Когато Бог създал
човека, Той поставил в душата му съвест, за да може да бъде наставляван от нея
като поправил и да бъде насочван какво да прави и какво да избягва. Съвестта е
нищо друго освен естествен или вроден закон, което и обяснява защо тя винаги е
в съгласие с писания Закон Божий. На каквото учи Закона Божий, на това учи и
съвестта.
Законът Божий ни
заповядва да познаем Истинския Бог, съвестта ни учи на същото. Затова дори
езичниците, убедени от съвестта, познали Истинския Бог. Законът Божий ни
заповядва да почитаме Бог повече от всички създания и да отдаваме най-голямо
почитание само на Бога, съвестта учи на същото.
Законът Божий ни учи да не поставяме нищо наравно с Бога, съвестта ни
учи на същото. Законът Божий ни заповядва да бъдем покорни, подвластни и
послушни на Бога като Той е Върховен Авторитет, съвестта ни учи на същото. Законът
Божий ни заповядва да имаме страх от Бога като Той е най-праведният Съдия,
чуваме същото и от съвестта. Законът Божий ни заповядва да наказваме тези,
които хулят Божието Име, съвестта също не може да ги търпи. Законът Божий ни
учи да слушаме първо Бога, после човека, съвестта учи на същото. Законът Божий
изисква да обичаме Бога най-много, съвестта изисква същото. Защото Бог е най-великото Добро и е
Всеподател на всяко добро, затова трябва да Го обичаме повече от всички добри
творения.
Законът Божий ни учи
да бъдем благодарни на Бога за всичко, съвестта ни учи същото, защото тя ни
убеждава да бъдем благодарни на нашия Благотворител. Законът Божий ни заповядва
да възложим цялото си упование на Бога, съвестта заповядва същото. Защото Бог е
способен да направи всичко понеже е Всемогъщ. Всяко Божие творение е безсилно,
когато е откъснато и далеч от Бога. Затова и надеждата в тези творения е
напразна. Законът Божий заповядва да се покоряваме и да почитаме родителите си
и всички власти дадени от Бога, съвестта ни казва същото. Законът Божий
забранява да нараняваме човек и да го лишаваме от живота му, съвестта ни също
го забранява. Законът Божий заповядва да помагаме на човек в нещастието му и в
нуждата му, съвестта заповядва същото. Законът Божий забранява прелюбодеянието
и разврата, човек чува същата забрана от съвестта си, която проглушава човека с
призива да не се осквернява. Законът Божий ни забранява да вземаме благата на
другия без съгласието на собственика им, съвестта призовава към същото. Законът
Божий ни забранява лъжата, ласкателството, измамата, забранява ги и съвестта.
Законът Божий ни заповядва да не пожелаваме нищо, принадлежащо на другия,
съвестта ни го заповядва същото. Така Божият закон и съвестта са в съгласие
един с друг и ни водят към една и съща цел, която е нашето блаженство.
Затова и този, който
греши против съвестта, греши и против Божия Закон и против Самия Законодател –
Бог. Който не слуша своята съвест, не слуша нито Божия Закон, нито пък Самия
Бог. Който не се подчинява на съвестта,
той не се подчинява нито на Божия Закон, нито на Самия Бог. Който обижда
съвестта си, обижда Самия Бог. Тези християни, които грешат против своята
съвест не почитат Бога истински, защото са лицемери. Защото е невъзможно да
почиташ Бога без чиста съвест. Истинският християнин не иска и се страхува да
съгреши против съвестта си и да наруши Божия закон. Той по-скоро би страдал,
отколкото би съгрешил. В именно такава
съвест вярата съществува и прави човека радостен. Защото където има чиста съвест, там има вяра и
радост. Както Божия Закон изобличава човек за греха му, така и съвестта му го
изобличава. Така че, когато се говорят слова на изобличение към всички, изобщо,
тогава съвестта на грешниците е ранена и смутена. Така се смущават блудниците, когато се говори
за блудство, крадци и обирджии се смущават, когато се говори за кражби и обири,
ласкатели и лъжци са смутени, когато се говори за лъжа и измама, всички те са
смутени и дори има външни признаци, които значат че обвинението на съвестта
работи в тях.
Както Законът Божий
допуска у грешника страха от Божия съд, така и съвестта допуска страха у
грешника, викайки: „Човече, ще бъде зле за теб.“ Както Законът Божий и съвестта
са едно и също сега, така и ще бъде на Страшния Христов Съд. Там Божият Закон,
нарушен от грешника, ще обвини грешника, както и съвестта, обидена от греховете
му. Тези двете, Божия Закон и съвестта, ще бъдат свидетели и обвинители срещу
всеки грешник. Случва се, все едно че злата съвест е като че ли заспала, но
когато се разбуди и започне да обвинява грешника, тогава жестоко мъчение ще
настане за него, идващо от съвестта му. Мнозина в такъв случай се самоубиват,
не издържайки на угризенията на съвестта. Както няма по-голямо спокойствие от
чистата съвест, така и няма по-големи мъчения и тревоги идващи от угризена
съвест. И ако съвестта измъчва толкова много тук, как ли ще измъчва тя
грешника, когато дойде времето всичките му грехове да се изправят пред него и
за тях тя ще го обвинява и измъчва?
Грешници! Защо спим?!
Да се събудим и покаем и да се очистим от греховете си чрез покаяние и
съкрушение на сърцето, нека да се поправим, да престанем да грешим и да обиждаме
нашата съвест, за да не застанем с угризена съвест, почернена от грехове на
Христовия съд, когато тефтерите на съвестта ще бъдат разтворени и всеки ще
получи според делата си. Не правете това, което съвестта ви забранява, защото
безгрешната съвест забранява това, което и Божия Закон. Защото добрата съвест е
в съгласие с Божия Закон. Божия Закон казва: „Не убивай, не кради“ и т.н. И
вие чувате същото от съвестта си. Избягвайте
да правите онова, което съвестта забранява, защото нараните ли съвестта си, сте
наранили своята душа.
Автор: Св. Тихон Задонски
Превод от Английски: Божин Дончев
*Молим при използване на текста да посочите първоизточника: Блог Добротолюбие - http://dobrotoliubie.blogspot.com/
