Господ
Иисус Христос говори и казва: „Вие сте светлината на света.” (Мат.5:14). Словата Му ни описват какви
трябва да станем – да засияем за слава Божия. Един повод, едни думи, които да
ни накарат да се замислим – дали наистина сме светлината на света, и ако сме –
то как точно огряваме света?
В
днешната притча в Евангелското четиво чухме за царя, който поиска да разчисти
сметката със слугите си (Мат.18:23).
Когато слугата му му се примолил, господарят се смилил, пуснал го и му простил
дълга. А за онова време десет хиляди таланта не били никак малко пари...
И
въпреки, че царят бил по-високо от всички човеци простил на слугата си. Тъй и
Христос прости на нас греховете, като предаде Себе Си, за да имаме живот вечен
в Негово име (Иоан.20:31). Завеща ни: „Обичайте враговете си.” (Мат.5:44). Показа ни Господнята
молитва: „...И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си.”
(Мат.6:12). Както ние се отнесем към човеците, тъй и Господ Бог Иисус Христос
ще се отнесе към нас. В същият смисъл звучат и думите: „Не съдете, за да не
бъдете съдени.” (Мат.7:1). Защото
по-нататък в притчата става ясно, че това е така. Слугата наместо да прости и
той на другаря си, по примера на господаря, не само не му простил дълга, ами го
хвърлил в тъмница, докато той изплати дълга си, като в последствие прошката на
господаря му била отнета и бил наказан, докле не изплати дълга си. В постъпката
му няма смирение, няма търпение... впрочем както често действаме и ние, когато
искаме да ни се угоди по един или друг начин. А начинът – стана ясно – е само
един: с мир, с молба, с молитва. Само тогава в действителност ще получим дълга
си – хем слугата /в ролята на слугата сме сами ние/ ще бъде доволен, че този
дълг повече не му тежи, хем ние ще сме извършили едно дело, стремейки се с
постъпката си да се приближим /още малко/ към Господа Спасителя Иисуса Христа.
Днешната
притча е идеален пример за това как /като спазваме заповедите на Господа – да
Го възлюбим, а подир това – да възлюбим и ближния/ да се отнасяме едни другиго.
Господарят се смилил над слугата му, защото онзи му се примолил. Пример, в
който виждаме плодовете на добрата дума – да помолим някого за нещо. Молбата,
имаща в себе си смирението, е способна на чудеса. Господарят на слугата не е
трябвало да бъде дълго увещаван, че слугата му ще си върне дълга. Достатъчна
била една молба, няколко промълвени думи, за да се случи чудо. И то се случило.
Точно както се случва с нас, когато заживеем живота си, спазвайки заповедите
Господни. Едва ли не самите ние сме способни да творим чудеса. Както учениците
Му, в името на Господа, изгонвали бесове.
От
тази притча се вижда, че не се иска много от нас, Господ Иисус Христос не желае
невъзможни, непосилни за нас дела. Ние, имайки свободна воля, да се преборим
със себе си, с нашето его, с честолюбието си. Така на дело ще засвидетелстваме,
че изпълняваме заповедите Му. А делата ни свидетелстват за нас – какви сме и
как постъпваме, не само как мислим и как разсъждаваме. „Тъй и вярата, ако няма
дела, сама по себе си е мъртва.” (1
Кор.13:17), казва Св. Ап. Павел в първото си послание до Коринтяни.
По
този начин – с действия – ще успеем да се избавим от тъмнината, тази тъмнина,
която е вътре в нас. Която тъмнина все повече ни заслепява, ако ние ден след
ден не се опитваме на дело да показваме, че вярваме в Господа и Спаса нашего
Иисуса Христа не само на думи. Тъй ще успеем наистина да бъдем светлината на
света, по думите на Св. Ап. Павел: „Като благодарите на Бога и Отца, Който ни
направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината.” (Кол.1:12).
Автор:
Христо Димитров
