В навечерието на Християнския празник "Въведение Богородично" ви
представяме интервю дадено за блог "Добротолюбие" от проф. Иван
Желев. С проф. Желев си говорим за това, какво е мнението на Църквата за така
нареченото "съжителство на семейни начала". Защо семейството се разпада
и какво трябва да се промени в него, за да остане то цяло? И какво друго
честваме на този ден?
- Проф. Желев, днес в България много от семействата живеят разделено, много
от тях не празнуват този ден. Защо семейството постепенно отпада, т. е. брачният
съюз отпада?
- Живеем във време, когато ценностните системи на обществото са сериозно
разклатени, религията не играе вече тази роля в личния живот на хората, затова
и семейството не е онази ценност, каквато я разбира и проповядва
християнството. Не бих казал, че семейството, брачният съюз отпадат, но
наистина за много млади хора – а и не само млади – скрепяването на брачните
отношения с благослова на Църквата не е необходимост, колкото и да е лошо това
за личността и за обществото. Това е бомба със закъснител за общественото
развитие и следващите десетилетия вече ще берем горчивите му плодове.
- Какво е мнението на Църквата за така нареченото „съжителство на семейни
начала”?
- Това е грях от гледна точка на християнската нравственост. Грях е и отказването
от благослова на Църквата. Каквито и «оправдания» да имат живеещите по този
начин за това, че не се обвързват дори по предвидения от гражданския закон
начин, отказът от църковен брак за християните е непростим. Естествено е, че не
мога да говоря от името на Църквата, но съм убеден, че и Църквата като
институция не може да има по-различно мнение по въпроса.
- Дали младите хора се обръщат към Църквата? Не живеем ли във време, в
което децата довеждат родителите си в храма?
- Младите хора търсят опора във вярата, при това значително повече,
отколкото по-възрастните, техните родители, например. Затова не рядко младите
попадат и в мрежите на различни опасни религиозни движения, които са се
втурнали «като люти вълци» (Деян. 20:29) в нашата страна. Но по начало при
младите хора боготърсежът е по-силен и ако те намерят «пътя към храма», стават
добри и дейни християни. Много са и случаите, когато децата, наистина малки
деца, запознали се с вярата на своите прадеди (защото бащите и дедите им често
пъти не я познават!), стават причина и родителите им да се замислят за вярата,
да се заинтересуват от нея, да направят първите си стъпки към Оня, Който «е
пътят и истината, и животът» (Йоан 14:6). Наистина, неведоми са пътищата
Господни! Той намира най-различни начини, за да ни поведе по пътя на
спасението. Стига ние да имаме очи и уши за Неговия спасителен зов.
- С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г.
празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на
християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Каква е
разликата между тогавашното семейство и днешното такова?
- Разликата в качествено отношение не е много голяма. Защото в ония години,
в изключително трудните години след войните през второто десетилетие на миналия
век, сред нашия народ намират почва и широко разпространение определени
политически идеи, а заедно с тях и «присъдружният» им атеизъм. За съжаление
тогава тъкмо учители и въобще много представители на интелигенцията ни
прегръщат безбожието и убедено го насаждат у младите, дори у децата. Затова
решението и преди всичко отеческото внимание на Св. Синод на БПЦ през 1929 г. е
насочено предимно към младежта, а в проекция и към семейството. Това основание
за установяване на празника с акцент върху въцърковяването на младите хора не е
отпаднало и едва ли някога ще отпадне. Защото това е постоянната и неотменима
мисия на Църквата – да води хората до Христос.
- Какво трябва да се промени, за да може семейството да се завърне отново
на онази висота, на която е било преди?
- Много неща трябва да се променят и това са промени изключително в личен
план: да осъзнаем, че имаме нужда от вярата, надеждата и любовта, от Христовия
закон, за да живеем наистина като Негови последователи, които възприемат другия
човек като ближен, колкото и той да е далече от тях в едно или друго отношение.
При това безусловно е нужна вяра, за да се градят и морални устои. Няма и не
може да има безрелигиозен морал, а опитите за «създаването» му доведоха до
това, днес ислямски проповедници да говорят за «покварения християнски свят».
Отделен въпрос е, че нашият свят е все по-малко християнски, но че с
нравствеността сме я закъсали тотално, това се вижда на всяка крачка.
Естествено, за това не е виновно християнството, а вината е тъкмо в
отстъпването от християнската вяра и нейната нравственост. И това сякаш
най-очетливо проличава в семейството.
- Как вярващите хора приемат случващото се днес в световен план –
еднополовите бракове и прочие?
- Вярващите хора не възприемат тези извращения на междуличностните и
обществените отношения, но политическите ръководители на национално и местно
равнище им налагат да го приемат и то като нещо напълно нормално. Боя се, че
постепенно ще почнем да привикваме и с тези безобразия. Защото бедата не е
толкова в наличието на греха, колкото в парадирането с него и предлагането му
за норма, при това norma normans, т. е. норма, която формира някаква гибелна за
обществото нормативност. И християните са длъжни да надигат глас срещу тези
извращения на нравствените и социалните парадигми, независимо от това, дали
някой ги чува или не. Наш дълг е да сочим правилното, а избирането на
погрешното си остава отговорност на избралите го.
- Българското духовенство достатъчно подготвено ли е да отговоря на тези парливи и неприятни
въпроси, които днес все повече стоят пред младия човек?
- Да, днешното ни духовенство в преобладаващата си част е добре подготвено
и по тези въпроси, но сякаш не е достатъчно активно в отстояването на
правилните позиции. Свещенството, а и началниците им понякога може би си
мислят, че никой не ги слуша, но съм убеден, че техният глас-камбана се чува, а
и хората имат нужда да го чуват. Младите хора имат нужда от ръководство, което
не е само с думи, но и с личния пример, дори бих казал – преди всичко с пример!
- Какво трябва да се промени, за да може този празник да влезе и в
българското училище?
- Много трябва се промени и тук. Но когато политическите ръководители на
страната ни не дават да се издума за обучение по Религия на децата в училище,
какво може да се очаква от тях? Ако децата не се запознават с основите на
традиционната религия на нашия народ, няма как да празнуват нещо, което не го
разбират. Има още голям и труден път да се извърви. Важното е да го осъзнаем и
да тръгнем напред.
С проф. Иван Желев разговаря Ангел Карадаков
