Разчу се за ръкоположение в енорията на Блажка. Като чу тази новина, тя
искрено се зарадва, но както обикновено се случва при Блажето, ентусиазмът и
еуфорията от предстоящото тържество
бързо зачезнаха, когато разбра кой ще бъде ръкоположеният.
Альоша се казваше, добро и умно момче на 21 години. Блажка го познаваше
бегло и може би не от отдавна. Спомни си и за неговата венчавка, миналата
седмица. Веднага щом се бе оженил, той бе подал документи за свещеник - личи
си, че е доста нахъсан и кариерно ориентиран.
Влизайки вкъщи, Блажка се заби пред компютъра, за да прочете какво е това
тайнство ръкоположение и как се извършва. Най-голямо впечатления й направи
това, че владиката пита дали ръкополаганият е достоен. Достоен ли беше Альоша?
Това се замисли и Блажка. Замисли се,
защото ако всичко се извършва пред хората, то и хората трябва да кажат достоен
ли е този, който се ръкополага, и ако не е, то да се извика, да се каже, да не
се мълчи. Защото инак всичко ще тежи именно на съвестта на онези, които са
извикали лъжливо, които дори и да са искали, не са излъгали Бога, а себе си.
Неделята мина, Блажка така и не можа да прецени достоен ли е или не Альоша
и именно заради това и не отиде на службата. Но увлечена в мисли, Блажка взе
едно от цветята на баба Тодорка. Седна на терасата и започна да къса
листенцата, казваше си: Достоен,
недостоен, достоен, недостоен... Така си и
помисли, че ги определят кандидатите за духовници с откъснати цветя от
саксиите на баба Тодорка.
Автор: Ангел Карадаков
