На какво по-голямо доказателство да  се надява човек?!  


На този етап от живота си не мога да кажа, че съм допринесла или допринасям с нещо за живота на енорията, но въпреки това усещам единството между хората там и ми се иска всички заедно да подължаваме да се сплотяваме и да славословим Господа. Вярвам само, че който реши да посети храма „Св. Цар Борис I Михаил“, ще се увери в думите ми. Остана само да спомена, че в храма може да намерите прекрасна Зографска литература и детски библейски книжки за оцветяване, а към децата се отнасят с особено голяма грижа и внимание. 
Автор: Златина Антова

Представяме ви и снимки на храма взети от Официалния сайт на Св. Синод на БПЦ. Снимките са от 2 май 2010 г. По повод празника на храма тогавашният Знеполски епископ, а сега Варненски и Великопреславски митрополит, Йоан оглавява Св. Божествена Литургия. 







Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.