Порнографията се маскира като нещо нереално, виртуално,
нещо, което е нечия собствена лична работа, нещо, което никого не наранява.
Нашата култура разсъждава така – свободни сме да правим каквото си искаме,
стига никого да не нараняваме.
Според
проучвания, почти една трета от православните младежи не са сигурни дали
порнографията е правилна или не. Почти същият брой от тези младежи не са
сигурни дали извънбрачния секс е правилен или не. Това е много показателно по
две причини. Първо, младежите, които не са сигурни дали извънбрачния секс е
правилен, също така не са сигурни и за порнографията. И второ – докато
позицията на Църквата е ясна – извънбрачният секс и порнографията са неправилни
– тя (Църквата) трябва да обясни още по-добре защо това не е правилно. В тази
кратка статия искам да отстъпя от използването на думите „правилно“ и „лошо“.
Все пак Христос не се въплъти, за да ни остави закони и законодателство. При греховете няма правилно и неправилно,
просто защото някой е издал закон. Вместо това, аз бих искал да говоря за
нещата, които са добри за теб или са
лоши (неподходящи) за теб.
Църквата
ни учи, че сексуалната близост е важна част от тайнството на брака: в него
сексуалната близост заема своето правилно място; тя помага на двамата да станат
едно и само в брака тя изпълнява всичките си функции – от изразяването на
любовта и отдадеността до създаването заедно с Бог на деца, които да продължат
човешкия род. Бракът е тайнство с „основната и върховна цел за духовно и и
морално усъвършенстване на съпрузите.“ Както при всяко тайнство, това е което е
сакрално, не трябва да се използва за профани цели. Представете си, че свещеникът
организира парти в светия Олтар и в неделя, преди св. Литургия, събере боклуците,
а после отслужва св. Литургия. Или пък
използва потира да си пие кафето от него, а в Неделя в него са Тялото и Кръвта
Христови. Дори без да се замисляме за нас е ясно, че това е богохулство. И
същото важи за нашите тела. Апостол Павел ни учи, „че тялото ви е храм на Духа
Светаго“ (1Кор. 6:19) и че принадлежи на нашият съпруг/съпруга, за да се
изпълни тайнството на брака. (вж. 1Кор. 7 гл.) независимо дали сме венчани сега
или някой ден това ще се случи. Представете си любовта ви като чаша пълна до ръба, чието съдържание,
цялото ѝ съдържание, искате да дадете на вашия възлюбен. Ако започнете да се
блъскате с хората по пътя или пък им позволявате да отнемат от съдържанието на
чашата, то тогава няма да е възможно да запазите пълнотата на любовта си и ще
дадете на вашия възлюбен чаша наполовина празна, ако не изцяло недостойна да
встъпи в тайнство.
Всичко
казано до момента може да се отнесе към извънбрачния секс. Но какво да кажем за
порнографията? Порнографията е също толкова лоша, колкото извънбрачния секс, но
по-опасна. Когато човек извършва сексуален акт с друг човек и двамата са
наясно, че те дават част от себе си. И колкото повече партньори има човек,
толкова повече той се разкъсва. Порнографията се маскира като нещо нереално,
виртуално, нещо което е нечия собствена лична работа, нещо което никого не
наранява. Нашата култура разсъждава така – свободни сме да правим каквото си
искаме, стига никого да не нараняваме.
Нека се вслушаме в този съвет, но само ако приемем, че под „някого“ разбираме и самите себе си. Нека се уверим, че това което правим не ни
наранява физически или духовно.
Христос казва:
„...всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в
сърцето си.“ (Мат. 5:28). Причината, поради която Христос изравнява похотливите
погледи (самата дефиниция за порнография) и прелюбодеянието (физическият акт),
е че ние не сме торби пълни с различни, несвързани помежду си части – тяло, ум,
душа, воля и т.н., а ние сме цялостни и вътрешно свързани същества. Ако ни
заболи зъб, нашият ум може да стане раздразнителен, и ако нашият ум е
неспокоен, цялото ни тяло може да страда. Затова и когато допуснем
порнографията да навлезе в нашите очи и ум, цялото ни същество е засегнато.
„Виртуалният“ грях на порнографията много често води до физическа мастурбация.
И веднъж след като нещо е видяно, то после не може да бъде отвидяно, набива се
в ума, в паметта, в подсъзнанието. Не
бихме искали да споделяме нашият съпруг/а и нашият брак с цял автобус,
натоварен с порно актьори и актриси. Но в реалността това се случва, когато
нашите умове са замърсени с порнография и ние влезем в тайнството на брака,
водейки с нас всички тези „пътници“. На
второ четене, порно „актьорите“ и
„актрисите“ изпълняват сексуални актове
за пари, което пък по дефиниция си е чисто и просто проституция. Апостол Павел
казва: „...който се съединява с блудница, става едно тяло с нея..“ (1Кор.
6:16). Това са много силни думи. Това значи, че когато извършваме прелюбодеяние
в сърцето т.е. гледаме порнография, тогава ние ставаме едно с тази проститутка,
вместо да станем едно с нашите съпрузи. Това е разрушително не само за
тайнството на брака, но и за нашите души: с колко проститутки може човек да стане
едно, преди душата му напълно да се счупи, повреди, разбие и замърси?
Начини да се борим с
порнографията:
1. Избягвайте тези телевизионни
предавания, филми, списания и сайтове,
които възбуждат сексуалните страсти. По-лесно е да се борим с греха докато е
малък червей, отколкото да се борим с него, когато стане огнедишащ дракон.
2. Не подценявайте
бруталната сила на сексуалното желание. Хората са убивали и са умирали под
въздействието на сексуалната страст. Не си играйте с огън, защото рискувате да
се изгорите.
3. Помнете, че
демоните, включително и тези на похотта най-добре се държат далеч чрез молитва
и пост. Молете се често и молете Бог за помощ. Пазете истинския пост, не
веганска диета.
4. Дръжте очите си и
ума си в нашия Спасител и Неговата Пречиста Майка. Ако прекарвате време пред
компютъра или гледате телевизия сложете икона до екрана. Ако гледате екрана и
гледате очите на Христос и се почувствате засрамен или некомфортно, тогава нещо
не е наред с това, което гледате. Направете нещо по въпроса! (Има бутон за
изключване на всяко устройство).
5. Потърсете
оздравяване в покаянието. Веднъж след като нещо е видяно, то не може да бъде
отвидяно после. Но Бог може да излекува и възстанови душата. Запомнете:
покаянието не значи да се чувстваш лошо за нещо. То е твърдо намерение да се
отвърнеш от греха и да се обърнеш към Бог. Покаянието значи решение да се бориш
с греха, а не просто да се чувстваш лошо, че си го извършил. Покаянието е тайнство на помиряване с Бог, а не
формално пледиране за виновност пред някакъв небесен съд.
Превод: Божин Дончев
Източник:
http://www.pravmir.com/
