2 март 2015 г.

Църквата и Дънов

От няколко години се заговори за Дънов и неговото учение. Изнесоха се в пресата множество факти на голямо падение, разтуряне на добри семейства и даже посягане на живота си от отчаяни последователи на тъй наречения „учител“. До сега, обаче, властта – светска и духовна – не направи нищо за премахване на това зло. И това лято пак дъновистите се опитаха да устроят своя традиционен събор в Търново... Търновци, обаче, достойно защитиха родната Църква, като забраниха проектирания сектантски събор. Но в столицата се състоя съборът на дъновистите. Последните, необозпокоявани от никого, свободно вършеха своето кощунствено дело. А с това се насърчава делото на антихриста Дънов и неговите последователи.  Необезпокоявани от никого, те в това съзират може би и и благоволение към тях, като се засилва манията им, че учението им е право, че Дънов е прероден Иисус и че сектата им ще залее света.

          И аз, ако се залавям да пиша нещо по Дъновото учение, правя това не от страх, че това учение може да се засили, да увлече последователи до толкова, щото да застраши самата Православна Църква. Съвсем не. Христос каза за Своята църква: „ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;“(Мат.16:18). И наистина Христос съзида своята сграда върху скала и в продължение на 2000 години най-свирепи бури и разрушителни ветрове не успяха да я съборят, а напротив, при подножието на тази величествена сграда се разбиваха и разпръсваха и най-яростните вълни. А Дънов гради своята мистериозна колиба върху пясък и най-слабото прииждане на водите и подухване на ветровете ще я съборят. Но, за жалост, голяма суша е настала, капка дъжд няма, реките пресъхнали, вятърът не повява и колибата още стърчи, за да разнася отровните миризмии да трови заблудените овци, които отиват в тази колиба, та там да дирят спасение и облекчение. Учението на Дънов ще просуществува най-много (ако всички власти го толерират както до сега) до края на неговия (на Дънов) живот. Напусне ли Дънов този свят, веднага ще изчезне и учението му и сектата му.
С настоящата статия ще се помъча да подиря причините за появата на дъновизма, корените на това зло и да посоча средства за неговото по-скорошно премахване. В света съществуват и ще продължават да съществуват и да се борят две начала – доброто и злото. Покрай добрите, кротки, хрисими и полезни животни се намират и вълци, чакали и хиени. Покрай добрите хора, които са готови да правят добро на своите ближни, се намират и такива, които живеят само за себе си и за чужда сметка.
          Ето защо никак не е чудно появяването на Дънов като елемент, който е избил наляво в нравствено-религиозно отношение.
          Петър Дънов, син на Варненския православен свещеник Константин Дънов, става протестантин, за да го изпратят протестантите да следва по богословие в Америка. Лута се той из Америка, следва богословие и медицина, но нищо не довършва и се връща в България. Заразен и увлечен от учението на пантеистическия материализъм, той се установява в София, в Юч-бунар, ул. „Опълченска“, №66, в едно семейство, увлечено от неговото забъркано учение, без да плаща нито храна, нито квартира. И започва там Дънов от ранни зори до късна вечер да прибира наивни и лековерни жени и да ги учи на своеобразен морал и философия. Държи ги и по единично по цели часове, преоблича  ги в бели ризи, запознава ги с „тайни“, които поверява само на „посветените“. Той става техен „учител“ и „пророк“. Те му целуват ръцете, а той препасан с престилка им „мие краката“. Той е „Иисус“ прероден. Той става свърхестествен, а една от последователките му вижда и ореол около главата му?! Приемал по отделно жени и ги задържал с часове да ги преоблича в бели ризи и да им чете молитви.  Къщата му е цял ден пълна. Тя става тясна и наемат голям салон – училището на Ружа Иванович. Болно време – войни! Увеличават се заблудените му последователи. Повежда ги той в тъмни зори зад Борисовата градина, за да посрещат изгрев слънце. Жени лековерни блуждаят по „учителя“ и изоставят семейства и скъпи рожби; по няколко дни прекарват по полето, нощуват с „братята“ и „сестрите“ под открито небе, а съпруг и деца отчаяни чакат у дома забравилата се майка. Разтуриха се добри семейства...
          Сектата се разрасна и обхвана и други градове. По незнайни пътища и начини пътуват суми от разни места все за „учителя“. И все така, докато в центъра на столицата сектата издигна и собствено здание за милиони левове. Гангрената се шири, люта е заразата. Деца загубват майките си, мъже съпругите си. Поискват се бракоразводи. Последователите се увеличават. А между тях има и такива от висшето общество на столицата.
А какво учи Дънов? – Сам той не знае. Блуждае духът му из областта на пантеистическия материализъм и като уединен индийски факир брътви неясни и мъгляви приказки. Той учи, че душата на човека се преражда; че той е прероден Христос; че неговото естество е свърхестествено; че той се отличава от всички смъртни; че е боговдъхновен; че Св. Писание било една обикновена книга, пълна със заблуждения, и пр.
Учи дънов, че всеки може да бъде Христос. Учи още, че Христос е естество от мъжки и от женски пол. Според същия някога и мъжете и жените са раждали. Той учи, че мъжът е Бог, а жената Господ. Като говори Дънов за слизането на Христа в Ада казва: „И вие бяхте там, когато Христос слезе, но сте забравили.“
Дънов учи, че човек трябва да е абсолютно свободен и не стесняван от никакви връзки – нито религиозни, нито семейни, нито политически и пр.
Анархизъм!
А такава доктрина, безспорно, ще има много адепти из средата на младежта и лековерните жени, даже и мъже.
Горните религиозни схващания са цитати, заимствувани от негови брошури и поместени в книгата на Д. Т. Ласков – „Петър Дънов и неговото учение“.
Е, да поставим сега въпроса: защо това глупаво и вредно учение на Дънов печели последователи?  Дънов съумя да подири заблудените, прелъсти ги със своето учение за „абсолютно свободния живот“ и ги повлече подир си, умъртви техните души и сърдца.
Те, опиянени от учението на „учителя“ и прелестите на свободния живот, умело привличаха все нови и нови адепти. И така доживяхме до печалното състояние, че хиляди хора от цяла България да оставят светата Православна Църква, да оставят дом и семейство и да се тълпят към Столицата това лято, до година другаде на събор и свободен живот. Отрова която пълни въздуха...
Какво би трябвало Църквата да предприеме спрямо Дънов и неговите последователи? Как би трябвало да ги третира тя и как да гледа на тях. В една малка статия не биха могли да се изчерпат всички средства, с които Църквата би могла да се бори с това зло; но ще се спра само на някои.
Преди всичко хората на Дънов са чада на Православната Църква. Те в своето болшинство са хора хрисими, добродушни, лековерни и с мистично настроение. Те са любознателни особоено в областта на религията. Те искат повече нещо от онова, което само в празничен ден се чете в нашите църкви. Тях ги увлича живото слово на проповедника моралист, който да има разяснява Св. Писание и да бъде жив пример за подражание. Тези хора биха могли да станат едно великолепно паство, което дири своя пастир и подир когото то ще върви вярно и никога няма да го изостави.
Добрият пастир – преуморен – гладува, но се старае да намери добра паша за своето стадо; той не спи, но пази стадото си,  без да си отпочине; капнал за сън, пази го да не го връхлети вълк или мечка. Една овца, ако се изгуби, овчарят оставя деветдесет и деветте и търси изгубената и като я намери, радостта му е по-голяма за нея, отколкото за останалите. Тази притча ни е казал Христос за нас.
Нашите пастири духовни трябва да гонят този идеал...
Хората около Дънов представляват твърде благоприятна почва за нравствено-религиозно въздействие. Те имат в душата си нещо болезнено; те имат нужда от лекар, над тях добрият пастир трябва особено да бди и то да бди с голямата си любов и тях като спаси, искрена радост да го обладае.
Нашият народ е дълбоко религиозен, той обича своите духовни пастири; той уважава високо своите владици. Нашето население е готово на ръце да ги носи. При хубавите речи, казани от тях, хората се чувстуват, наистина, като братя в Христа и тогава изчезва всяка разлика партизанска или каква и да е. След една хубава реч, казана от  архиерея, хората се чувстуват възродени и готови за благородни и хуманни подвизи и никакъв Дънов не би ги разколебал.
Нужно е, прочие, да се използва най-широко това благоприятно положение., нужно е често излизане и оставане между народа, за да се поучи той и настави в пътя на правдата, истината и любовта. Излизане и всред народа, обикаляне паството, повече личен пример, и съществуването не само на Дънов, но и на всяка друга секта би станало трудно.
Ето най-радикалното средство да се унищожи всяко сектанство.
Освен това църквата трябва да има един ежедневник добре списван, чрез който би могло да се направи много нещо за премахване на сектанството.
Отдавана се чувства нужда от подобен ежедневник и Св. Синод би трябвало да се занимае с този въпрос и да го разреши час по-скоро. Сегашният „Църковен вестник“ се списва добре, обаче не е ежедневник  и не се чете от широката публика.
И светската власт до сега можеше да направи много нещо за ограничение на дъновизма. Въз основа на съществуващите закони до сега трябваше да се предприемат  мерки против Дънов, които отдавна щяха да го накарат да се откаже от това желание да създава секта и да се представлява за Иисус втори, пророк и свърхчовек.
Прочее, в ръцете на духовната и светската власт е да вземат мерки против Дънов, така че от неговото учение и помен да не остане.
Дано!...

Автор: А. Кавдански. Адвокат – Дупница.  
Източник: Църковен вестник, 1926 г. брой 40
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.