Славното Предтечево посичане беше някакъв Божествен промисъл, за да се
проповядва пришествието и на затворените в ада; да ридае Иродиада, поискала
беззаконното убийство, тя не възлюби Божия закон и вечния живот, но временния и
суетния.
Днес е един от най-тъжните дни за Църквата Христова, за християните, за
всички онези, които почитат паметта на Св. Йоан Предтечата на нашия Господ
Иисус Христос. В самия тропар на празника ние виждаме как Църквата приема това
посичане, този мъченически венец, с който е окичена главата на Господният
Предтеча. Църквата го приема като някакъв Божествен промисъл, промисъл за
проповядване и на онези, дето са в ада, та никой да не каже, че не е чул за всемирното изкупление на света, за
всемирното очистване и изкупване на греха дошъл чрез непослушанието.
След като Адам и Ева били изгонени от Рая, те поселили земята
в очакване на това - да дойде Спасителят на света, така било обещано на Ева, че
от нея именно ще се роди Спасителя, Който ще изкупи греха, който са сторили. Но
тъй като с идването на греха цялата природа се изменила и „в света дойде смъртта”, всички хора след своята кончина отивали в
ада, праведните не се мъчили там, а присъствали на специално място в очакване
на идването на Спасителя Христос, Който щял да изведе от това място на мъката и
страданието всички, които са служили Богу вярно през целия си живот. Именно на
тези хора Св. Йоан отишъл да проповядва, но не само на праведниците, но и на
грешниците, които пребивавали в ада, та всички да знаят, че е простен грехът на
прародителите.
Св. Йоан проповядвал, казал, благовестил на Адам и Ева, Ной на Авраам,
Исаак и Иаков, благовестил на всички Старозаветни пророци и изобщо на всички,
приготвил пътя за идването на Този, Който се разпна за нас на кръста.
В тропара на този празник виждаме и друго, там се казва: „да
ридае Иродиада, поискала беззаконното убийство, тя не възлюби Божия закон и
вечния живот, но временния и суетния.” Да ридае и да плаче, да се окайва и да стене от мъка Иродиада, която
поискала главата на св. Йоан Кръстител.
На рождения ден на цар Ирод дъщерята
на Иродиада танцувала и така се
понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае –
дори и половината си царство, се казва в историята за днешния празник.
Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я
подучила да поиска главата на св. Йоан. Дъщерята дошла при царя и му казала:
"Искам, още сега да ми дадеш на
блюдо главата на Йоан!" Ирод пратил своите войници в тъмницата да
отсекат главата на Пророка. Донесли на блюдо главата на великия предтеча, дали
я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика
на Йоан.
Защо е избола езика му?
Защото той неспирал да изобличава порочния живот, както на самия цар така и
на неговата съпруга, която преди да стане негова била съпруга на брат му Филип.
Св. Йоан казвал на царя: „Не ти е
позволено да водиш жената на Филип, твоя брат.” И точно на тези
изобличителни думи Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал
беззаконията й. Тя не позволила да се погребе главата заедно с тялото, защото
се страхувала, че ако тя бъде съединена с него, Йоан ще възкръсне и ще започне
отново да изобличава нея и Ирод за греховния им и развратен живот.
Иродиана поиска главата на Св. Йоан защото я изобличаваше и без и око да й
мигне му прободе езика, за да се подиграе с него. Иродиада поиска главата на
будната съвест, на Божия зов за покаяние.
Иродиада, нейният дух, дух, който не търпи изобличение, който не търпи да
бъде критикуван за живота, който води живот на погибел, на страст, на похот
този Иродиадин дух е жив и днес. Много от нас,
днес не чуваме, не искаме да чуем гласа на Църквата Христова, не искаме
да чуем благите думи, не искаме и изобличенията да чуем, защото не искаме да
променим живота си. Живот, който ни спасява. По-добре ни е някак да си стоим
удобно, да не се тормозим, да не се нервираме, да не си слагаме „непоносими
товари”. Не ни е приятно, да! Но това не е християнство, християнството, следването на
Христа е себеотрицание, жертва е.
Днес, православните християни спазват строг пост. Постят
защото на днешния ден човешкият дух, на непокорство, на гордост и похот уби
един от гласовете на Бога, един от Неговите пророци. Но този човешки дух, този
страстен дух не разбра, че не само не уби, ами даже повече възвеличи великият
пророк Йоан, който и на земята проповядва Христа, който и отиде даже в ада, за
да каже на хората: „Събудете се, защото идва Светилникът Небесен, защото идва
Съдията на Вселената, идва Спасителя на Света.” А на хората в света, на живите
казваше: „Покайте се, защото се приближи Царството Божие.” Покайте се, казва
всички защото Бог отдаде Единородния си Син за Вас. На кръста пострада, в ада
влезе само заради Вас. Покайте се, за да бъдете вечно с Него.
Амин.
Автор: Ангел Карадаков