Още една година отмина от
календара на живота. Обикновено в края на всяка отиваща си година ние правим равносметка, за да си
вземем поука от грешките и да изживеем отново моментите, които са ни направили
щастливи. Запомняща се, емблематична, скандална или дори противоречива… Всеки
би изказал различно мнение, но за нас православните християни, тази година бе
важна, тъй като през нея се състояха не малко забележителни събития.
В първия ден на новата година,
Българският патриарх Неофит се обърна с новогодишно послание към цялото си
паство. Чрез него Светейшият глава на Българската православна църква поздрави
всички православни християни, вдъхвайки им нови сили и надежди за предстоящата
година.
На 10-ти януари се случи знаменателно
събитие. В Лопушанския манастир бе открита зазидана икона на повече от 320 г.,
иконата е на Пресвета Богородица с Богомладенеца, смятана за чудотворна.
Два дни по-късно,
избирателният събор на Неврокопска епархия посочи имената на двамата кандидати
за заемане на митрополитската катедра, след като няколко месеца по-рано (през ноември) тя бе овакантена от приснопаметния митрополит Натанаил. На 19-ти
януари бе избран и новият Неврокопски митрополит – Мелнишкият епископ Серафим,
който на 24-ти бе посрещнат от миряни на границата на епархията си. Датата 29-ти януари беше денят на посрещането на
новия митрополит в центъра на Неврокопска Епархия – гр. Гоце Делчев (
гр.Неврокоп).
Месец февруари беше също толкова
знаменателен. На 8-ми стана чудо, което разтърси целия свят, а за християните
беше светлина, която блестейки на Божия чертог, вдъхна нови сили и надежди. На
фона на гражданската война в Сирия, в женския манастир в гр.Саидная се случи
нещо наистина важно. Докато бунтовници обстрелваха светата обител, Св.Богородица
направи чудо… снарядът, който летял към
монашеското общежитие бил отблъснат от Божията Майка, която се явила на
небето в синя одежда и предпазила манастирът от поражения.
През март месец също предстояха важни събития. На 3-ти март България отбеляза своя национален празник, който бе увенчан с благословията на Българския църковен глава. Той отслужи панихида за загиналите през Руско-турската война, както и благодарствен молебен.
Между 6-ти и 8-ти март се състоя
синаксисът (събранието) на всички православни църковни глави в кв. Фенер, Истанбул. На това
съвещание се взеха важни постановления, най-главното от които бе за провеждане
на „Всеправославен събор” през 2016 г. Този синаксис подготви почвата за важни
събития в Православната Църква.
В
23-тия ден от месец март бе избран за Русенски митрополит Стобийският епископ
Наум. Русенската катедра беше заемана от
митрополита, който бе избран за Български патриарх – Неофит. След
интронизацията, епархията продължаваше да бъде под негово ръководство. Но след
около година бе избран нов митрополит, човек млад, със сили и потенциал за
развиване дейността както на епархията, така и на Църквата.
На 25-ти март в Софийската духовна
семинария настана истински духовен празник. В деня на Божието благовестие, след
св. Литургия се осъществи предаването на знамето от 12-ти на 11-ти клас. Чрез
тази традиция поколения семинаристи са предавали духът на богопознанието във
времето.
След шумните първи месеци на 2014-та
година предстоеше спокойният април, който беше озарен с Пасхалната светлина.
На 3-ти април се състоя
срещата на Българския патриарх Неофит с министъра на инвестиционното
проектиране Иван Данов. На нея се обсъдиха много важни теми, включително и тази
за строежа на нови български храмове.
20-ти април беше денят на
Пасха. Денят на Божията победа над смъртта, ознаменувана с Христовото
Възкресение. Ден на живота, който бива възроден от Самия Въплътил се Бог.
Празникът беше ознаменуван с богослужби по целия християнски свят, включително
и в патриаршеската катедрала св. Александър Невски, чрез отслужената св.
Литургия от патриарх Неофит.
След спокойния април се зададе
интересният май. Още на първия ден от месеца, в Троянския манастир бе въведен
новият игумен – Велички епископ Сионий. Минаха бурните месеци на скандали,
които разтърсиха светата обител и настана време за смяна на ръководството,
смяна която вещаеше нови промени с цел развитие на третия по големина манастир
в България.
На 10-ти май Българската
Патриаршия чества 61 години от възстановяването си в патриаршеско достойнство.
След 5 дни сайтът на Българската Патриаршия беше атакуван от проислямистки и
неоосманистки хакери, като отговор на вандалската проява на български
националисти върху „Джумая джамия” в гр. Пловдив, състояла се през месец февруари.
Въпреки всички междуетнически провокации, администраторите на сайта на
Българската православна църква подходиха подобаващо, изказвайки своето мнение и
повтаряйки Господните слова: “Постъпвайте като чеда на светлината, защото
плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина” (Еф. 5:8,9).
На 23-ти май се
осъществи визитата на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в Русия,
където той се срещна с главата на Руската православна църква.
Май месец отмина и дойде
ред на летния юни. На 17-ти юни бе осветен нов български православен храм в гр.
Дес Плейнс, щата Илинойс, САЩ от Негово високо преосвещенство дядо Йосиф,
митрополит на САЩ, Канада и Австралия.
През същият месец се
случи голяма трагедия, поставила нацията ни в трудно положение – варненският
кв. Аспарухово бе наводнен и мнозина пострадаха. На 23-ти юни дядо Йоан,
Варненския и Великопреславски митрополит отслужи панихида за загиналите.
Църквата изрази своята съпричастност към националната трагедия, отправяйки апел
към народа и стартирайки дарителска кампания за пострадалите.
На 22-ри юни бе въведен
новия игумен на втория по-големина манастир в България – Бачковския. За нов
водител на братството бе избран архимандрит Симон, дългогодишен събрат от
манастира.
На 9-ти юли се навърши една година от кончината на приснопаметния
митрополит Кирил. Годишнината бе отбелязана със заупокойна св. Литургия в гр.
Варна. Службата бе предстоявана от новия Варненски митрополит Йоан.
През месец август лятото
вървеше спокойно. В първите дни на Богородичния пост се състоя поклоническото
пътуване от гр. София до Рилския манастир. По този начин поклонниците
възпоменаха делото на преместване мощите на св.Йоан Рилски от София в Рилската
света обител през 1469 г. На 15-ти август в катедралния храм св.Александър Невски
бе отслужен молебен за пострадалите от бедствията от негово преосвещенство
Тивериополският епископ Тихон. А на 14-ти август с благословията на Негово
Светейшество Българския патриарх Неофит и чрез инициативата на Негово
Преосвещенство Велички епископ Сионий, бе оповестено, че финансовите средства,
които се съберат пред чудотворната икона на св. Богородица от Троянския
манастир ще бъдат дарени за пострадалите от наводненията в гр. Мизия.
След слънчевия август
идваше есенния месец септември. Той беше изпълнен с нови събития важни за
нашата Църква.
Между 8-ми и 14-ти
септември се състоя „Седмица на православната книга” в гр. Варна по случай 1150
години християнска култура в България.
На Кръстовден (14-ти септември) започна учебната година в Софийската
духовна семинария, а на следващия ден и в Пловдивската духовна семинария. Така
през месец септември новата учебна година започна, обогатявайки учениците с
нови теоретични и практични знания в сферата на богословието.
Месец октомври беше също
изпълнен с важни събития. Още в първия ден на месеца за Агатополски епископ бе
избран архимандрит Йеротей, игумен на Поморийския манастир. Същия ден и в
Богословския факултет към Софийския университет започна учебната година.
На 3-ти октомври представителите на светската и духовната власт се
помолиха в столичния храм св. Неделя за загиналите в трагедията при с. Горни
Лом.
6-ти октомври бе денят, в който България честваше 1000 години от смъртта
на своя велик владетел – цар Самуил. Българският църковен глава отслужи
панихида за заупокой на загиналия владетел, който преди хилядолетие предал Богу
духа си. Същият ден бе положен и първият камък за паметник на цар Самуил, чрез
отслужен водосвет от Негово преосвещенство Браницки епископ Григорий, в
присъствието на високопоставени лица от държавната власт.
Два дни по-късно, на 8-ми октомври бе връчен актът за собственост на
патриаршеската катедрала Св. Александър Невски, на патриарх Неофит. Така
най-сетне след дълги години на неуредици, държавната власт призна собствеността
на Църквата върху най-големия православен храм в България.
На 10-ти октомври Неврокопска епархия отбеляза тържествено своята 120
годишнина под ръководителството на своя нов митрополит – дядо Серафим.
19-ти октомври е празникът и на Софийската Духовна Семинария, който бе
увенчан от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит. На празника
присъства и министърът на образованието.
На 25-ти октомври се състоя освещаването на храма, посветен на Въведение
на св. Богородица, който се намира в долното ниво на новата катедрала „Св. св.
Кирил и Методий“, гр. Ловеч при свещенослужението на Негово
Високопреосвещенство Ловчанския митрополит
Гавриил.
Ноември месец започна с
отбелязване на двегодишнината от кончината на приснопаметния патриарх Максим, на 6-тия ден от месеца. Тя
бе отбелязана в Троянската света обител, в присъствието на Българския патриарх
Неофит.
На 16 ноември се навърши една година от кончината на Неврокопския
митрополит Натанаил. Годишнината бе отбелязана в гр. Гоце Делчев, където
синодални архиереи начело с Митрополит Серафим отслужиха заупокойна св.
Литургия за приснопаметния митрополит.
На 23-ти ноември патриаршеската катедрала „Св.Александър Невски” навърши
своя 90 годишен юбилей. А на 26-ти, в деня на св. Климент Охридски,
Богословският факултет чества своя патронен празник, спомняйки си и
съпреживявайки отново паметта на Охридския светилник.
На 28-ми ноември Св.Синод на свое заседание реши да хиротониса за
епископ архимандрит Дионисий, решение, което в последствие доведе до
скандализиране на православните християни в страната.
Най-накрая дойде и
декември месец. В първия ден от месеца Руското подворие в София, храмът „Св.
Николай Чудотворец”, отпразнува своята 100 годишнина, а на празничната служба
присъства и Българският патриарх Неофит.
На 9-ти декември Негово Светейшество Патриарх Неофит оттегли предложението си архим. Дионисий да
стане негов викарен епископ. Св. Синод прие молбата на патриарха и отмени
решението си за хиротонисване на архимандрит Дионисий в чин на епископ. Поради
силния отпор на миряните, които заедно с не малко духовници заявиха, че архим.
Дионисий е недостоен да носи званието и чина на епископството. Членовете на
Синода решиха да отложат решението с цел мир и съгласие в Църквата.
На 12-ти декември Българският патриарх Неофит, заедно с членове на
Св.Синод посети БАН. На важната среща се реши да се укрепят връзките между
научните и църковните среди, за да се създаде почва за ново културно-просветно
възраждане на нацията.
В 14-тия ден от месец декември бе отслужена патриаршеска богослужба в
манастира „Св. Кирик и Юлита”, Пловдивска епархия. Поводът бе връщането на Светата
обител на Църквата и последвалото го обновление.
На 25-ти декември, в деня на Христовото Рождество бе отслужена св.
Литургия в патриаршеския катедрален храм при молитвеното водителство на Негово
Светейшество. Денят на Христовото Боговъплъщение бе ознаменуван от служби по
целия християнски свят в Божиите храмове. А Рождественската светлина озари
сърцата на христовите раби по цял свят. По случай Господния празник в цялата
страна се състояха празнични концерти, както и благотворителни събирания към енорийските
храмове.
2014 година приключи и с
какво ни обогати тя? Всеки би изразил различни впечатления, по начина, по който
е изживял годината. Но за нас православните християни от паството на
Българската православна църква тя ще се запомни с много радости и не малко
горчилки, с годишни чествания и важни събития.
Годината отминава и идва нова, но въпреки всичко трябва да знаем, че ако
бъдем с Христа Разпнатия, със Самия Бог, Който дойде, за да ни спаси, то всички
години от календара на живота ни ще преминат оползотворени, давайки добрия си
плод като залог за вечен живот в Бога.
Автор: Войден Божков
