Сюжетът на иконата на Рождество Христово на пръв поглед е
обикновен. Но ако се вгледаме в нея, ако разгледаме нейните детайли и си
спомним текста от богослужението на Рождество Христово и Свещ. Писание, тогава
съдържанието на иконата се открива пред нас в цялото си богаство и красота. Ще
разгледаме иконата с помощта на прот. Александър Салтиков, настоятел на храма
"Възкресение христово" в Кадаши, декан на факултета по църковни
изкуства в Православния Свято-Тихоновски хуманитарет университет.
 |
| Рождество Христово Стенопис от XI-XIII в. в пещерния храм Каранлик в Кападокия (Гьореме, Турция) |
Рождество Христово е
празник на великото обновление на света, ден на спасението и всеобщата радост
завинаги. От най-ранни времена Църквата слави Господ и в песнопенията и в
живописните произведения. Иконопочитанието се развивало паралелно със сложния богослужебен чин и разпространението
на вярата. В гръко-римския свят изобразителното изкуство било на особена почит.
В средата на 3 в. сл. Р. Хр. св Григорий Неокесарийски в словото си на празника
на Рождество Христово казва, изразявайки
мнението на своите съвременници: "Хората, считайки очите за по-верни
свидетели, отколкото ушите, вярват на това, което виждат и се съмняват в това,
което не виждат."
 |
| Рождество Христово, 7– 9 в. , манастир Св.Екатерина, Синай |
Най-великото събитие -
идването на земята на Божия Син във Витлеемската пещера, Църквата тържествено
представя във величествена композиция, основните черти на която се оформят до
в 6-7 в. и се развиват чак до 17 в. Тя е добре известна: в центъра - пещера, в която лежи в ясли Младенец, редом с Него - Божията Майка, има и животни - вол
и магаре, а над пещерата - звезда. Около пещерата има и допълнителни сцени:
благоговейно съсредоточеният Йосиф, влъхвите с даровете, пастири и ангели,
славещи Господа, умиването на Младенеца. Тази композиция ние наричаме
каноническо изображение на празника. Но в буквален смисъл то съответства на рождественското
песнопение, като например кондакът на празника: "Девицата днес ражда
Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите
славословят, а мъдреците със звездата пътешестват -понеже заради нас се роди
Младенец - Предвечният Бог." По такъв начин, в каноничната иконография на
Рождество Христово отчетливо е изразено литургическото значение на образа.
Иконата трябва да помага на вярващия човек в неговия духовен живот. И при вида
на подобен образ по време на богослужение особено вдъхновено пее вярващото
сърце радостното рождественско песнопение.
 |
| Рождество Христово, 15 в., Древна Твер |
Най-древното изображение, което разказва за
Боговъплъщението, се намира в катакомбите на св. Калист в Рим и се отнася към
края на 2 в. сл. Р. Хр., ни показва не само Христовото Рождество, но и
осъщественото пророчество. Виждаме Св. Богородица с Младенеца (иконографския тип
e на Св. Богородица Млекопитаеща, което подчертава
реалността на Боговъплъщението), пред
Нея - пророк /най-вероятно Исая/, който сочи с вдигната ръка звездата. В 3 в.
сл. Р. Хр. се появяват изображенията и на влъхвите, носещи даровете на
Богородица и Богомладенеца. Такава композиция има в катакомбите на св. Каллист, а в 4 в. сл. Р. Хр. в катакомбите на св. Севастиян се появява повит в пелени Младенец и редом до Него - Божията Майка и две животни. Тази композиция
става основна и в нея с времето са били включени изображенията на
"персийските царе" и други сцени.
 |
| Рождество Христово, първа половина на 16 в., Средна Русия |
Основната мисъл на цялата
тази иконография е достатъчно понятна - изображенията нагледно свидетелстват за
тайната на въплъщението на Словото Божие, което е и тайна на човешката история
и по мнението на някои мислители - нейн смисъл, а той е в това, че идва новият
Адам - предвечното Слово Божие и животът на човечеството придобива смисъл в
съединението с Него и познанието на тайната на битието, като тайна на
Божествената любов. "Новите чудеса ме поразяват със страх, - казва вече
споменатият св. Григорий Неокесарийски. - Старият по дни станал Младенец, за да
направи хората чеда Божии. Седящият в слава на небесата, заради любовта си към
хората, почива в ясли, заобиколен от безсловесни животни. Безстрастният ,
Безтелесният, Непостижимият е повит от
човешки ръце..." След Рождеството
на Божия Син започнало съвършено ново, непознато дотогава разбиране за всички връзки
и взаимоотношения в самото човечество и
извън него - в отношенията между човека и Бога, в отношенията на човека с
ангелския свят, отношенията между хората, и със самата материална природа. "Ликувай, вселено... прославяй с ангели
и пастири Пожелалия да се яви, Отроче младо, Предвечния Бог." се пее в
службата на вечернята на празника.
 |
| Рождество Христово, стенопис от 14 в, манастира Дечани в Косово |
Променило се разбирането
за самото битие, последвано от въплъщението на Сина Божий. Отсега нататък на
земята ще има мир, което е изразено в
иконографията на празника. И ангелите, и първите хора от грехопадението на Адам
заедно славят Младенеца Христос.
Богомладенецът не се родил в дворец, а в жалка пещера; но цялата природа е
Негов храм! Пещерата е превърната в обор, там са животните; но в шестия ден от
създаването на света, преди създаването на първия човек Адам, земята произвела
по Божия воля всякакви треви и животни напълнили горите, поляните, планините,
пещерите... " И видя Бог, че това е добро" (Бит. 1:18).Първата глава
от книга Битие се чете на паримиите на празника. Сега Той дойде, във вид на
Раб, приемайки Собствен образ и подобие, в света на падналия човек и падналата
с него природа, и пещерата се напълни с неизказаната светлина на Божествената
любов към човешкия род и към цялата природа - видима и невидима.
 |
| Рождество Христово, фреска в храм Св. Апостоли, Печки манастир, Сърбия, XIV в. |
Как да се изрази това със
звуци или да се съпостави в образи? Църквата дълго не пристъпвала към
изобразяването на тази велика и тайнствена Витлеемска пещера, докато не било
разработено учението за Богочовечеството на Спасителя на Вселенските събори от
5, 6 и 7 в., където са били осъдени ересите на монофизитството и
несторианството.
И така, ние разглеждаме
каноничната иконография на Рождество Христово като свидетелство на Църквата за
спасителната тайна на Боговъплъщението. Но в творчеството съществува художествена
свобода. Иконописецът разполага с редица изобразителни елементи: преди всичко,
това е образът на Богомладенеца Христос и Божията Майка, също и образът на
Йосиф, ангелите, пастирите, влъхвите, помощниците; после тези природни образи:
земя, пещера, вол и магаре, овце, космическите символи - звездата и
небето, което тя пронизва със светъл
лъч. От всички тези елементи художникът твори в рамките на литургическото
значение на неговото произведение. Той творчески разполага с тях, съпоставя ги,
взаимодейства с цел най-пълно и дълбоко
явяване на значението и смисъла на събитието.
 |
| Рождество Христово, фреска, манастир Студеница, Сърбия |
Тук е пълно със знаци за
обновяването на света - всичко е в особено измерение, няма обикновено пространство и обикновено
време. Всичко е знаци за обновлението на света. Пещерата е един от първите
общочовешки символи с дълбоко и многостепенно значение и има особено значение в
различните културни символи, но отсега нататък в нения мрак присъства вече
Божествената светлина. Образно казано,
човечеството вече не е "пещерно". Там, в непостижимата преобразена
земна дълбочина, със своя Младенец пребивава Дева, Чиято утроба е превърната в
Светая Светих, и Която хранили Ангели, пеещи "Слава във висините Богу и на
земята мир, между човеците благоволение." Св. Богородица се изобразява или
мирно лежаща или тържествено седяща; понякога главата Й е извърната към
страната на Младенеца, а понякога и към носещите дарове персийски
пътешественици, и не само към тях, но и към всички, които принасят дарове на
Бога. Тя е извърната към човечеството с особено силна любов към него, дарувана
Й от Бога. В центъра е изобразен Младенец, лежащ повит в ясли. А долу е сцената
с умиването на Новородения, която влиза в иконографията значително късно и
очевидно напомня за кръщението на християнските деца.
 |
| Фреска от храма на Св. Богородица Перивлепта в Мистра, XIV в. Гърция |
В много случаи иконописците
придават на лика на Младенеца особена изразителност; понякога то е строго,
понякога обратно - безстрастно, а понякога е с оттенък на скръб. Въобще
ликовете на иконите винаги носят със себе си покой, тъй като мъдростта
пребивава в тишина и покой. Върхът на художественото въплъщение на образа се
явява фреската от 14 в. (1360-1370 г.) в църквата "Св. Богородица Перивлепта" в Мистра, Гърция.
 |
| Рождество Христово, 1861 г, Димитър Молеров, Банска школа |
 |
| Съвременна грузинска икона |
