"А след като
си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи
Младенеца и майка Му, и бягай в Египет...“ (Мт. 2:13)
Честито Рождество Христово! Честит светъл празник – Събор на Пресвета
Богородица! Днес, ден след Рождество, съборно, тоест заедно, в молитва, в
храма, всички ние – верни Богу християни славим с хвалебствени и благодарствени
песни Светата Майка Божия. Днес почитаме паметта и на Свети Йосиф Обручник –
обрекъл живота си на Светата Дева и Младенеца, почитаме и паметта на Св. Цар
Давид – славен родоначалник на Иисус Христос в плът и отбелязваме паметта на Св.
Яков, брат Господен – пръв епископ Йерусалимски.
Празнуваме паметта и на Св.
Свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски, пострадал за вярата си до смърт от
иконоборците, отбелязваме и живота и делото на Св. Преп. Никодим Тисмански или
още Видински – ревнител и защитник на Светото Православие в Македония, България
и Румъния, непоколебим в делото си монах, устоял на всички житейски атаки и изкушения,
особено при опита за насилствено налагане на католицизма от Людовик І Велики. Св.
Преп. Никодим бил възпитаник на Хилендарския манастир, близък на Св. Патр.
Евтимий Търновски. В Румъния създал и уредил 4 манастира и поставил началото на
румънската православна литература. Той остава запомнен и с делото си на духовен
строител, завършил живота си в пещера като отшелник и досега тачен от
македонци, сърби, румънци и българи светец.
Какво ни говори днешния празник, какво ни поучава Светата Православна
Църква с почитането на паметта на тези изброени светии? Отговорът е даден в
Литургийното Евангелие и Апостола – всички чухме и отново преживяхме събитията
след Рождество Христово, как Бог по чуден начин отново се намеси и чрез
поредица от събития помгна, предотврати злото и дори го обърна за добро. Но
винаги е важно какъв отговор получава Неговия зов. Така беше и когато Той избра
Светия чист съсъд – Девата, родена с чудо и живяла в храма, посветила живота си
в служение Богу, как Тя прие Благата Вест, също когато Й определи съпруг –
достоен, честен и верен – Светия Йосиф Обручник, приел непразната Мария, на
когото се явиха ангели в съновидения три пъти, за да избегне Младенеца смъртта,
приготвена от злия цар Ирод. Така и ние сме одарени с много чудеса, белези Бог
ни дава постоянно, защото всички знаем що е добро и истинно. Правим ли го
обаче? Следваме ли Бога? Изпълняваме ли волята Му? Колцина от нас имат тази
вяра, че след съновидение да грабнат съпругата си и невръстния си Син и да
тръгнат на рисковано пътешествие? Веднага, още през нощта? После, точно
започнали да уреждат живота си, да имат сърце да тръгнат обратно, пак след
подобен сън?
Нима на нас Бог не ни говори? Нима не разбираме думите Му? Дори без да имаме
съновидения и пророчества, имаме
Свещеното Писание, имаме въплътеното Слово, имаме напътствията на
духовниците, имаме житията на Светиите – за образец, път, вдъхновение, пример.
Нима нямаме, всеки от нас свой личен Ангел Хранител, който постоянно ни
пази, предотвратява страдание и гибел по пътя ни? И без да е нужно да ни казва
какво да правим, както на Йосиф, не вярваме ли, че ако ни боли или сме болни,
то е нищо в сравнение с това, което бихме изживели още тук без на Светия ни
Ангел закрила? Че това е за наше изправление и духовна полза, че ако не се
поправим ни чака вечното и неотменимо наказание в ада. Знаем как боли малко
изгорено на пръста ни, нали? А там грешниците горят целите, горят цяла вечност.
Нека се поправим и послушаме Бога!
Нима нямаме застъпничеството на безчет Светии и завета им, оставен за нас с
делата на живота им, с болката на мъченичеството им, с дръзновението на
изповедничеството им? Нима нашия живот е по-важен и пълен от техния, та не
смеем да отделим един час дневно от него за молитва – по малко сутрин и вечер,
по малко преди и след храна, нима нашите страдания са по-големи от тези на
Светите Изповедници и Мъченици, че да не можем да понесем чуждото бреме, да
премълчим болката, обидата или дори шамара, ако е заради вярата ни? Да направим
добро и да не търсим признание. Толкова ли е трудно?
Възлюбени в Христа Бога братя, ето как днешния празник ни учи какво е да
сме християни и как да живеем с делата на вярата си – както тези свети мъже –
Св. Йосиф Обручник, Св. Цар Давид, Св. Яков, Св. Евтимий, Св. Никодим – Божии
ревнители, всеки достойно изпълнил делото на живота си, някои от тях в света,
други като духовници, но всеки от тях пример за подражание на всеки
мъж-християнин.
Ето и Пресвета Богородица – майката на Бога
в плът, чиста, вярна, молитвеница, със своя покров запазваща ни от беди и
застъпница пред Бога за нас – тя е образец за всяка майка и жена-християнка,
нея славим днес с песни и молитви.
И колкото и да осъзнаваме своите слабости и несъвършенства, нека се
уповаваме Богу, на молитвите на Света Богородица и на Светиите, за да бъдем
насочвани в пътя си, да получим закрила и дръзновение, да опазим вярата и бъдем
истински християни и Божии чеда – Господни синове и дъщери. Нека се радваме и
се веселим за Рождеството Христово, за Събора на Пресвета Богородица и всеки
ден от живота си да държим в сърцата и умовете си с упование и вяра най-високия
идеал и пример за подражание в лицето на Светиите – хора като нас, но просияли
с вяра и дръзновение като Божии угодници, защото както Бог се роди в плът и по
всичко бе подобен на нас, освен в греха, така и ние можем да се стараем, всеки
ден, всеки миг, с всеки свой дъх и дело, мисъл и мечта, дума и обещание, за да
дадем и своя достоен отговор чрез живота
си. Амин!
Автор: Деян
Петров
