22 март 2015 г.

Стълба към небето

„Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“ (Мат.7:13-14)

В четвъртата неделя на Великият пост св. Православната църква чества паметта на св. Йоан  Синаит и неговата Лествица. В дните на Великият пост Църквата ни дава примера на преп. св. Йоан Лествчник, който подобно на нас е облечен в плът, но който с примера си се сподоби с небесните ангели и със своята Лествица като принася „Плодове на учения, всякога цветущи, премъдри,…услажда сърцата на вникващите в тях трезвено…Защото лественицата е за издигащите се души от земята към небето и пребибаващи в слава…“
 
В дните на Великият пост, примерът на св. Йоан Лествичник, не само ни показва доброто начало, но и ни помага да се придвижим напред по пътя на съвършенството,  така за да не би някой, по думите на св. Теофан Затворник, „като се е потрудил малко в доброто, като е извършил няколко подвига или е водил известно време строг духовен живот да помисли, че той вече е извършил всичко или е отишъл далеч по пътя към съвършенството.“ Днес ни се напомня Св. Лествица, за  да премерим, чрез нея какво сме изминали, но и какво ни предстои да изминем. Св. Йоан Лествичник ни дава пример, не само с думи, но и със своят земен път и ни показва стълбата по която трябва да се изкачим.
Не е известно кога е роден преп. Йоан, смята се че по произход е сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, преп. Йоан не се отказал да наставлява всеки, който потърсел помощ от него и дори приел ученик на име Мойсей, който той спасил със своите молитви.
След четиридесетгодишни монашески подвизи, св.Йоан приел молбите на синайските иноци и станал игумен на Синайската обител. Преподобни Йоан управлявал светата обител не повече от четири години. Но кратковременното му управление било ознаменувано с твърде важно събитие.
 Игуменът на Раитския манастир, също на име Йоан, като дълго слушал за духовните подвизи на този монах, изпратил писмо, в което молил преп. Йоан да напише за монасите ръководство за духовно-нравствен подвижнически живот. В своят отговор Йоан Лествичник пише: „Пристъпвам към това дело заради теб, умолявайки всички читатели, ако някой види в моя труд нещо полезно, плода на това да вмени на нашия превъзходен началник, а за мен да измоли от Бога награда единствено за изпълнението на труда, защото и Бог възнаграждава не за множеството дарове и трудове, а за многото усърдие. „ Трудът на преп. Йоан е наречен Лествица,  т.е. стълба, която извежда желаещите към небесните врати. „По мярата на оскъдния разум, който ми е даден - пише свети Йоан, построих стълба за изкачване. След това нека всеки сам гледа на кое стъпало стои “ (Слово 27, 30).
Книгата на преп. Йоан съдържа тридесет стъпала. Първото стъпало на Лествицата е „За отричането от света“.
„Отричането от света е доброволна ненавист към предмети, които са любими на светските хора и отказване от естеството, за получаване на ония блага, които са по-горе от него. Всички, които усърдно са напуснали мирския живот, без съмнение, сторили са това или заради бъдещото царство, или поради многото си грехове, или от любов към Бога. “ (Слово 1, 4-5).
 Когато искаме, пише свети Йоан, да излезем от Египет и да бягаме от фараона, то и ние имаме належаща нужда от някой Мойсей, т. е. ходатай към Бога и пред Бога, който стоейки между дела и видения, би прострял за нас ръце към Бога, та наставляваните от него да преминат морето на греховете и да победят Амалика на страстите. И тъй, излъгали са се ония, които, надявайки се на себе си…(Слово 1, 7). „Ония, които пристъпват към този подвиг, са длъжни от всичко да се откажат, всичко да презрат, над всичко да се надсмеят, всичко да отхвърлят, за да сложат твърда основа. А добра основа, трисъставна или тристълпна, съставляват: незлобието, постът и целомъдрието“. (Слово 1, 11).
Последното стъпало от Лествицата е „За съюза на трите добродетели: вярата,надеждата и любовта“
„Според моето разбиране, казва преп. Йоан вярата прилича на лъч, надеждата - на светлина, а любовта - на слънчевия кръг. И всичките съставят едно сияние и една светлина. Вярата всичко може да твори и да създава; надеждата се огражда от Божията милост, която я прави непосрамвана, а любовта никога не отпада, не престава да струи и не дава покой на оногова, който е наранен от нейната блажена упойка. (Слово 30, 2-3).
„Не ще бъде никак погрешно, както мисля, да заимстваме сравнения за силно желание, страх, усърдие, ревност, служение и любов към Бога от човешките действия. И тъй, блажен е, който има такава любов и копнеж по Бога, каквито очарованият влюбен има към своята възлюбена. Блажен е, който толкова се бои от Бога, колкото осъдените престъпници се боят от съдията. Блажен е, който толкова е усърден и прилежен в благочестието, както благоразумните роби са усърдни в служението на своя господар. Блажен е, който толкова е ревностен в добродетелите, колкото са ревниви мъжете, които се лишават от сън, за да надзирават своите съпруги. Блажен е, който така стои пред Господа на молитва, както слугата стои пред царя. Блажен е, който се подвизава непрестанно да угоди на Господа, както някои се стараят да угодят на човеците.“ (Слово 30, 11).
Да се отдалечим от света, значи да се отделим от греховността си, „защото светът е символ на греховния живот, а монашеската обител – символ на добродетелния живот. Който напуска греха и желае да живее свято, той прави същото, което прави онзи, който напуска света и постъпва в светата обител“ Послушанието и смирението- в изпълнение на изискванията, определени от начина на живот на всекиго от нас, като членове на семейството и обществото и като духовни чеда на Църквата. Трябва да вършим това, което гласят тези изисквания, и ще бъдем добри послушници. „Слуга ли си, изпълнявай заповедите на служенето. Баща и майка ли си, изпълнявай родителските заповеди. Син ли си, изпълнявай заповедите на синовството. Съдия ли си, изпълнявай заповедите на правосъдието. И всичко, което светата Църква заповядва, изпълни от малкото до голямото“.
Монашеското безмълвие е външно непосилно за нас, но вътрешно „ това е отстраняване на всякакво разсейване на мислите и съсредоточаване в сърцето си, за да пребиваваме там неизменно, пред лицето на Всевишния Бог.„
 Евангелското четиво за днешния ден( Марк 9:17-31) ни дава отговор как да изкачим трудната стълба на св. Йоан Лествичник, защото по човешки, това е невъзможно, но за Бог няма невъзможни неща. Господ Иисус Христос се обръща към бащата на обзетото от бяс момче  с думите „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“(Марк 9:23). А учениците като го запитали, защо и те не могат да изгонят беса, Спасителят им отговаря: “  тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“

Лествицата на св. Йоан ни посочва тридесет стъпала, тридесет добродетели, по- които да се изкачим, за да достигнем небесното царство. И макар Лествицата да е писана от монах, за монаси, преди тринадесет века, нейните стъпала винаги могат да се изкачат. 

Автор: Николина Александрова
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.