„И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи...
и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години:
почивай, яж, пий, весели се.” (Лука 12:18-20)
Това е част от притчата, която светата Църква справедливо е нарекла
„притча за безумния богаташ".
Тази евангелска притча носи в себе си огромен смисъл, който трябва да бъде
правилно разбран от всеки човек, независимо от материалното му положение.
Господ не осъжда човека за това, че е решил да построи нови хамбари и да събере
там реколтата. Но след добрата мисъл последвала много опасна житейска философия
- греховна, а затова и опасна: „и ще кажа на душата си: яж, пий, весели се”.
Този човек виждал в своето богатство абсолютна ценност. Повече нищо не
му било нужно: има материални средства, а по-нататък – само ще се наслаждава на
живота.
Да! Имането, притежанието, вещите, парите са душепагубна страст. Те
завладяват човека и той губи човешкия си лик. На тази страст са подвластни
всички, не само богатите. При тях просто дозата и пристрастяването са по-големи
и по-силни. От тази страшна страст иска да ни предпази Христос. Богаташът е
заслепен и пленен от внезапно увеличилото се богатство и смята, че това е върхът
на човешкото щастие; че вече има всичко и не му остава нищо друго, освен да
изживее живота си в земни наслади и веселие.
Не му минава и през ум за бедните, страдащите и нуждаещите се, а
най-вече и за Бога, Който повелява и изисква винаги и всячески да им помагаме
според възможностите си. Една от най-опасните черти на притежаването (на
богатството) е тази, че колкото повече имаме, толкова по-силно става желанието
да увеличаваме имането си. Затова го и сравняват с морската вода: колкото
повече пием, толкова повече ожадняваме.
Именно поради това един от основните мотиви, една от основните идеи в
Христовата проповед е тази: правилно подреждане на ценностите и предпазване от
пристрастяване към земните неща (те могат да бъдат най-различни). Защото
земните неща са второстепенни; в живота на християнина (а и на всеки човек) те
винаги трябва да стоят на второ място. Не да ги отхвърляме и да ги зачеркнем.
Те просто трябва да следват потребностите на душата. Защото, те са тленни и
временни, а душата е безсмъртна и вечна.
Бог не изисква от нас непременно такива подвизи. Той ни е дарил с
безчислени блага – материални и духовни -„за наша наслада и храна”. Никое от
тези материални блага ние не трябва да превръщаме в цел и смисъл на живота си,
в идол, на който да служим и да се кланяме и на който да разчитаме и да се
осланяме. Христос осъжда безумния богаташ не само за начина, по който
възнамерява да употреби богатството си и за алчността му, а и за вярата му, че
в това богатство е изворът на щастието и че то (богатството) е гаранция против
бедите и нещастията в живота.
Нека примерът на безумния богаташ от евангелската притча ни предпази от
пристрастяване към земни блага. Всеки от нас да се грижи да придобие Божията
благодат и докато преминаваме през този свят да ни подкрепят в търпението и
понасянето на трудности думите Христови: „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият
Отец благоволи да ви даде царството” /Лука 12:32/.
Нека в живота си търсим най-напред Бога и Неговата мъдрост, на Него да
вярваме и на Него да се уповаваме. Да знаем и да помним истинската стойност на
земните и небесните блага, да се ползваме благоразумно от тях, да богатеем в
Бога и да си събираме съкровища на небето, защото по думите на Спасителя „дето
е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни” (Лука 12:34). Амин.
Автор: Боян Фердов
