На 13-ти януари се навършват 22 години от блажената кончина на видния български йерей, богослов и духовен писател, поет, душеловител и творец, оставил изключително богато и вдъхновено духовно наследство - Архимандрит Серафим Алексиев. Той е роден през 1912 г. в Горно Броди Серско (Македония) със светско име Стоян Георгиев Алексиев. След години на учение в Софийската Духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн (Швейцария), преподава в продължение на десетилетия в Пловдивската и Софийската Духовни семинарии, а от 1960 до 1969 г. - и в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие.
През 1940 г. приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 г. е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Св. Синод в София.
Поради несъгласие с календарната промяна и с членуването на Българската православна църква в Световния Съвет на църквите (ССЦ), през 1969 г. архим. Серафим преустановява преподавателската си дейност и се оттегля в манастира "Покров Богодородичен" в кв. Княжево край София. В него той остава до края на живота си, като продължава пастирската си дейност и създава още много трудове.
На 13 януари 1993 година архим. Серафим предава Богу дух.
Публикуваме и някои от неговите незабравими творби:
Архимандрит Серафим е автор и на:
Нашата вяра" (катехизис),
"Нашата надежда" (беседи върху Блаженствата) и
"Нашата любов" (беседи върху десетте Божии заповеди), както и брошури на духовно-нравствени теми:
"Гордост и смирение",
"Вражда и помирение",
"Смисълът на страданията",
"Самозваните съдници",
"Болна и здрава мистика",
"Забравеното лекарство",
"Нашата молитва",
"Живот след живота",
"Оптинските старци" и др.
Страданията са лекарство
Страданията са горчиво лекарство с благи последствия. Те лекуват разните ни грехове, особено гордостта, и ни смиряват. Когато лекарят цери болният, той не му дава сладки лакомства, а горчиви лекарства. Ако болният е разумен, приема с благодарност и без ропот тия горчиви лекарства, знаейки, че те ще го изцерят. Само неразумните деца се мръщят и не искат да пият спасителните лекарства, защото горчели на езика им.! Колко много приличаме ние на тези неразумни деца, когато роптаем против страданията и скърбите, които Бог ни праща! Ние трябва да си спомняме в минути на най-тежки скърби за праведния Иов, който невинно е страдал и въпреки това геройски е понесъл всички нещастия, които се струпвали на главата му, без да пороптае или похули Бога. Той загубил и имота си, и стадата си, и слугите си, и децата си. Една след друга му съобщавали страшните новини за връхлетелите го нещастия. И при всяка кобна вест той повтарял само чудните думи: "Господ даде, Господ взе; ( както бе угодно Господу, тъй и стана ) да бъде благословено името Господне!" Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога (Иов. 1:21-22 ).
Из "Смисълът на страданията"
Бог за прости архим. Серафим Алексиев!
