„Какво да сторя, за да
наследя живот вечен?” Така започва днешното евангелско четиво...
Няма да ви преразказвам
откъса, може да го прочетете в евангелието според Св. Лука в 18-та глава от
18-ти до 27-ми стих. Там се говори за това, че по-лесно би било камила да мине
през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие.
Евангелието започва с „И
някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя
живот вечен?”, защото малко по-преди това Иисус бе казал, че „който не приеме царството Божие като
дете, няма да влезе в него”.
Когато прочетох тези думи се сетих за едно нещо, което ми се случи
неотдавна. Бях в едно училище в час по „Религия”, учителката беше дала на
децата за домашно да напишат как биха помогнали на слепец. Всяко от децата
даваше много интересни отговори, но едно от тях ме изуми.
На въпроса как би помогнало на слепец, то отговори: „Бих помогнал на един
сляп човек, като му помогна да премине улицата. Ако можех, щях да му подаря
куче водач, но ако беше възможно, щях да му дам очите си”...
След това изказване в стаята настана мълчание, а в погледите на учителката
и останалите студенти се четеше изненада. Останалите деца, съученици на това
10-годишно момче не реагираха особено, а и защо да реагират, та това е толкова
естествено и нормално... за децата.
Днес е повече от нужно да станем като деца, да приемем живота не като
състезание, а като игра, защото и без това сме се взели твърде насериозно.
Всеки тича, тормози се, нервира се, ядосва се на себе си и близките си,
прехвърля агресията си на околните и малко по малко забравя да бъде
човек... истински човек.
„Какво да сторя, за да
наследя живот вечен?” Дай си очите, дай си сърцето, дай душата си за своя
ближен, за приятеля си, за врага си. Дай себе си и покажи, че „няма по-голяма
любов от тази, да отдадеш душата си за
своите приятели”.
Онова дете не беше чело
Евангелието, не беше чело и този откъс от днешната неделя, но го знае, живее
го, мисли го. „Още едно ти не
достига”, казва Христос на богаташа, „всичко, що имаш, продай и раздай на
сиромаси, и ще имаш съкровище на небето”, не само имот, пари, дрехи, скъпоценности...
Не само това!
Св. Исаак Сириец казва, че е трудно да се съгласува любовта с богатството,
защото този, който обича своя ближен, раздава безусловно всичко, което има -
такава е любовта по своята природа. А без истинска, безусловна, искрена любов и
грижа към ближния, който може да ни бъде и приятел, не можем да влезем в
Царството Божие.
Ако искаме да имаме вечен живот трябва да отдадем себе си на всички, да се
раздадем, да помагаме, така че не само ние ще се спасим, а ще помогнем да се
спасят и другите около нас.
Преди няколко дни написах във Facebook, че „Приятелството е най-големият дар
за човека”. Доста мои приятели се включиха в коментарите, а някои ми писаха и
на лични съобщения. Но един цитат, написан като коментар ме порази: „Ще те
изтърпя като кръст, ще те отнеса до Царството Божие, независимо дали искаш
това, или не, дали си добър или лош - ще те взема на плещите си, ще те предам
на Господа и ще кажа: Господи, този човек го носих през целия си живот, защото
щях да скърбя, ако беше погинал. Ето го сега, прости му и Ти заради това, че и
аз му простих...”
Ето това трябва да правим, за да наследим живот вечен – да се носим към
Царството Божие и да сме готови и душите си да дадем, за да се спасят
другите...
Автор: Ангел Карадаков
