„Представителите
на Свято-Георгиевската енория в Солт-Лейк-Сити (Западно-Американска епархия на
Руската Православна Задгранична Църква) начело със своя настоятел, свещеник
Михаил ван Опщал, подписаха документи, уреждащи покупката на участък земя за
построяване на първия руски православен храм в този град и в щата Юта.
Тази
кратка бележка има своето продължение. За свещеник Михаил съвсем неотдавна ми
разказаха московските ми приятели, които добре го познават и неотдавна са се
върнали от Америка.
Седим
в уютната кухня, пием чай. И разбира се, ми се иска да му задам много въпроси.
‒
Впечатленията Ви от Америка?
Срещи с интересни хора?
‒
Е, какво... Мога да
разкажа...
Главата
на семейството за минута се замисля.
‒
Ето, например мога да ти
разкажа за един човек. Интересен младеж... Свещеник Майкъл. Михаил. Впрочем,
когато се запознахме, той не беше свещеник. Какъв беше? Той беше просто
професор по математика. На 29 години. Професор по математика в университета в
Солт-Лейк-Сити. Как толкова рано е станал професор? Много умен!
Жена
му е полуирландка, полукитайка, нещо типично за Америка. Красавица! От
православно семейство. Бащата е професор, православен. Самият Майкъл е
обикновен американец, от протестантско семейство. Бил студент в Сиатъл, след
това учил аспирантура. Запознал се с бъдещата си жена, която бащата възпитавал
в духа на Православието.
И
Майкъл се заинтересувал: какво е това Православие? Заел се да изучава
православната вяра с прецизността и педантичността на математик. Какво станало
в душата му – между него и Бога – ние не знаем. Но с точност знаем, че Господ
го призовал – властно и нежно. Защото по-нататъшните събития без такъв Божи призив
и благословение едва ли биха били възможни.
Майкъл
започнал да ходи в православния храм на светителя Николай Чудотворец в Сиатъл.
Като начало научил руски език – за да разбира всичко там. След това
църковнославянски. Службите в храма се водят на английски и църковнославянски,
предложили му да носи послушанието на четец. Четецът Майкъл започнал да чете
светите отци и детайлно изучил светоотеческата литература. Той се занимавал с
това така, както се занимавал с математика в своята работа. Така, но все пак не
съвсем. „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах”.
Младият
професор по математика бива преместен в Солт-Лейк-Сити, а православен храм в
града няма. И тогава той започва да събира хора около себе си, за да създаде
мисия – православна енория. Ти разбираш ли какво значи това?! Не, не
разбираш... Представи си, че ето, ние с теб сега седим тук, в кухнята, и даже
не сами – а трима. И ето, решили сме да създадем своя енория и да построим
храм. Как мислиш: лесно ли би ни било?! Хората биха ли тръгнали след нас?! А
след него тръгнали! Знаеш ли защо? Защото на него почивала Божията благодат!
Помогни му, Господи, да я запази, да запази тази ревност и да я пренесе през
годините и изпитанията!
Майкъл
намерил помещение в малка къща в покрайнините на града. Там събрал хора. Той
събрал всички руснаци, всички православни. Не зная как направил това. Но хората
започнали да идват тук. Ние с жена ми също дойдохме тук. Тя започна да пее в
хора, на клира, който Майкъл ръководеше. Той устройваше спявки у дома. Те
нямаха никакви пари. Събираха грошове за трапеза. И Господ ги благославяше –
това напомняше седемте хляба на огромно множество народ, защото всичко стигаше
за всички.
Американецът
Майкъл – и това е най-поразителното – по дух се оказа най-руският от всички
присъстващи там. От една страна, педант, професор по математика, който успял
точно да организира всичко, прецизно да се погрижи за детайлите. От друга
страна, той обичаше всичко това: светоотеческата литература,
църковнославянския, православната вяра и молитвата, общите трапези, обичаше и
сам да пече пирожки и да угощава с тях всички енориаши. Той дори посети Оптина пустиня.
Идваха
все повече и повече хора. За тази група, по-точно – вече община, узнаха, тук
започна от време на време да идва свещеник от Сиатъл, от Сан Франциско. Не само
руската, но и американската земя се пълни със слухове – и ето, слухът за тях
достигна до архиепископ Кирил от Сан Франциско.
Майкъл
бил ръкоположен за дякон, а след това за свещеник. И той стана свещеник Михаил.
Без никакво образование. Но той сам можеше да научи всички. Беше гениален.
 |
| Храм "Св. Георги Победоносес", Солт-Лейк-Сити, щат Юта, САЩ |
И
ето, те намерили пари за строителство на храм. Цял храм! От нулата! В това има
мистика... Самият той не е богат човек... Просто има ентусиазъм, енергия...
Такава ревност. Ние се запознахме с него още когато беше четец – и всичко
ставаше пред очите ни. Той говореше руски прекрасно, с лек акцент, подобен на
прибалтийския. Има такива американци...
Това
е все едно аз сега да оставя всичко – високоплатена работа и свързаните с нея
гаранции и, както Христос им казал: „Не вземайте нищо за из път: нито тояга,
нито сребро, нито мед в поясите си, нито хляб, нито две дрехи...”
Той
сякаш е човек, който изцяло се предава в Божиите ръце – и излиза през нощта, в
студа, без куфар, без пари, без запаси от храна... Разбираш ли?
* * *
 |
| Свещеник Михаил ван Опщал |
Този
разказ се запечата в душата ми и ми се прииска да запозная читателите с отец Михаил.
Аз
реших да разпитам самия протойерей Михаил за това как е успял да събере енория
и да построи храм. Написах му писмо. И получих отговор след няколко часа. Отец
Михаил любезно се съгласи да побеседва с мен и да отговори на въпросите ми.
‒
Разкажете, моля Ви, кое
изигра решаваща роля за Вашето обръщане към Православието?
‒
Имах двама професори в
колежа – единият протестант, другият католик. Колкото и да е удивително, именно
те ме „направиха” православен.
Протестантът
беше професор по църковна история. Той ми разказа за светителя Йоан Златоуст и
неговата Литургия. Просто ме потресе това, че древното християнство е живо.
Католикът
ни даваше да четем книги на (сега митрополит) Калистос (Уеър) за Православието.
Аз ги прочетох и още веднъж бях потресен. Нали преди смятах, че тази вяра вече
не съществува на земята.
Романите
на Достоевски също оказаха голямо въздействие върху мен.
Но
всичко това оставаше само на теория – до момента, в който отворих вратите на
Свято-Николаевския катедрален храм в Сиатъл. Никога няма да забравя това
впечатление. Точно както светия равноапостолен княз Владимир в храма „Света
София” в Константинопол. Аз наистина не знаех: къде се намирам? На небето, или
на земята?
‒
Имате ли любим православен
светия?
‒
Когато учех аспирантура,
прочетох и житието на преподобния Антоний Велики. Мислех и за това да взема
неговото име в кръщението. Когато ни се роди син, всичко беше ясно. Той ще бъде
Антоний.
До
днес любимото ми четиво (като изключим Свещеното Писание) е Древният Патерик.
Древен, а МНОГО съвременен...
Впрочем,
първият ми приятел в Православната Църква ми даде житието на един светия, за да
го прочета... Кой светия? Свети Георги Победоносец, небесния покровител на
храма, в който сега служа...
‒
Трудно ли беше да съберете
енория и да построите храм?
‒
Не зная кое е трудно и кое
не е трудно. Ако ни е леко на земята – ще ни бъде трудно на онзи свят. И така,
какво значение имат временните трудности?
‒
Разкажете, моля Ви, някакви
интересни факти за вашата енория.
‒
Енорията винаги е готова да
помогне. Обявих, че при нас ще има конгрес на младежите, и всички започнаха да
готвят обеди и т. н. Енорията е много гостоприемна.
 |
| Свещеник Михаил ван Опщал със семейството си. |
‒
Какво бихте искали да
пожелаете на читателите?
‒
Бих им пожелал всички
православни да се запознаят по-дълбоко със своята вяра. Да четат Библията – и
да си задават въпроси. Да четат догматическото богословие (може би, книгата на
протопрезвитер Михаил Помазански) – знанието за Бога ни дава радост и духовен
живот.
Да
знаят с точност какво означават всички членове на Символа на вярата. Нали това
знание за вярата ни освобождава от тъгата. Когато не познаваме своята вяра и
мислим, че тя е само система от предписания – ние не сме свободни. А Христос е
казал: „Ще познаете истината, и истината ще ви направи
свободни”.
Със
свещеник Михаил ван Опщал беседва Олга Рожньова, интервюто е направено са сайта Православие ру.
Източник: www.pravoslavie.ru.
Превод:
Татяна Филева
