В следващите дни от много места ще
ни убеждават, че бялото е черно, а черното с цветовете на дъгата. И всеки,
който откаже да бъде далтонист, ще бъде обвиняван в политическа некоректност и
фанатизъм. А обществото ни ще бъде заклеймявано, като нетолерантно, изостанало
и азиатско...
Но проблемът не е в нас - вярващите.
А в греха! Доскоро сякаш за всички беше ясно очевидното - грехът носи нещастие
и смърт, а праведността е извор на блаженство и живот. Сега всичко е обърнато
надолу с главата, за да не би някой някак си да стане щастлив. Не ние сме
крайни, а Сам Бог е нетолерантен към греха. И знаете ли защо? Защото обича
човека и му желае доброто. Дори и когато сам човекът си е станал враг...
Разбира се, всеки е свободен да
мисли, че това са просто приказки. На устата може и да не повярваш, но сърцето
няма как да излъжеш. Защото в него има едно специално място, което е отредено
за неговия Създател. И ако оставиш тронът на това място пуст, няма да оскърбиш
Христа, а себе си. Няма как да направиш безсмислието смислено. Можеш да тъпчеш
свободното пространство със забавления и с още забавления, да се хвалиш и да
развяваш греховете си, все едно... От самотността на греха няма къде да
избягаш. Тя ще те връхлита отново и отново. Защото човекът е предназначен за
близост с Господа.
Някой ще каже: "А вие в
Църквата по-добри ли сте? И вие сте грешници!" Да, грешници сме. Някои от
тях големи, като мен. Но ето къде е разликата - ние сме каещи се грешници. А
знаете ли какво е покаянието? То е истинска любов! Защото се стремиш да се
откажеш от собственото си несъвършенство и да приемеш съвършенството на
Господа. Вместо да се приближаваш към безсловесните, да се стремиш да се
уподобяваш на Христа Вседържителя. И всеки провал от причина за скръб, става
повод да се променяш, да израстваш в любовта и себеотрицанието. И така след
всяко падане следва ставане, докато не се научиш да ходиш в обновен живот.
На обратния полюс е демонстрацията
на греха. Чрез него ти сам се отдалечаваш от Бога и любовта Му. Е, има и
вариант да кажеш: "Аз мога и без твоя Бог, ще си измисля мой!".
Ами... Опитай да си сътвориш Творец. А после си сътвори и Рай. Само внимавай да
не би твоят Рай да стане най-нещастното място на света.
Всеки има свободна воля, но после
трябва да носи отговорност за постъпките си!
Написах това, защо съм свещеник и се
чувствам длъжен да помогна на своите братя и приятели да не се увлекат по някоя
философия или празна измама според човешкото предание, според стихиите
световни, а не според Христа (Кол. 2:8). А също пиша и воден от християнската
си съвест. Защото ми е тъжно да гледам как някой се готви да парадира със
своята погибел. Както е и Писанието ни открива: "Затова Аз ще ви съдя,
доме Израилев, всекиго според неговите пътища, казва Господ Бог; покайте се и се
отвърнете от всички ваши престъпления, та нечестието да ви не бъде препънка.
Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си
ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев? Защото Аз не искам
смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се - и живейте!" (Иез.
18:30-32)
Автор: свещеник Владимир Дойчев
