Сред
безбройните чудеса, извършени по благодатта и милостта на Божията Майка
„Малеви“, едно от най-необикновените било изцелението на послушница Вероника.
Това чудо станало в манастира на свети Йоан Богослов в селището Папагу.
Вероника
била болна от рак. Неведнъж била хоспитализирана в градската болница във Вула.
Но последния път тя се върнала в манастира с парализирани ръце и крака, за да
умре тук спокойно.
Монахините
решили да я пострижат във велика схима в сряда – 8 март 1970 г., за да отиде
при Господа като монахиня. Но лекарят не бил убеден, че Вероника ще доживее до
деня на своето пострижение, и затова решили да извършат пострижението без отлагане,
още първата неделя, 5 март, на вечернята.
Трябвало
да я пренесат в храма в кресло. Една жена й приготвила монашеската схима и
прикрепила към нея памуче, натопено в миро от Малеви.
Четвъртък,
петък и събота болната прекарала в мълчание. Вечерта Вероника помолила да й
направят обезболяваща инжекция, която й донесла облекчение, и заспала.
В
съня си в един момент послушницата ясно чула чукане на вратата.
‒
Кой е там? – с нескрито
недоволство едва чуто промълвила тя. – Не ми дават покой!
И
изведнъж видяла, че вратата се отваря и в стаята влизат трима души: една
Госпожа с величествен вид, владиката и още един виден човек, облечен в хитон.
‒
Ти, разбира се, се питаш кои
сме ние и откъде сме? Аз съм дошла при теб от Малевийската обител.
Високопреосвещеният е от вашите места и живее в Егина. (Възможно е това да е
бил свети Нектарий.) От тези места е и любимият ученик на нашия Господ, който е
ваш застъпник и живее тук. (Най-вероятно това бил свети Йоан Богослов.) Имах
намерение да те посетя след няколко дни, но си помислех, че е по-добре да дойда
тази вечер, нали утре ти ще станеш монахиня?! Аз ще ти помогна да станеш, ще те
укрепя дотолкова, че да можеш да изпълниш всички свои обети, а постепенно и
подвизите.
‒
Аз, Госпожо моя – отговорила
Вероника – не мога да стана на крака и дори да помръдна от мястото си! При мен
ежедневно идват две-три сестри, за да ме вдигнат.
‒
Вярваш ли в силата Божия? –
попитала величествената Жена.
‒
Вярвам!
‒
Непосилното за хората е
посилно за Бога!
Тя
взела намиращата се в килията икона на Пресвета Богородица „Малеви”, дала я на
послушницата и казала:
‒
Ето, вземи я, за да разбереш
коя съм Аз!
Болната
погледнала към иконата и възкликнала:
‒
Пресвета Дево, това Ти ли
си?!
Богородица
тихо й се усмихнала и изчезнала заедно със Своите спътници. А послушницата се
изцелила.
Първа
узнала за чудото майка Нектария, която помагала на Вероника. Тя веднага
изтичала да извести за това на всички в храма, тъй като било време за
повечерието. Скръбта на сестрите от обителта се превърнала в радост. Последвали
камбанен звън, сълзи на радост, славословие, акатисти на Богородица и лития.
Вечерта
на другия ден, в присъствието на множество народ, какъвто досега никой не бил виждал
в манастира, се състояло монашеско пострижение. Вероника, на която дали новото
име Магдалина, вече не седяла парализирана в креслото, а твърдо стояла на
краката си съвършено здрава.
Превод: Татяна Филева
Източник: www.agioritikovima.gr.
