25 юли 2015 г.

Да станеш монах за един ден

Не съм вярвал, че човек може да се нагледа на всичко…но – уви! В социалната мрежа се появи нова „шокираща” и привличаща вниманието новина! Да - през август Лопушанският манастир ще отвори врати, за да посрещне любопитни туристи, които искат за един ден да влязат в кожата на монах - това били думите на игуменът на манастира архимандрит Христодул пред в. „Конкурент“. За да не съм голословен, ето и точния цитат: Мнозина искат да узнаят какво става зад вратите на манастира, да се потопят в молитвената атмосфера от ранни зори до късна вечер, да участват в работата по манастирските ниви, да слушат и пастирските беседи с поклонници.

Едва ли е случайност, че манастирът със странното предложение се намира във Видинска епархия. Същата тази митрополия излезе с изявление на официалната си страница, че приема и връща в числото на клириците един скандално известен монах, който беше изгонен от Зографския манастир, на когото му беше забранено да издава от името на манастира литература, на когото също така му беше забранено да служи тайнства в Софийска, Ловчанска, Варненска и Пловдивска епархии, а накрая и в епархиите на цялата БПЦ. Да, това е същият този монах Василий, за когото преди година се вдигна (пореден) скандал. Но не смятам да обръщам повече внимание на тази тема. Всичко е ясно и казано от хората, а дали Св. Синод е излизал с решение за него - можете да проверите на официалната страница (тук). Всичко останало са само интерпретации и изсмукване от пръстите...
Да се върнем на акцията „Монах за един ден”.
Няма нищо лошо. Ще дойдат хората, ще постоят в манастира, ще помогнат, ще послушат, па и подрасник ще сложат, защото кога ще сложат пак!? Игуменът на манастира явно иска да привлече помощници и поклонници към манастира, но дали това е правилният начин да върнем хората в църквата? Проблемът е в самото „монах за един ден” и това не е интерпретация на вестника или на други медии, защото обикновено се казва: „Медиите интерпретират нещата”. Не! Тук сам игуменът казва: Ще дадем възможност на всеки, който желае, да облече черния подрасник за един ден...
А какво всъщност е подрасникът? Това е една от дрехите на монаси, монахини, дякони, свещеници и епископи. Могат да носят подрасник и послушниците в манастира, но с благословението на игумена или духовния наставник. Хората, дошли в манастира, ще бъдат ли послушници? Подрастникът е свещеническа дреха, а не работна манта, и не може да се носи от всички!
Тази акция, която няма нищо общо с духоносната традиция на Православието, много прилича на телевизионните изяви на предавания от типа на: „Женени от пръв поглед” и „Фермер търси жена”, само дето тук е „Игумен търси монаси“ или конкретно – „Монах за един ден”, като декорът е действащ манастир. Обезпокоително е също, че всичко това се случва с благословението на местния митрополит. 
За да се превърне човек в монах, е нужно да минат поне три години - така е според църковната традиция, а на св. Гора послушничеството продължава и по-дълго. В акцията „Монах за един ден” дошлите поклонници какво ще видят от монашеството – пост, поклони, трудност, мъка, сълзи, послушание, загърбване на светския живот, оставяне на родители, сродници, близки и приятели, отделяне от всичко светско или?
Една църква е силна с монашеството си, а когато тя няма монаси, е слаба. При нас не само, че монашеството куца, но и някои се опитват да го осветскостят и да го направят за посмещите.
У мене пък възникна идеята да се създаде „Епископ за един ден”! Така мнозината, които искат да узнаят, какво става зад вратите на митрополията, ще могат да се потопят в молитвената атмосфера от ранни зори до късна вечер, ще участват в работата, в канцеларията и ще могат да отправят „пастирски” послания и духовни беседи. Разбира се, всичко това в кръга на шегата.
Монашеството не е просто пребиваване в манастира, то е живот, себеотдаване на Христос, даване на обети и прочие. Как поклонниците, които са решили да се пробват като монаси, ще разберат истинския живот на монаха, ако не се отдадат на Христос? Обетите, които монасите дават, са три: нестяжание (т. е. доброволна бедност), целомъдрие (т. е. безбрачие и пазене от плътски страсти) и послушание (т. е. отсичане на своята воля и предаване изцяло в ръцете на игумена на манастира). А тези, които решат да опитат живота на монах за ден, дали ще дадат обети? Ако не – какво е животът на монасите без обетите?!
Св. Паисий Светогорец казва: „За съжаление светският дух от света е навлязъл и в много манастири, защото някои съвременни духовни наставници направляват монашеството по светски канали... Нямаме право да тълкуваме Божиите заповеди, както ни е угодно, нито имаме право да променяме монашеството, както на нас ни се иска...”

Тежко ни, наистина тежко, ако започнем по този начин да привличаме хората в Църквата – с атракции...

Автор: Ангел Карадаков
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.