Години наред у нас днешният празник
– Въведение на Пресветата отроковица Мария в храма – се посвещава на
християнското семейство. Предназначението на това посвещение е: да се изтъква
какво е и какво трябва да бъде християнското семейство, какво е неговото
значение и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един
истински честит християнски семеен живот.
Но какво, собствено, е семейството?
На този въпрос най-често се дава следният кратък отговор: „Семейството е
първата и основна клетка на обществото”. Предназначението на семейството като
институция е да създава и подготвя членове на обществото. Този отговор е,
наистина, правилен, но не е пълен, защото семейството е нещо повече от една
институция за създаване и подготвяне на членове на обществото. Бракът е нещо
повече от един формален съюз (договор), който урежда гражданските и имуществени
съпрежуски отношения, определените законни права и задължения. Бракът, като
основа на семейството, не е само за продължение на рода и озаконяване на
отношенията между двата пола. Ако само чадородието беше единствената цел на
брака, то тогава следваше да се отрекат всички бездетни бракове. Очевидно,
бракът има и друга подбуда и друго оправдание: духовна дружба между съпрузите,
споделяне на радости и скърби и на трудностите в живота. Бракът осъществява и
пълнота на семейния живот. Когато Адам бил създаден, той се почувствал сам. И
той осезателно ще да е почувствал самотата, за да се отбележи в страниците на
Св. Библия: „И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на
всички полски зверове, но за човека не се намери помощник, нему подобен” (Бит.
2:20). Затова и Бог му създал помощник: „И рече Бог: не е добро за човека да
бъде сам; да му сътворим помощник нему подобен” (Бит. 2:18). „И създаде Господ
Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът:
ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми... Затова ще остави човек
баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът”
(Бит. 2:22-24). Единственото, за което тук става дума, не е толкова от телесно,
биологическо, колкото от духовно-нравствено естество. То е плод на любов, но не
толкова на животинската, плътска любов (ерос), колкото на чистата, жертвената,
възвишената, божествена любов (агапа). А това ще рече, че бракът е нещо повече
от един формален съюз и семеъството у нещо повече от една институция за създаване
на човеци. Бракът от християнско гледище, по начало е осветен още при
сътворяването съюз между мъжа и жената за съвместно съжителство, който съюз
получава впоследствие при всеки отделен случай Божието благословение. Това, именно, Божие благословение прави от
брака истинско тайнство. Божието благословение при бракосъчетанието освещава и
споява още повече брачните връзки и ги запечатва с печата на двуединството.
Затова истинският брак по начало е един и което Бог е съчетал, човек не бива да
разлъчва (Мат. 19:6). Бракът е като една сграда. Кога сградата е здрава и
трайна? – Когато е построена върху камък (Мат. 7:24), и от здрави, градивни
материали, когато камъните и тухлите са здраво споени с цимент или хоросан.
Основите на брака това са нравствените начала, върху които е изграден, а
спойката – любовта и произлизащата от нея съпружеска вярност. Върху чистата и
осветена от Бога в св. Тайнство брак любов, върху вярата в Бога и здравите
християнски нревствени начала на целомъдрие, страх Божий, срам и приличие пред
хората.
Преди около 2000 години имаше в
Назарет едно семейство, скромно и бедно, но чисто и свято. Това бе семейството
на Йосиф и мария. Наистина, то не беше обикновено човешко семейство, защото
Йосиф не беше истински съпруг на Мария, а пазител на нейното девство. То беше
свято семейство. В това семейство цареше мир и Божия благодат. В това семейство
имаше едно Дете – Богомладенецът Иисус. За него св. Евангелист Лука
свидетелства, че Той се покорявал на родителите си и че преуспявал в мъдрост и
възраст „в любов пред Бога и човеците” (Лук. 5:51-52). Днес св. Църква ни
издига светото семейство от Назарет като пример на християнско семейство. В
миналото християнското семейство е създало и възпитало всички герои на духа и
ярки светила на Църквата. Аристид Атински, християнски апологет от втория век,
казва следното за тогавашните християни: „Християните не прелюбодестват и бягат
далече от разврата. Техните жени са чисти като девици. Дъщерите им живеят свято
в целомъдрие, доброта и любов. Техните мъже се въздържат от всякакви незаконни
интимни снушения... Християните живеят свято и праведно, както Господ им е
поръчал. Те не говорят лъжа, не обсебват нищо чуждо, почитат баща си и майка
си, правят добро на ближния...”
Христийнското семейство, по думите
на Св. Йоан Златоуст, е малка църква, а Църквата е голямо семейство.
Христийнското семейство е Ноев
ковчег в потопа на живота. То е школа на здрави семейни добродетели – на миста
любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и пр. То е домашна
църква (I Кор. 16:9), в която се служи Богу, възнасят се молитви и
се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и
благочестието. Бабата и майката посяват първите семенца на вярата в душата на
детето. Великите светии на Св. Църква са родени от велики майки-християнки.
Мнозина от великите синове и дъщери на
нашия народ в миналото са били чеда на добри родители християни.
Християнското семейство трябва да
бъде добра закваска в нашия църковен и обществен живот. То трябва да ражда и
създава достойни граждани за земята и за Царството Божие, да култивира здрави
семейни нрави – предпоскавка и гаранция за истински честит семеен, църковен и
обществен живот.
Нека светото семейство на Пресветата
Дева и на праведния Йосиф да бъдат за образец на всяко християнско семейство. И
нека Божието благословение всякога да предъбдва над нашите християнски
семейства! Амин!
Автор: Макариополски Епископ Николай
Източник: Глас на Благовестието, Том
II, Празнични проповеди – Макариополски Епископ Николай,
София, 1973 г. СИ
