13 август 2014 г.

"Широко известната „пророчица и ясновидка” Ванга."

Струва ми се, че „бивши атонски монаси” няма. Ако човек е бил жител на някой атонски манастир, ако е приел монашеско пострижение на Атон, той завинаги ще остане светогорец, независимо къде носи своето послушание – в Солун, като светителя Григорий Палама, в далечна Русия, като преп. Максим Грък, в Молдавия, като преп. Паисий Величковски, или в България, като героя на нашия разказ – Неврокопският митрополит Натанаил[1] – човек със строг монашески живот, аскет, подвижник и истински пастир, обичащ своите овци и готов да положи душата си за тях (между другото, той е бил учител – авва – на Саратовския и Волски епископ Лонгин).
Въпреки високия си сан, владиката беше много достъпен и прост в общуването и готов дори и телесно да послужи на всеки човек. Никога няма да забравя как той ми даде да подържа неговия епископски жезъл и се изкатери по стръмния склон на планината, събирайки подбел, за да ми свари чай за моя бронхит.

И така, на територията на Неврокопска епархия, оглавявана от владика Натанаил[2], Ето, живеела широко известната „пророчица и ясновидка” Ванга. И до ден-днешен мнозина смятат Ванга за православна и уверяват, че тя е действала с благословението и съгласието на свещеноначалието. Именно за такива хора е предназначен този разказ.
Веднъж, малко преди смъртта на Ванга, при митрополит Натанаил дошли пратеници от нея и му предали молбата й да я посети. Ванга съобщавала на владиката, че много се нуждае от неговия съвет и смирено го моли да снизходи към нейната старост и болест и да дойде при нея. Владиката, надявайки се, че може би тя иска иска да се покае, й обещал да дойде. Това била съвсем естествена постъпка за добрия пастир, грижещ се за всяка овца от своето стадо, още повече за заблудената.
Когато след няколко дни владиката дошъл и влязъл в стаята на старицата, той държал в ръце кръст с мощехранителница, съдържаща частица от Честния Кръст Господен. В стаята имало много хора, Ванга седяла в дъното, „вещаела” нещо и не могла да чуе, че в стаята е влязъл още един човек. И със сигурност не могла да знае кой е това. Изведнъж тя замълчала и после с изменен – нисък, хриплив – глас с усилие проговорила: „Тук влезе някой. Веднага да хвърли ТОВА на пода!” „Кое „това”?” – попитали изумени присъстващите. И тогава тя закрещяла диво: „ТОВА! Той държи ТОВА в ръцете си! ТОВА ми пречи да говоря! Заради ТОВА аз нищо не виждам! Не искам ТОВА да бъде в моя дом!” – викала старицата, преплитайки крака и олюлявайки се.
Владиката се обърнал, излязъл, качил се в колата и си тръгнал.

Автор: Александър Дворкин
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru


[1] 2013.
[2] Текстът е писан малко преди кончината на владиката. – Бел. прев. 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.