На Никулден, Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим възглави празничното богослужение в храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", в гр. Петрич. В съслужение с него бяха: иконом Ангел Кочев, Архиерейски наместник на Петричка духовна околия, свещеник Йордан Георгиев, енорийски свещеник при храма, дякон Никола Чопаков и дякон Димитър Сарадинов. В края на Св. Литургия митрополит Серафим се обърна към събралото се множество с тържествено слово за св. Николай Чудотворец (може да видите по-долу). След Св. Евхаристия бе раздадена нафората, отслужен бе водосвет, благословено бе и приготвеното ястие, което се раздаде на хората за здраве.
***
Храм "Св. Николай Чудотворец", е построен през 1868 г., този храм е и първият български такъв в гр. Петрич. Той се превръща в център на борбите на българите срещу гръцката пропаганда в града. Храм "Св. Николай" е трикорабна, базилика. Камбанарията на храма е построена през 1924 г.
На 21.9.1995 г., подобно на храма „Успение Богородично“, който е катедрален храм на Петрич, и в църквата „Св. Николай Чудотворец“ възниква пожар. Скоро след това храмът е основно ремонтиран, за да може в него днес да се извършва богослужение и отново да приема енориашите си. Днес храмът приема своите енориаши в един обновен вид, към момента текът и дейности по изографисване на му.
Снимки: Красимир Петров
***
Слово на Неврокопски митрополит Серафим - произнесено на 6.12.14 г., храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", гр. Петрич.
Св. Николай Мирликийски Чудотворец е
един от най-почитаните светии в Църквата, за когото възпяваме в празничния
тропар, в това най-кратко песнопение, което със своето съдържание
охарактеризира най-добре всеки един светец. И представлява един синтез от всички
онези неща, с които Бог е прославил даден светец. За Св. Николай пеем, че е правило на вярата,
образец на кротостта и учител на въздържанието.
Тази вяра, на която е правило Св.
Николай е същата тази вяра, в която би трябвало и ние днес да живеем, братя и
сестри.
Именно онази вяра, която имаха Св.
Апостоли, които бяха очевидци, самовидци и първи преки ученици на въплътилия се
Божи Син – Господ Иисус Христос и от Него възприеха и получиха онази благодат
да отидат и да просвещават целия свят, да благовестят именно тази вяра в Иисуса
Христа и да учат и живеят според тази вяра всички народи. Тази вяра имаше и Св. Николай, който живя не
заедно със Св. Апостоли по време, но два, три века по-късно Св. Николай стана
един от най-великите светци на Църквата от периода, когато се прекратяват
гоненията и свободно започва да се изповядва вярата в Иисуса Христа, в цялата
Римска империя. Това е 4 в., и всъщност той е и един от участниците в Първия
Вселенски събор, който свиква св. Император Константин, за да бъде записана
именно тази апостолска вяра в онзи точен и неподправен вид, в който Св.
Апостоли са я предали на своите
приемници.
Св. Николай е бил винаги носител на
тази вяра не само по буква, но и по дух, защото знаем, че от своята най-ранна
възраст е възпитан. Закърмен е от своите родители именно в тази вяра и дори
житието му свидетелства за чудесни неща още от детството му, че когато той е
бил кърмаче е отказвал да се кърми или да вкусва от млякото на своята майка в
дните на пост. И по този начин от житието му виждаме, че той от най-ранно
възраст се е подготвял за онова велико
служение, към което Господ го призовава. Подготвил се е също така с подвиг,
след като вече е пораснал и е предпочел на монашеството да посвети целия си
живот. Не в грижите на земното си препитание или за своето семейство, но да
живее без такива ангажименти, за да може изцяло да се посвети на Христа и на
своя ближен. Затова и Господ по чудесен начин го посочва като такъв, който да
бъде пастир на гражданите в областта, в която го избират именно в гр. Мира, в
областта Ликия.
Св. Николай, братя и сестри, е живял
и проповядвал вярата в Иисуса Христа, Синът Божи, Който бидейки Бог истинен от
Бог истинен, както изповядваме и в този символ на Вярата, който са написали
всички тези отци, 318 на брой от Първия Вселенски събор. И в същото време
изповядвал Христос като истински човек, с тази разлика от всички нас, другите
човеци, че няма грях. Това е било необходимо още от тогава да се подчертава, че
именно в това вярваме и днес също е достатъчно необходимо да изразяваме тази
наша вяра в Иисуса Христа и във всичко онова, което Св. Църква е записала като
догмати, като основни истини на вярата през всички тези векове, от самото
начало до седмия, включително, Вселенски събор. В които пък догмати ние трябва
само да вярваме, да приемаме и да спазваме неподправени, за да можем да живеем
в истините на именно тази апостолска вяра и ние тогава ще
бъдем наистина част от Църквата, ще бъдем живи членове на Тялото Христово. Ако
не изпълняваме тази вяра означава, че отпадаме от Църквата от вярата и се
подхвърляме на вечна погибел.
Св. Николай е поборник и именно защитник на тази вяра, защото още от
самото начало, от най-ранните векове на Църквата са се появили такива
лъжехристи като Арий и много други еретици, които са заблуждавали огромни части
от вярващия народ, като са ги учели, че Христос не е истински човек, че Той е
Бог истински, но не е бил истински човек и неговото човечество било само призрачно,
привидно и по този начин са отричали дори и истинските страдания на Христос, които е претърпял за нас на кръста.
Това за някой може би изглежда малко
като подробност, но всъщност това е същината на нашата вяра. Ние вярваме, че
Иисус Христос се е въплътил от Дух Светии и от Дева Мария, приел цялото човешко
естество, както казахме без греха, и по този начин едната личност на Иисус
Христос има две естества – Божествено и човешко. Това е учението, в което две
хилядолетия вярва Църквата, защото това е апостолското учение. Онова учение, което самите Св. Апостоли са преподали на
своите приемници. Това ще бъде и истинската вяра на Църквата през всички векове
и във вечността. И дори и днес ако се огледаме, всички онези, които са извън
Православието, именно против това учение, вървят и в своите лъжливи учения, и в
своите заблуждения отричат именно тази огромна истина на нашата вяра.
Ако погледнем много от еретическите учения,
всички тези секти, които днес можем да
срещнем на всякъде и евангелисти, и адвентисти, и много петдесетници и
яховисти, мормони, всичко онова, което тръгнало по целия свят, за да се бори
против истината. Всъщност се борят против тази истина на нашата вяра и се
опитват да заблудят мнозина, че Иисус Христос не е истински Бог или пък не е
истински човек и по този начин да откъснат огромно мнозинство от Тялото Христово –
от Църквата. Всъщност и мнозина окултисти от нашето съвремие, които за
съжаление намират много трибуни за своята изява.
Може да попадне човек и по
телевизионните канали, може да попадне човек по вестниците, по улиците, по
рекламите и къде ли не. Те проповядват и пропагандират своите измислени
вярвания. Днес може да вярват в
едно или в друго, но никога в истината.
Заради това братя и сестри, трябва да
бъдем много внимателни и да призоваваме и Св. Николай на помощ, като правило на
вярата да ни напътства със своите молитви, да познаваме добре вярата си, да
живеем вярата си ежедневно, ежечастно, винаги. Не само в неделя и на празник,
когато отидем в Църква или пък палим свещ, но тази вяра в Иисуса Христа, в Св.
Троица, във всичкото онова, на което Църквата ни учи, да бъде същината на нашия
живот и тази вяра да ни подтиква към всички онези добродетели, за които е
образец и Св. Николай - Кротостта, смирението,
въздържанието, милостта, любовта към ближния, защото ако нямаме тези добродетели
то напразна е вярата ни и тя само ще ни послужи за осъждане. Вярата ни трябва
да има дела, за да бъде жива вяра.
Така че спомняйки си днес и
празнувайки паметта на Св. Николай, нека да си спомняме винаги и за неговия
живот и наистина той да бъде учител на вярата и пример на всяка една
добродетелност, така че, така както той и мнозина светии вървейки по този път са
станали съсъди на Св. Дух още тук в този живот. Така и ние да се сподобим с
тази Божия благодат и милост следвайки пътя на евангелския добродетелен живот
да станем и ние обиталище на Дух Светии и да се подготвим още тук за вечния
живот, за вечната радост в Царството небесно, която по молитвите на Светителя
Николай, на Св. Богородица и на всички светии Бог да ни дарува, за да бъдем
заедно с тези, чиято памет така тържествено честваме, а в бъдещия век, във
вечността да се радваме заедно с тях пред нашия Господ Иисус Христос.
Поздравявам всички с името на Св.
Николай, с техния имен ден. Благодаря на всички, че дойдохте заедно да почетем
паметта на Св. Николай и нека, пак ще
кажа, неговите молитви да ни закрилят и с неговото благословение всички да си
отидем днес духовно радостни от Божия дом.
Божието благословение да бъде над
вас!
