28 януари 2015 г.

Позиция относно порнографията

Порнографията се маскира като нещо нереално, виртуално, нещо, което е нечия собствена лична работа, нещо, което никого не наранява. Нашата култура разсъждава така – свободни сме да правим каквото си искаме, стига никого да не нараняваме.

Според проучвания, почти една трета от православните младежи не са сигурни дали порнографията е правилна или не. Почти същият брой от тези младежи не са сигурни дали извънбрачния секс е правилен или не. Това е много показателно по две причини. Първо, младежите, които не са сигурни дали извънбрачния секс е правилен, също така не са сигурни и за порнографията. И второ – докато позицията на Църквата е ясна – извънбрачният секс и порнографията са неправилни – тя (Църквата) трябва да обясни още по-добре защо това не е правилно. В тази кратка статия искам да отстъпя от използването на думите „правилно“ и „лошо“. Все пак Христос не се въплъти, за да ни остави закони и законодателство.  При греховете няма правилно и неправилно, просто защото някой е издал закон. Вместо това, аз бих искал да говоря за нещата, които са  добри за теб или са лоши (неподходящи) за теб.

Църквата ни учи, че сексуалната близост е важна част от тайнството на брака: в него сексуалната близост заема своето правилно място; тя помага на двамата да станат едно и само в брака тя изпълнява всичките си функции – от изразяването на любовта и отдадеността до създаването заедно с Бог на деца, които да продължат човешкия род. Бракът е тайнство с „основната и върховна цел за духовно и и морално усъвършенстване на съпрузите.“ Както при всяко тайнство, това е което е сакрално, не трябва да се използва за профани цели. Представете си, че свещеникът организира парти в светия Олтар и в неделя, преди св. Литургия, събере боклуците, а после отслужва св. Литургия.  Или пък използва потира да си пие кафето от него, а в Неделя в него са Тялото и Кръвта Христови. Дори без да се замисляме за нас е ясно, че това е богохулство. И същото важи за нашите тела. Апостол Павел ни учи, „че тялото ви е храм на Духа Светаго“ (1Кор. 6:19) и че принадлежи на нашият съпруг/съпруга, за да се изпълни тайнството на брака. (вж. 1Кор. 7 гл.) независимо дали сме венчани сега или някой ден това ще се случи. Представете си любовта  ви като чаша пълна до ръба, чието съдържание, цялото ѝ съдържание, искате да дадете на вашия възлюбен. Ако започнете да се блъскате с хората по пътя или пък им позволявате да отнемат от съдържанието на чашата, то тогава няма да е възможно да запазите пълнотата на любовта си и ще дадете на вашия възлюбен чаша наполовина празна, ако не изцяло недостойна да встъпи в тайнство.
Всичко казано до момента може да се отнесе към извънбрачния секс. Но какво да кажем за порнографията? Порнографията е също толкова лоша, колкото извънбрачния секс, но по-опасна. Когато човек извършва сексуален акт с друг човек и двамата са наясно, че те дават част от себе си. И колкото повече партньори има човек, толкова повече той се разкъсва. Порнографията се маскира като нещо нереално, виртуално, нещо което е нечия собствена лична работа, нещо което никого не наранява. Нашата култура разсъждава така – свободни сме да правим каквото си искаме, стига никого да не нараняваме.  Нека се вслушаме в този съвет, но само ако приемем, че под  „някого“ разбираме и самите себе си. Нека се уверим, че това което правим не ни наранява физически или духовно.
Христос казва: „...всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Мат. 5:28). Причината, поради която Христос изравнява похотливите погледи (самата дефиниция за порнография) и прелюбодеянието (физическият акт), е че ние не сме торби пълни с различни, несвързани помежду си части – тяло, ум, душа, воля и т.н., а ние сме цялостни и вътрешно свързани същества. Ако ни заболи зъб, нашият ум може да стане раздразнителен, и ако нашият ум е неспокоен, цялото ни тяло може да страда. Затова и когато допуснем порнографията да навлезе в нашите очи и ум, цялото ни същество е засегнато. „Виртуалният“ грях на порнографията много често води до физическа мастурбация. И веднъж след като нещо е видяно, то после не може да бъде отвидяно, набива се в ума, в паметта, в подсъзнанието.  Не бихме искали да споделяме нашият съпруг/а и нашият брак с цял автобус, натоварен с порно актьори и актриси. Но в реалността това се случва, когато нашите умове са замърсени с порнография и ние влезем в тайнството на брака, водейки с нас всички тези „пътници“.  На второ четене,  порно „актьорите“ и „актрисите“ изпълняват сексуални  актове за пари, което пък по дефиниция си е чисто и просто проституция. Апостол Павел казва: „...който се съединява с блудница, става едно тяло с нея..“ (1Кор. 6:16). Това са много силни думи. Това значи, че когато извършваме прелюбодеяние в сърцето т.е. гледаме порнография, тогава ние ставаме едно с тази проститутка, вместо да станем едно с нашите съпрузи. Това е разрушително не само за тайнството на брака, но и за нашите души: с колко проститутки може човек да стане едно, преди душата му напълно да се счупи, повреди, разбие и замърси?

Начини да се борим с порнографията:

1. Избягвайте тези телевизионни предавания, филми, списания  и сайтове, които възбуждат сексуалните страсти. По-лесно е да се борим с греха докато е малък червей, отколкото да се борим с него, когато стане огнедишащ  дракон.

2. Не подценявайте бруталната сила на сексуалното желание. Хората са убивали и са умирали под въздействието на сексуалната страст. Не си играйте с огън, защото рискувате да се изгорите.

3. Помнете, че демоните, включително и тези на похотта най-добре се държат далеч чрез молитва и пост. Молете се често и молете Бог за помощ. Пазете истинския пост, не веганска диета.

4. Дръжте очите си и ума си в нашия Спасител и Неговата Пречиста Майка. Ако прекарвате време пред компютъра или гледате телевизия сложете икона до екрана. Ако гледате екрана и гледате очите на Христос и се почувствате засрамен или некомфортно, тогава нещо не е наред с това, което гледате. Направете нещо по въпроса! (Има бутон за изключване на всяко устройство).

5. Потърсете оздравяване в покаянието. Веднъж след като нещо е видяно, то не може да бъде отвидяно после. Но Бог може да излекува и възстанови душата. Запомнете: покаянието не значи да се чувстваш лошо за нещо. То е твърдо намерение да се отвърнеш от греха и да се обърнеш към Бог. Покаянието значи решение да се бориш с греха, а не просто да се чувстваш лошо, че си го извършил.  Покаянието е тайнство на помиряване с Бог, а не формално пледиране за виновност пред някакъв небесен съд.

Автор: свещ. Сергей Свешников

Превод: Божин Дончев


Източник: http://www.pravmir.com/
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.