- Здравейте, отец Георги. Първо искам да Ви поздравя с празника
Рождество Христово, да Ви пожелая много години благодатно служение и да ви
попитам: как посрещат хората във Вашата енория празника?
- Благодаря за пожеланията. Бъдни
вечер е семеен празник, когато сме с
най-близките си и всички споделяме
радостта от раждането на Спасителя на света. Самия празник Рождество
Христово вярващите християни посрещат в храма Божий на св. Литургия. А
най-радостен е празника, когато те
примат в себе Си Самия Христос
като се причастяват. Затова свещеника отслужва св. Литуртия. Говорим за
празник, за Коледа, за подаръци, за ястия, но за Рожденика - за Христос, за
това как да го приемем в душите и сърцата си все по-малко се говори. Коледа,
без Христос си остава езически празник. Дори и да сме сред най-близките си
и подаряваме подаръци в знак на любовта
си към тях, споделяме радостта да сме заедно. Ако няма елемент на вярата ни в
Родилия се Спасител, благодарност и молитва, то Бъдни вечер и Рождество Христово с нищо не се различава
от един светски празник. Защото след трапезата трябва да остане в душата
благодарност и радост в Бога.
- Като говорим за Вашата енория – как изглежда тя, какви дейности
развивате и планирате да развиете, как работите с младите хора и имат ли
младите хора в малия град жив интерес към вярата?
- В храма Божий идват вярващи от различни възрасти. Хора отличаващи се по
образование, духовно устроение и нагласа. Но това, което всички ни единява
е вярата в Един Бог. Най-радостно е, когато
храма се озвучава от детски глъч и смях - децата оживотворяват храма. На света литургия ми помагат четирима четци и
певци-олтарни служители. Без помощници на Богослужение свещеника трябва да
извършва действия, които разсейват миряните понякога-да приготвя кандила, да
пали кадилница, да топли вода, да дърпа завеса и т.н. Добре е, когато свещникът има помощници,
защото нищо странично не бива да го отвлича от свещенодействието и да смущава
молитвения дух на св.литургия. Какви
дейнсти има при храма? В продължение на десет години преподавах Вероучение към
Общински детски комплекс в Балчик. Първоначално занятията се водиха в
училищата, където сформирах групи. После
водих часовете в храма след св.литургия. Организирани са поклоннически
пътувания, лагер, курс по краезнание. Тъй като задълженията станаха
повече-строеж на два храма по селата, ремонти, понякога треби в неделен ден
тази година не водя неделното училище.
Освен това се работи по проект за изграждане на духовно-просветен и социален
център в двора на храма ,,Св.Петка Търновска” –неделно училище и трапезария.
Необходимо е при всеки храм да има сграда, където да има неделно училище, място
за общуване, споделяне на вярата.
Сградата ще бъде и трапезария за социално слаби, в нея може да се организират храмовипразници,
хората да я ползат за отпразнуване на кръщенета, венчания, за поменаване при
панихида. Така духовно-социалния център ще бъде място за общение и се надявам
все повече хора да намерят пътя към храма, към Бога.
- Пред какви проблеми се изправя свещенослужителят от малкия град като
Вас? Как ги преодолявате?
- Човек се чувства конфортно и уютно, когато му е подредено в къщи. Така и
свещеника-когато храма е в добро състояние, има певци, когато има средства
църковното настоятелство да плати тока, водата, възнаграждения на
църковнослужители-то духовника може спокойно да се отдаде на своята пастирска
работа. Когато е обременен с мисли за ремонти, с това откъде да намери пари за
елементарни битови нужди-то той е обременен с мисли и грижи, и все по-трудно
става служението му. Затова добре е миряните и особено църквоното настоятелство
да бъде по-активно в това отношение-да подпомата своя духовен пастир в грижите
за битовите нужди на храма. Понякога вместо да се помага се пречи, поради липса
на смирение и вяра, и това допълнително
натоварва свещеника. Когато дойдох в Балчик чух думите: ,,Свещеникът преди отец
Георги направи оградата около храма-сега да видим той какво ще направи!” Стана
ми тъжно, защото си казах –,,тези хора нямат нужда от свещеник, а от строител”.
Очакванията и нуждите са материални, а
не духовни. Дори миряни, които редовно се черкуват в храма робуват на суеверия.
Наскоро видях вързан червен конец на
бравата на апартамента, където
живее една жена, която редовно се черкува. Попитах я за какво е този конец.
Отговори: ,,за здраве и благополучие”. Както казва дякон Андрей Кураев:
,,По-лесно е езчиници от Китай да станат истински православни, когато чуят
Евангелието, отколкото традиционно православните да станат истински православни”,
каквито сме ние. Разбира се има немалко хора, които знаят защо са в храма и
каква е мисията на духовника. И те са, които
дават стимул и кураж да продължиш. И в крайна сметка, тези хора, които в
начало са те гледали с недоверие и изпитване, когато видят добронамереността,
желанието да помогнеш, въпреки, че те сами не искат да си помогнат, започват да
ти се доверяват и бавно, бавно вървят напред. Необходими са понякога голямо
търпение, смирение, за да не огорчиш, нараниш и отблъснеш някого, поради неверието
му и натрупани суеверия.
- Как вашия митрополит ви помага и изобщо свещеници в провинцията не са
ли забравени от митрополитите си?
- Благодарим на Бог, че ни удостои да имаме митрополит Йоан за свой духовен
архипастир. Вече той ни посети и отслужи вечерна служба срещу храмовия празник
Петковден -14.10., когато отбелязахме 60 годишнината от освещаването на храма.
Дойдоха много миряни да получат благословението му. Нашата епархия е една от
най-големите, така че не може да очакваме посещение от Негово
Високопреосвещенство на всеки празник. Това, което мога да кажа е, надявам се и
другите ще споделятвиждаве и чувстваме загрижеността и любовта на своя духовен
пастир. Нека Господ му дарува добро здраве и духовни сили да осъществи всичко
онова, което е за добруване на духовниците, миряните и епархията като цяло.
- Как се справяте с трудностите на свещеник и глава на семейство?
- Ако кажем, че всичко ни е наред, значи сме в самомнение и духовна прелест. Има
трудности, но с Божия помощ се преодоляват. Свещеникът винаги чувства, че нещо
трябва да свърши за духовното просвещение и израстване както на своите близки,
така и на енориашите си. И ако той започне да мисли първо за материалното,
поради най-различните такива нужди, а не за духовните си задължения то той се
чувства недобре. Затова не бива най-близките на духовника да проявяват
търпение, да имат вяра в Бога, да го подкрепят , а не да го обременяват постоянно с материални
проблеми, за да може спокойно да върши своето служение-самия той да окуражава,
подкрепя, да вдъхва вяра и любов.
- Сега е времето, в което хората си
подарявят скъпи и ценни неща. Вие какво ще подарите на хората до вас? Какви
подаръци подаряват християните?
- Подаряваме неща, които можем да си позволим да закупим, неща които са
необходими. А най-ценните подаръци, които трябва да подаряваме е да казваме и
показваме на близките си колко много ги ценим и ги обичаме. А вещите, които
подаряваме са израз на любовта. Добре би било да правим това не само на
Рождество Христово, а всеки ден. Да помним винаги това, че Бог ни удостоява с
възможността да помагаме на най-близките
си хора, да ги правим по-радостни и
щастливи.
- От вярващо семейство ли сте и ако
не сте, разкажете ни как Христос Ви призова към Вярата, кога и как усетихте
призванието за служение като свещеник и как започнахте Вашето служение в малкия
град, привлекателен ли беше той като място за Вас?
- По-осъзнато повярвах преди постъпването
ми в казармата. Дойде демокрацията, имаше ентузиазъм, много хора влизаха
в храмовете. Срещнах в катедралата във
Варна млади хора от младежко православно
дружество ,,Св.Евтимий Търновски”. Направи ми впечатление тяхната вяра, ревност, братска любов. Спомням
си митрополит Антоний Сурожски, който като дете от любопитство влязъл в
православен храм, там той усетил благодатта,
завладян от песнопенията в храма, чуствал се като в царството Божие. И
си казал –това е моят дом. Така открил Православието. Когато срещнах истински
християни имащи вяра и любов в себе си
исках да стана като тях. После записах
да уча Богословие да обогатя познанията си за вярата. Приеха ме на работа в сдружение Българо –германско
социално дело към Варненската и Великопреславска митрополия. В управителния
съвет на сдружението беше приснопаметния митрополит Кирил. Бях на
хоспитализация в Герминия за три месеца с двама колеги. Когато се върнах
чувствах една празнота-казах си: хората на запад имат всичко, но нямат истината
–Православието, а ние нямаме такова благосъстояние, но имаме Православието,
което е всичко. Тъжно ми беше, че повечето българи не ценят това нетленно
богатство, а мечтаят да емигрират, да
избягат от страната си. Тогава реших да
приема свещенство, за да споделя радостта от вярата си и да бъда полезен
с каквото мога на църквата. Дали малкия град е бил привлекателен? Когато ми
казаха, че в Балчик има свободно място за свещеник приехме с радост с жена ми.
Имаше трудности-непознати хора, неремонтирана къща, малко дете, предстояха
ремонти, грижи за много неща. Но с Божия помощ труда носеше и плодове. Хубаво
е, когато ми се обаждат млади хора от чужбина там учащи или работещи, на които
съм им преподавал вероучение и споделят колко приятно е било да идват на църква
и да опознават Словото Божие. Сега са осъзнати християни, черкуват се,
причастяват се.
- Днес цялата страна е украсена в
празнични светлини. Какво ще посъветвате нас и нашите читатели, за да запалим
Христовата светлина и в нас самите?
- За да влезем в смисъла и духа на празника, трябва първо да се
абстрахираме от шума, от светлините и фойерверките. Христос се е родил не в
богата и пищна обстановка, а в бедно тихо място-в пещера. Нямало е място за
Него в домовете и най-вече в душите на хората. Сега как ще Го приемем ние? Дали
ще отворим сърцата си за Родилия се Младенец
или отново няма да има място за Него в нас? Нека се замислим за това, да
си припомним Евангелското повествование за Рождество Христово, като участваме в
Богослужението. Не присъстваме, а участваме- защото с молитвата си участваме в
съслужението на св.литургия. Има хора присъстващи, минаващи да запалят свещи за
здраве и берекет, но не участват в службата. Те не задържат Христос в сърцето
си. А празничната атмосфера, светлините и подаръците са външен израз на
осъзнатата радост от раждането на Спасителя. Трябва да знаем от какво ни е
избавил Христос, за да се зарадваме истински. Дали хората осъзнават, че Христос
ни е избавил от най-страшното –греха и смъртта? Ако чувстват в себе си това
-истински ще се възрадват на празника. Ще приемат Христовата светлина, която ще
стопля сърцата им с любов и ще я предават на другите.
- Пожелайте нещо на нашите читатели по повод предстоящия празник на
Рождество Христово и настъпването на Новата 2015 година.
- Пожелавам на вас и на читателите
блог «Добротолюбие» Родилият се Богомладенец Господ и Спасител Иисус Христос
дарува на всички крепко здраве и изпълни сърцата ви с
благодатните дарове на вярата, мира и
любовта!
Честито Рождество Христово и
благодатна Нова 2015 година!
Със свещеник Георги Петков разговаря Божин Дончев.
Може да помогнете на отец Георги като дарите парична сума в дарителската сметка на храма.
Титуляр на сметката: Църковно настоятелство храм "Св. Петка"
IBAN: BG04STSA93000008123089
BIC: STSABGSF
Банка ДСК
