Отново е 29-ти август.
Oтново с Вас сме изправени пред едно трагично събитие -
пред нас отново стои отсечена главата на Св. Йоан Кръстител (и нека това
изречение да не ви плаши), който ще отиде, а и вече е там - при Бога.
Св. Йоан не е случаен човек, не е
обикновен мъченик, не е обикновен пророк. Измежду всички пророци, които
Църквата почита, на които се моли да се застъпват за нас пред Божия престол,
Св. Йоан Кръстител е най-големият, както казва Писанието - „най-големия измежду родените на земята”.
Той е връзката между двата Завета, между двете обещания и общения на Бог с
хората. Той е последният пророк, който подготвил хората за идването на Месията
– Христос.
Като хора, които сме обвързани с
много неща – пари, работа, имоти, приятелства, ние сме свикнали да празнуваме
нечие рождение, нечие радостно събитие. Именно затова се каним едни други – да
отпразнуваме заедно радостта от имен ден, рожден ден, Свето кръщение, венчавка.
Но често се случват и тежки събития в живота – за тях, дори и с мъка, ние също
трябва да се каним едни други – да сме заедно и да се подкрепяме в трудностите.
Ето такъв тъжен повод е днес. Една смърт, може би незаслужена, едно
мъченичество, което е наградено с венец, и то венец нетленен. Днес
възпоменаваме смъртта на човека, проповядвал единствено и само покаяние. „Покайте се”, казвал Св. Йоан.
«Покайте се от греховете си, от страстите си. Покайте се, за да може да сме заедно в Бога и с Бога. Дори по-правилно е да кажем, че проповедта на Св. Йоан е: „Да се покаем”.»
Да се покаем за множеството ни
страсти, които така лесно ни оплитат, така лесно ни омотават, отдалечават от
Бога и ни подлагат на униние. Да се покаем, за да не позволяваме на дявола да
танцува над сърцата ни, защото те не са негови. Те никога не са му принадлежали
и единствено ние сме тези, които му позволяваме да влиза при нас и да ни
поробва.
Св. Йоан умря, защото искаше всички
да живеем с Бога. Умря, за да призове дори и в смъртта си хората към покаяние.
Поискана беше главата на праведника в пир на похотта и нечистотата. Поискан бе
животът на проповедника по времето на сладострастен вертеп, на низостна
нечистоплътна гавра.
«Пострадал Св. Йоан, защото искал всички да живеят праведно. »
Ще си позволя да цитирам известния
писател Радой Ралин, който казва, че „този,
който постъпва честно, не живее лесно”.
Св. Йоан постъпи честно и каза, това
що му бе открил Бог – „само чрез покаяние
и молитва, а и пост ще премине тоя род”. Само чрез молитвата, и то
покайната молитва, ще достигнем до Бога и ще се уподобим на Него и ще сме с
Него. Св. Йоан постъпи честно и затова пострада, защото не издържаха ушите на
палачите му, не издържаха душите на мъчителите му да гледат Неговия живот,
който живот ги изобличи.
Християните затова сме призвани на
тоя свят - защото знаете обични, че не сме от света, но живеем в света, за да
се види кои са достойни и кои не. А и затова светът ни мрази, светът не иска да
ни приеме и обикне, защото християнският живот е изобличение, което сатаната не
може да понесе.
Защо мислите християните първите
векове са били мъчени?! Защото те не са
се подчинявали на световните норми по онова време. Християните не са
блудствали, не са крали, не са лъгали, не са се поддавали дори на корупция.
Християните само с живота си са изобличавали своите съграждани, сънародници и
дори своите роднини, защото не са служили на безгласните и бездушни идоли, а са
живели живот достоен за подражатели на истинския и жив Бог.
«Да си истински християнин в света днес е равносилно на това да бъдеш обявен за луд, за ненормален. »
Църквата, казват, е
пълна с луди. Да, пълна е с луди по Бога. Тези „луди” не искат да живеят
безсмислен скотски живот, а живота, който Сина Божи изкупи с кръвта си – ценно
купени са истинските християни и от благодарност, не от страх, те искат да
живеят праведно и пълноценно, със сърца, изпълнение със щастие и любов, с
Божията Благословия.
Да си припомним днес историята как Цар
Ирод Антипа престъпил Моисеевия закон като взел братовата си жена Иродиада. Св.
Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил
царя. Той знаел какво ще последва след тези негови думи, но не се страхувал от
последствията.
И нямало защо и да се страхува... Ще бъде обявен за луд? Нека го обявят - повече
от това не могат да му сторят нищо. Ще го убият? Та кой разполага с живота и
смъртта - нима управниците и силните на деня ли? Бог е дал живота и той си го
прибира, когато Него му е угодно, не сме ние тези, дето да решим кой да живее и
кой да умре.
Да си хриситянин означава да си
безкомпромисен не само към другите, а и към себе си.Такъв пример ни е и св.
Йоан Кръстител, защото той остана безкомпроисен към себе си и към другите и не
направи нито веднъж компромис със съвестта си или с Божиите заповеди и повели.
„Светило за тялото е окото. Затова,
ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето
око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в
тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?”
Да бъдем бдителни, да бъдем
внимателни, да се пазим, защото пропускаме по невнимание много плевели в душите
си. И те се заплитат в сърцето, което в един момент спира да се бори, секва
желанието за борба на поробеното сърце човешко и тогава…то е победено. Човек
е победен, не когато е паднал, а когато вече отказва да се бори. Да
не дава Господ да бъдем победени, защото ако откажем да се борим, то ще се и
погубим.
„Никой
не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия
ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да
служите на Бога и на мамона”, казва Господ. Не можем да слугуваме и на Бога,
и на дявола, защото единия ще обикнем и ще започнем да слушаме повече от
другия, а втория просто ще презрем. Св. Йоан Кръстител направи своя избор. Той
избра да бъде с Бога дори с цената на живота си, защото знае, че няма живот
извън Бога.
Никой не може да слугува ако сам не
пожелае това. Е, искаме ли да слугуваме на дявола (колкото и страшно да ви
звучи това)? Искате ли да пренебрегваме повелите и заръките на Христа – разпналия
се за нас? Ако не искаме, то нека последваме съвета и проповедта на Св. Йоан и
да се покаем. Да се простим с всички, които сме наранили, които по наша вина са
се отдръпнали от Христа и Църквата...
В молитвеника има една кратка
молитва, която се казва сутрин:
« „Помени Боже, и всички, които аз с безумието си наскърбих и отдалечих от твоята спасителна Вяра”,»
предавам цитата по памет, но в общи линии това е
смисълът. Молим се Бог да помене и онези, които сме изгонили от храма, които
поради наша вина биха могли да погинат и да останат вечно мъртви за Христа. Но
Бог има грижа и за тях, защото ние затова се молим. И Бог чува нашите молитви,
стига да сме отворили сърцето си и с чиста душа да говорим с нашия Създател, с
чиста вярва.
Да се покаем, както е завещал Св.
Йоан, защото Бога прощава на всички, които признават греховете си.
Св. Йоан е пример за живот. Пример,
който е трудно да бъде последван в днешните дни на душевен упадък. И все пак –
Св. Йоан е идеал, който трябва да последваме, за да пребиваваме там, където е и
той сега – при Бога.
Всичко това, разбира се, зависи от
нашата свободна воля... и от любовта ни
към Бога.
Честит празник!
Автор: Ангел Карадаков
