8 август 2014 г.

Що е покаяние?

Не трябва да осъждаме себе си, да хленчим, да се оплакваме и да си „посипваме главите с пепел”, въпреки че, като преход към покаянието, и това има смисъл.
Покаянието за църковния човек е състояние на непрестанно очистване, промяна на мисленето[1], възрастване в Божествената Любов, която ни подбужда непрестанно да стопяваме греховните окови на душата.
Покаяние е да установим, че сме се отдалечили от пътя към Бога. Потребност и носталгия да се върнем при Бога. Носталгия по красотата на общуването с Христос, желание да променим съдържанието на своето битие. Грехът е отстъпление от самите себе си.
Угризението на съвестта не е покаяние, а виждане, че сме постъпили погрешно. Необходимо е да продължим, за да достигнем до покаяние. Угризението често води до отчаяние, което говори за недостиг на вяра (доверие) към Бога.

Покаянието е възкресяване на нашето желание и копнеж по неразривно единство с Бога. Възкресяване на Божия лик в нас. Човекът е същество, създадено за отношения на Любов с Бога и с другия човек.

Автор: Митр. Порфирий (Перич), Загребачко-Люблянски
 Превод: Татяна Филева
Източник: www.pouke.org.



[1] Сръбската дума преумлење е буквален превод на гръцкото μετἀνοια – покаяние, т. е. „промяна на ума”. 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.