В първата Неделя
след Петдесетница Св. Църква е определила да се празнуват заедно всички светии.
Всички онези наши предци, които със земния си живот са доказали, че са достойни
за любовта Божия. Всички, които изповядвали открито пред човеците Бога и
вървели по Неговите пътища.
Неделята на
всички светии ни дава повод да се замислим как са преминали светите Божии люде трудния
път към Царството Божие.
Различни са били
условията на техния живот, стремежите, наклонностите, характерите им. По
различен начин се стичал животът на всеки от тях и съобразно с това, умът и
сърцето на всеки се привързвали повече от всичко към изпълнение на Божиите
заповеди.
За това, че Бог
изобилно дава Своята благодат на онези, които вършат Неговото дело,
най-очевидно свидетелства примерът на първите му ученици - светите апостоли. Тези
дванадесет души с неблагороден произход и занятие, без войска и богатство, без
земен блясък и сила, са могли да оставят своите домове и роднини и да тръгнат
по света да проповядват Христовото Евангелие, тоест нещо съвсем ново и противно
на всичко онова, което светът дотогава е смятал за истина и добро – и това не
може да се обясни по друг начин, освен чрез Божията помощ, съдействие и
благодат. Но не само тези неща, а и най-вече тяхната любов към Него. А тя им
дава смелост да въстанат против лъжливата ученост на най-учените, против
пагубното богатство на най-богатите, против безбожната власт на най-силните на
този свят – откъде биха имали смелост простите рибари, ако Бог не ги хранеше
със Своята мъдрост, ако не ги защитаваше със Своята сила, ако не ги въоръжаваше
със Своето оръжие? И при това са имали такава неустрашимост и издръжливост, че
да претърпят нечувани мъки и неописуеми унижения, да гледат, че целият свят е въоръжен до зъби против тях,
дванадесетте рибари.
Сред тях имало
хора, които съвсем не се интересували от държавния и обществен живот, от
светските житейски дела и изцяло били обзети само от едно стремление – да бъдат
в непрекъснато общение с Бога. Такива са били отшелниците и монасите.
Господ първо
снабдява и въоръжава Своите верни, и едва след това ги изпраща на работа и на
борба. Защото Той ни обича и ние Него. Бог ще вземе човека, точно както бащата
взема на ръце новороденото дете, и ще се взре да види дали то прилича на Него. Всички
светии са се уподобили Нему.
Светците са
великите учители и духовните водачи на човечеството.
Нека да поддържаме
духовна връзка чрез молитва със светците от християнското минало и да
напредваме в изучаването на техните жития и произведения.
По този начин
прекрасните добродетели на светиите ще бъдат усвоени като примери за
подражание, които ще изградят от нас истински християни, помнещи най-голямата
Христова заповед - Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце,и от
всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила.
Автор: Ивелин Василев
