Струва
ми се, че „бивши атонски монаси” няма. Ако човек е бил жител на някой атонски
манастир, ако е приел монашеско пострижение на Атон, той завинаги ще остане
светогорец, независимо къде носи своето послушание – в Солун, като светителя
Григорий Палама, в далечна Русия, като преп. Максим Грък, в Молдавия, като
преп. Паисий Величковски, или в България, като героя на нашия разказ –
Неврокопският митрополит Натанаил[1] –
човек със строг монашески живот, аскет, подвижник и истински пастир, обичащ
своите овци и готов да положи душата си за тях (между другото, той е бил учител
– авва – на Саратовския и Волски епископ Лонгин).
Въпреки
високия си сан, владиката беше много достъпен и прост в общуването и готов дори
и телесно да послужи на всеки човек. Никога няма да забравя как той ми даде да
подържа неговия епископски жезъл и се изкатери по стръмния склон на планината,
събирайки подбел, за да ми свари чай за моя бронхит.
И
така, на територията на Неврокопска епархия, оглавявана от владика Натанаил[2], Ето,
живеела широко известната „пророчица и ясновидка” Ванга. И до ден-днешен
мнозина смятат Ванга за православна и уверяват, че тя е действала с
благословението и съгласието на свещеноначалието. Именно за такива хора е
предназначен този разказ.
Веднъж,
малко преди смъртта на Ванга, при митрополит Натанаил дошли пратеници от нея и
му предали молбата й да я посети. Ванга съобщавала на владиката, че много се
нуждае от неговия съвет и смирено го моли да снизходи към нейната старост и
болест и да дойде при нея. Владиката, надявайки се, че може би тя иска иска да
се покае, й обещал да дойде. Това била съвсем естествена постъпка за добрия
пастир, грижещ се за всяка овца от своето стадо, още повече за заблудената.
Когато
след няколко дни владиката дошъл и влязъл в стаята на старицата, той държал в
ръце кръст с мощехранителница, съдържаща частица от Честния Кръст Господен. В
стаята имало много хора, Ванга седяла в дъното, „вещаела” нещо и не могла да
чуе, че в стаята е влязъл още един човек. И със сигурност не могла да знае кой
е това. Изведнъж тя замълчала и после с изменен – нисък, хриплив – глас с усилие
проговорила: „Тук влезе някой. Веднага да хвърли ТОВА на пода!” „Кое „това”?” –
попитали изумени присъстващите. И тогава тя закрещяла диво: „ТОВА! Той държи
ТОВА в ръцете си! ТОВА ми пречи да говоря! Заради ТОВА аз нищо не виждам! Не
искам ТОВА да бъде в моя дом!” – викала старицата, преплитайки крака и
олюлявайки се.
Владиката
се обърнал, излязъл, качил се в колата и си тръгнал.
Автор: Александър
Дворкин
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru
